Равнище на безопасен дълг в България

България е сред страните с най-нисък държавен дълг в ЕС в началото на 2013-а. Колко дълг  може да поеме страната без риск за финансовата стабилност? 

Има страни с много по-големи дългове от нас, но да се сравняваме с тях е безсмислено. Те са в Западна Европа, а ние в България. Според Маастрихските критерии на Европейския съюз, държавният дълг не следва да надминава 60% от БВП на страната. Заех се да погледна при колко % държавен (не частен) дъл и основно външен, страната ни започва да се задъхва или колабира. За съжаление цифрите са показателни.  България винаги е била икономическото недоносче на континента. При хрема, която другите понасят на крака, или въобще не усещат, а когато те кихнат, ние лягаме болни или изпадаме в кома.  60% дълг по Маастрихските критерии  биха ни вкарали в моргата. 

Процентите до които стигнах са следните. При около 20% държавен дълг в страната започва инфлация (последния случай след 2006 г.), а при дългове над  25% от БВП има опасност от банкрут. Подобна е ситуацията и преди 9 септември 1944 г.  при фалити и финансови кризи,  малко след 1944 г. - голямата инфлация от края на 40 те и след това,  през 1960, 1976-1978, 1987-1990, 1996-1997 г.  (Инфлацията и стагфлацията в България от 1970 година до днес - Инфлацията в България - 1880 - 1970 година) 



Разбира се, можем да поемем и 50% външен дълг, но това неминуемо ще доведе до 29 март 1990 г. когато кабинетът на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България, а  страната още преди това изпада в тежка финансова криза, като на черния пазар при около 24-25% външни дългове около 1986 г. доларът и марката започват да скачат спрямо лева и до 1989 г. няколко пъти повишават цената си.   Днес дори ме съмнява, че бихме могли да достигнем 50%, защото в 80 те години икономиката ни все пак е изцяло командно-административна, а днес е само административна и има бледи (в страната има над 1200 лицензионни и още няколко хиляди разрешителни режима, а държавата не дава гаранция за свободна конкуренция и защита на частната собственост) наченки на капитализъм, не достатъчни за да ни направи устойчиви капиталистически икономики като тия в Западна Европа, но достатъчни за да избягат или да се обърнат в твърда валута останалите капитали и при най-слабия полъх несигурност.  Това прави тези проценти недостижими в днешно време, което означава, че ако външните дългове минат 22-23 % от БВП е добре парите да са във валута (появява се риск за стабилността на борда), а при около 25% дълг е добре да са в Бурканбанк или Швейцария.  Това, че не сме в Еврозоната заради съпротивата на определени  кръгове - Кой не иска България в Еврозоната в случая ни играе лоша шега, тъй като, не ни позволява да надминем определените проценти дълг безопасно. Бордът все още, въпреки надуването на стагфлацията при Орешарски и при Дянков, играе роля на котва която ни удържа, но над определен процент веригите му няма да издържат.  За мен безопасния процент е този посочен горе.  



Опасен ли е сегашния дълг от 1 млрд.? Не! Дори може да изтеглим още, $ 1-2 максимум 3 млрд. без някаква съществена опасност. На % 3 млрд. обаче, лично аз дълбоко бих се замислил. За какво би могло да се използва един дълг? Най-бърза възвращаемост той би имал при финансиране на Европроекти. С парите от дълга държавата ги започва, а ЕС покрива по-голямата част след това. Тоест, поне 50% от парите се връщат почти веднага в инвеститора, вярно не в кеш, а под формата на вложение, което ако е правилно разчетено за няколко години би се изплатило. Научно развойна дейност, образование, инфраструктурни проекти, но такива с бърза възвращаемост или привличащи скоростно чужди инвестиции. Друг вариант би бил финансиране на частния бизнес (дребния и средния) с пари от заема и евро-програми при по-ниски лихви от тези в частните ни банки, които упорито не искат да свалят лихвите.  Българската банка за развитие (ББР) като държавна би могла да поеме тази функция, като основната роля ще бъде не толкова друга, колкото сваляне на лихвите.  Това обаче в България е трудно, а горните варианти почти невъзможни, предвид това, че не живеем в Швеция, а в страна с една от най-големите и корумпирани администрации. Тоест, много по-вероятно е парите да изчезнат източени или откраднати от малко лица (и да не влязат в икономиката), или да отидат в поредната калинковидна идея на администрацията. За справка - Българската администрация е пропиляла и изхарчила в безсмислена "дейност" поне 50 милиарда лева.  



Пред Корекома на хотел "Черно море" във Варна бе едно от оборотните места където се уговаряше черния курс на долар и западногерманска марка по време на социализма. Други такива бяха пред сладкарницата на хотел "Интернационал" на Златни пясъци - повече за "цветни" валути - крони, гулдени, паунди и пред "Магурата" в София

На тия които казват “няма, този път ще е различно” и “ще преценим всичко внимателно, рискове за гражданите няма”, ще отговоря с думите на двама спекуланти  "Четирите най-опасни думи при инвестирането са:  "Този път е различно!" на сър Джон Темпълтън и „Ако слушате правителството, ще фалирате много бързо“ - Джим Роджърс.  Гърция е фалирала веднъж през ХХ век, а България около 6 пъти - включително 1997 г. по вътрешния дълг.  Два от тях – след война и външни кризи, други по време и след комунистическо управление. Затова, видите ли процентите споменати от мен, заемайте места в спасителните лодки, но дотогава се наслаждавайте на шампанското в салона.

Бих ли взел външен дълг над гласувания сегашен 1 милиард? Да!  Външен да, вътрешен не!  И бих следил внимателно банките в България както се случваше по време на трупането на дългове от Дянков, за да не опитат да скочат в него!  Но бих взел този дълг до края на тази година, защото  след това е вероятно лихвените равнища в света да започнат да се покачват постепенно, а преди емитирането на облигациите бих взел няколко лесни мерки за да се успокоят духовете в страната и да изглеждаме мирни и спокойни пред бъдещите облигационери, които ще ни поверят парите си. 

* През 1960 г., външният дълг на страната е почти 3 млрд. лв. Правителството изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити не само от западни банки, но и от Съветския съюз.

Лудостта на величията: Иди Амин Дада Умей 
Лудостта на величията: Бокаса I - Император на Централноафриканската империя 

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ, ОПЦИИ, ОБЛИГАЦИИ