Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
28.03.2010 18:55 -
Невероятният живот на Жан Батист Жул Бернадот
Автор: borsi
Категория: История
Прочетен: 12526 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2013 13:28
Прочетен: 12526 Коментари: 9 Гласове:
9
Последна промяна: 11.07.2013 13:28
Невероятният живот на Жан Батист Жул Бернадот
Една невероятна личност, чиито потомци и днес управляват Швеция.
Животът на този човек, родил се като обикновен гасконсконец в селцето По в дълбоката френска провинция е пълен с такива невероятни приключения и обрати, че е много по-интересен от който и да е холивудски сценарий. Става дума за Жан Батист Жул Бернадот - маршал на Франция (1804), княз на Понте Корво (от 1806), по-късно крал на Швеция и Норвегия (от 1818 - Карл XIV Йохан), основател на династията Бернадот управляваща и днес
Той е роден на 26 януари 1763 в малко градче в Гаскония. Петото и последно дете на потомствения адвокат Анри Бернадот (1711 год - 1780 год) - Жан-Батист след смъртта на баща му не иска да продължи семейната традиция и по липса на пари се записва в армията, в август 1780 г. в Беарнския пехотен полк на Негово Величество крал Луи XVI. Полкът, в който служил Бернадот била предназначен да служи в отвъдморските територии така, че той получил името "морски". Жан прекарал с полка си половин години, прекарани в Корсика, в Аячо - родния град на Наполеон Бонапарт, а от 1784 той е в Гренобъл, столица на провинция Дофин. Смел войник и отличен фехтувач, Жан Батист се издига само до сержант през май 1788 година. За повече не смее и да се замисли. Всички офицерски длъжности били запазени само за благородници. Въпреки това в Юни 7, 1788 г. сержант Бернадот се доказва като верен войник на краля когато нарежда да открият огън по бунтовници в Гренобъл.
Следващата година избухва буржоазната революция.
Френската революция е период от историята на Франция, продължил от 1789 до 1799 г. и изпълнен с мащабни политически, социални катаклизми и разместване на пластовете във френското общество. През 1789 г. френското общество все още се дели на съсловия. Съсловие на духовенството, което обхващало 100 000 души; съсловие на аристокрацията (благородниците) - 400 000 души и съсловие на народа, всички останали (около 23 млн. души). Съсловията на духовенството и на аристокрацията не плаща данъци и се радвали на ред привилегии, а в съсловието на народа имало много замогнали се манифактуристи и финансисти, които искали да се включат във властта. Това довежда до конфликт между буржоазията и аристокрацията. Друга причина е финансовата криза във Франция предизвикана от двете войни в Америка както и непопулярните мерки на последния финансов министър при Луи XVI - швейцарският банкер Некер, който за да задържи страната от фалит, качва данъците.
Бернадот е един от тези които смелостта, ума и находчивостта изтикват на повърхността и ревностно прегръща революцията.
Революцията, демократичните промени след нея и изпадането на благородническото съсловие от властта отваря затворени завинаги преди това пред него врати. На 7 февруари 1790, Жан Бернадот до тогава спиран в развитието си като издънка на третото най-презряно съсловие на народа и буржоазията, има вече ранг на втори лейтенант и е назначен за адютант в 36-ти пехотен полк, разположени в Бретан. 36-ти полк е изпратено в Страсбург, до командира на армията в Рейн.
Като част от Рейнската армия Бернадот се бие на форнта. Професионалния опит, блестящите военни умения, безупречната му лична храброст и преданост към революцията му донасят бърза промоция. През лятото на 1793 г., той е на капитан, през август същата година получи еполети на полковник. През април 1794, Жан Бернадот става бригаден генерал, а в битката при Флерюсе командва вече дивизия. В 1796-1797 г. участва в похода в Италия, където става известен като като нетърпим към грабежи и липсата на дисциплина. По време на революцията Жан-Батист Бернадот добавил още едно име към своето - Жюль, в чест на Юлий Цезар като такива “антични” имена били на мода по него време. През 1797, на съдбата свързва Бернадот и Наполеон Бонапарт. И двамата командири имат приятелски отношения поне в началото.
На 17 август 1798 г. Жан-Батист се жени за своя марсилска приятелка, дъщеря на собственик на кораби - Дезире Клари (1777 - 1860), бивша годеницата на Наполеон (Наполеон ухажва много настоятелно Дезире Клари преди брака си със Жозефин дьо Боарне и е бил силно хлътнал, но тя се омъжва за Бернадот), за чиято по-голяма сестра, Джули е женен братът на Наполеон - Жозеф Бонапарт. През 1799 се родил техният син Оскар, получил името заради новата мода във Франция, да се харесва всичко скандинавско.
Зимата на 1798-1799 Бернадот, прекарва с армията в Германия. Той спечелва репутацията на един от най-видните генерали на Френската република, а през юли 1799 година е назначен за министър на войната в кабинета на директорията. Директорията (на френски: Directoire exйcutif) е държавна институция във Франция, упражнявала изпълнителната власт между 2 ноември 1795 и 10 ноември 1799 в хода на Френската революция. Тя се състои от петима директори, като за времето на съществуването ѝ нейни членове са общо 13 души. На 18 брюмер (10 ноември 1799) по време на държавния преврат, Бернадот не заема никаква позиция, не е нито на страната на Наполеон, но и не прави нищо в защита на намразената от всички директория. Наполеон става пръв консул, а Бернадот в 1800-1802 работи като държавен съветник и командир на войските в Западна Франция където жестоко се разправя с монархическите бунтове във Вандея. На 24 януари 1800, Бернадот е назначен член на Държавния съвет на Франция. През 1802 е бил заподозрян във връзка с група офицери от армията готвещи преврат но подозренията остават недоказан. Бернадот обаче постепенно се отдалечава от Наполеон. Бившият сержант от Гаскония, бившият якобинец от революцията, някак си не може да приеме напълно новата власт и връщането малко по малко към монархия макар в друг вид.
Името на Бернадот многократно е посочвано в полицейски във връзка с републиканската заговори, но като "член на семейството" на Бонапарт се се радвал на доверието на Наполеон, който най-вероятно е подозирал какви са вижданията на Бернадот, но не е искал да се лиши от услугите му и е смятал един вид с постове да умилостиви прекалено републиканския му бунтарски дух. 18 май 1804, Наполеон се провъзгласил за император. Бернадот изразява вярност към него и получава титлата маршал на Франция. През юни 1804, маршал Бернадот е назначен за губернатор в Хановер, където той провежда редица реформи, насочени към въвеждане на разумна и справедлива система на данъчно облагане което му печели бързо симпатиите на местните. В началото на военната кампания през 1805, Наполеон назначава Бернадот за командващ Първа армия корпус. Корпус на Бернадот (октомври 1805) участва в битката при Улм, която завършва катастрофално за австрийската армия, а по-късно и в битката при Аустерлиц. На 7 ноември 1806 година при Любек, Бернадот пленява 1000 шведски войника. Бернадот се държи коректно, учтиво и хуманно с пленниците което след тяхното освобождаване му носи огромна популярност в Швеция. Хуманното третиране на пленените шведи прави Бернадот толкова популярен в Швеция, че Държавния съвет на шведския крал Карл XIII в заседание за избор на наследник, единодушно решава да предложи на короната на Бернадот, ако той приеме лютеранството. Зад решението също стои желанието на на Швеция да е в добри отношения с Наполеон. Бернадот приема и е освободен от Наполеон от служба. На 21 август 1810, на Риксдага избира Бернадот за престолонаследник на Швеция. На 20 октомври той приема приети лютеранството в началото е регент, а после коронясан под името Карл XIV Йохан. По този начин, той става основател на династията Бернадот в Швеция управляваща и днес.
И преди да приключим, един забавен случай:
Карл XIV Йохан се разболял и се наложило да се извика лекар. Лекарят поискал кралят да се съблече, при което Бернадот го направил с нежелание, но помолил всички да излязат от стаята. Когато кралят свалил ризата си лекарят онемял в първия миг, а после се подсмихнал. На гърдите на краля имало татуирана триъгълна якобинска шапка, а под нея девиз; “Смърт на кралете!” Лекарят запазил тайната на владетеля и тя била отново разкрита едва след неговата смърт на 8 март 1844 година. При подготовката за балсамиране открили татуировката.
FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
Една невероятна личност, чиито потомци и днес управляват Швеция.
Животът на този човек, родил се като обикновен гасконсконец в селцето По в дълбоката френска провинция е пълен с такива невероятни приключения и обрати, че е много по-интересен от който и да е холивудски сценарий. Става дума за Жан Батист Жул Бернадот - маршал на Франция (1804), княз на Понте Корво (от 1806), по-късно крал на Швеция и Норвегия (от 1818 - Карл XIV Йохан), основател на династията Бернадот управляваща и днес
Той е роден на 26 януари 1763 в малко градче в Гаскония. Петото и последно дете на потомствения адвокат Анри Бернадот (1711 год - 1780 год) - Жан-Батист след смъртта на баща му не иска да продължи семейната традиция и по липса на пари се записва в армията, в август 1780 г. в Беарнския пехотен полк на Негово Величество крал Луи XVI. Полкът, в който служил Бернадот била предназначен да служи в отвъдморските територии така, че той получил името "морски". Жан прекарал с полка си половин години, прекарани в Корсика, в Аячо - родния град на Наполеон Бонапарт, а от 1784 той е в Гренобъл, столица на провинция Дофин. Смел войник и отличен фехтувач, Жан Батист се издига само до сержант през май 1788 година. За повече не смее и да се замисли. Всички офицерски длъжности били запазени само за благородници. Въпреки това в Юни 7, 1788 г. сержант Бернадот се доказва като верен войник на краля когато нарежда да открият огън по бунтовници в Гренобъл.
Следващата година избухва буржоазната революция.
Френската революция е период от историята на Франция, продължил от 1789 до 1799 г. и изпълнен с мащабни политически, социални катаклизми и разместване на пластовете във френското общество. През 1789 г. френското общество все още се дели на съсловия. Съсловие на духовенството, което обхващало 100 000 души; съсловие на аристокрацията (благородниците) - 400 000 души и съсловие на народа, всички останали (около 23 млн. души). Съсловията на духовенството и на аристокрацията не плаща данъци и се радвали на ред привилегии, а в съсловието на народа имало много замогнали се манифактуристи и финансисти, които искали да се включат във властта. Това довежда до конфликт между буржоазията и аристокрацията. Друга причина е финансовата криза във Франция предизвикана от двете войни в Америка както и непопулярните мерки на последния финансов министър при Луи XVI - швейцарският банкер Некер, който за да задържи страната от фалит, качва данъците.
Бернадот е един от тези които смелостта, ума и находчивостта изтикват на повърхността и ревностно прегръща революцията.
Революцията, демократичните промени след нея и изпадането на благородническото съсловие от властта отваря затворени завинаги преди това пред него врати. На 7 февруари 1790, Жан Бернадот до тогава спиран в развитието си като издънка на третото най-презряно съсловие на народа и буржоазията, има вече ранг на втори лейтенант и е назначен за адютант в 36-ти пехотен полк, разположени в Бретан. 36-ти полк е изпратено в Страсбург, до командира на армията в Рейн.
Като част от Рейнската армия Бернадот се бие на форнта. Професионалния опит, блестящите военни умения, безупречната му лична храброст и преданост към революцията му донасят бърза промоция. През лятото на 1793 г., той е на капитан, през август същата година получи еполети на полковник. През април 1794, Жан Бернадот става бригаден генерал, а в битката при Флерюсе командва вече дивизия. В 1796-1797 г. участва в похода в Италия, където става известен като като нетърпим към грабежи и липсата на дисциплина. По време на революцията Жан-Батист Бернадот добавил още едно име към своето - Жюль, в чест на Юлий Цезар като такива “антични” имена били на мода по него време. През 1797, на съдбата свързва Бернадот и Наполеон Бонапарт. И двамата командири имат приятелски отношения поне в началото.
На 17 август 1798 г. Жан-Батист се жени за своя марсилска приятелка, дъщеря на собственик на кораби - Дезире Клари (1777 - 1860), бивша годеницата на Наполеон (Наполеон ухажва много настоятелно Дезире Клари преди брака си със Жозефин дьо Боарне и е бил силно хлътнал, но тя се омъжва за Бернадот), за чиято по-голяма сестра, Джули е женен братът на Наполеон - Жозеф Бонапарт. През 1799 се родил техният син Оскар, получил името заради новата мода във Франция, да се харесва всичко скандинавско.
Зимата на 1798-1799 Бернадот, прекарва с армията в Германия. Той спечелва репутацията на един от най-видните генерали на Френската република, а през юли 1799 година е назначен за министър на войната в кабинета на директорията. Директорията (на френски: Directoire exйcutif) е държавна институция във Франция, упражнявала изпълнителната власт между 2 ноември 1795 и 10 ноември 1799 в хода на Френската революция. Тя се състои от петима директори, като за времето на съществуването ѝ нейни членове са общо 13 души. На 18 брюмер (10 ноември 1799) по време на държавния преврат, Бернадот не заема никаква позиция, не е нито на страната на Наполеон, но и не прави нищо в защита на намразената от всички директория. Наполеон става пръв консул, а Бернадот в 1800-1802 работи като държавен съветник и командир на войските в Западна Франция където жестоко се разправя с монархическите бунтове във Вандея. На 24 януари 1800, Бернадот е назначен член на Държавния съвет на Франция. През 1802 е бил заподозрян във връзка с група офицери от армията готвещи преврат но подозренията остават недоказан. Бернадот обаче постепенно се отдалечава от Наполеон. Бившият сержант от Гаскония, бившият якобинец от революцията, някак си не може да приеме напълно новата власт и връщането малко по малко към монархия макар в друг вид.
Името на Бернадот многократно е посочвано в полицейски във връзка с републиканската заговори, но като "член на семейството" на Бонапарт се се радвал на доверието на Наполеон, който най-вероятно е подозирал какви са вижданията на Бернадот, но не е искал да се лиши от услугите му и е смятал един вид с постове да умилостиви прекалено републиканския му бунтарски дух. 18 май 1804, Наполеон се провъзгласил за император. Бернадот изразява вярност към него и получава титлата маршал на Франция. През юни 1804, маршал Бернадот е назначен за губернатор в Хановер, където той провежда редица реформи, насочени към въвеждане на разумна и справедлива система на данъчно облагане което му печели бързо симпатиите на местните. В началото на военната кампания през 1805, Наполеон назначава Бернадот за командващ Първа армия корпус. Корпус на Бернадот (октомври 1805) участва в битката при Улм, която завършва катастрофално за австрийската армия, а по-късно и в битката при Аустерлиц. На 7 ноември 1806 година при Любек, Бернадот пленява 1000 шведски войника. Бернадот се държи коректно, учтиво и хуманно с пленниците което след тяхното освобождаване му носи огромна популярност в Швеция. Хуманното третиране на пленените шведи прави Бернадот толкова популярен в Швеция, че Държавния съвет на шведския крал Карл XIII в заседание за избор на наследник, единодушно решава да предложи на короната на Бернадот, ако той приеме лютеранството. Зад решението също стои желанието на на Швеция да е в добри отношения с Наполеон. Бернадот приема и е освободен от Наполеон от служба. На 21 август 1810, на Риксдага избира Бернадот за престолонаследник на Швеция. На 20 октомври той приема приети лютеранството в началото е регент, а после коронясан под името Карл XIV Йохан. По този начин, той става основател на династията Бернадот в Швеция управляваща и днес.
И преди да приключим, един забавен случай:
Карл XIV Йохан се разболял и се наложило да се извика лекар. Лекарят поискал кралят да се съблече, при което Бернадот го направил с нежелание, но помолил всички да излязат от стаята. Когато кралят свалил ризата си лекарят онемял в първия миг, а после се подсмихнал. На гърдите на краля имало татуирана триъгълна якобинска шапка, а под нея девиз; “Смърт на кралете!” Лекарят запазил тайната на владетеля и тя била отново разкрита едва след неговата смърт на 8 март 1844 година. При подготовката за балсамиране открили татуировката.
FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
Тагове:
Никак не би трябвало да е смешно, но на ...
US военен: ЦРУ и МI6 стоят зад терористи...
Връзка между ваксината против Тетанус и ...
US военен: ЦРУ и МI6 стоят зад терористи...
Връзка между ваксината против Тетанус и ...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
От Ген. Колев
28.03.2010 21:47
28.03.2010 21:47
Благодаря за интересната история. Само че, ми се струва доста страннна цялата случка.
1. Шведите да се възхищават на един ..... гасконски селянин, че чак да го поканят да им стане крал?!? Доста .... как да се изразя помиярско ми се струва от тяхна страна. В Българската история е познат обранто аналогичен факт за доброволно присъединяване към нашето царство. По времето на Иван Асен ІІ след победата му над Теодор Комнин и хуманното му отношение към пленниците и данъчната му политика, "мотивира" почти целия балкански полуостров да се присъедини към съществуващата вече България.
2. Какво ли трябва да си мислим за личност, която през целият си съзнателен живот се е борила против монархичното управление и аристократичният ред, при първото предложение да стане монарх, взема че приема. Та си сменя и религията?!?!
цитирай1. Шведите да се възхищават на един ..... гасконски селянин, че чак да го поканят да им стане крал?!? Доста .... как да се изразя помиярско ми се струва от тяхна страна. В Българската история е познат обранто аналогичен факт за доброволно присъединяване към нашето царство. По времето на Иван Асен ІІ след победата му над Теодор Комнин и хуманното му отношение към пленниците и данъчната му политика, "мотивира" почти целия балкански полуостров да се присъедини към съществуващата вече България.
2. Какво ли трябва да си мислим за личност, която през целият си съзнателен живот се е борила против монархичното управление и аристократичният ред, при първото предложение да стане монарх, взема че приема. Та си сменя и религията?!?!
анонимен написа:
Предполагам шведските и норвежки благородници не са съдили с аршин като някой нашенски току що прогледнали "величия" и може би за това са си избрали "помиярче" за крал - Още повече, той е роднина по някаква линия на най-могъщия човек на планетата по него време, Наполеон, но без да е прекалено зависим от него. Което ги поставя на други отношения с потомствения враг на Швеция - Русия. По този начин поставят наполеонова Франция между себе си и Русия, ако Русия реши да започне нова война, без обаче да се обвързват прекалено много със самата Франция, проучили вероятно, че Бернадот в повечето случаи действа на своя глава и обича да е независим. А и е човек популярен в Швеция, който може да обедини нацията, като чужденец да не е пристрастен при партийни боричкания и да води независима политика
Левичарите се променят - Факт. Как нашите комунисти станаха изведнъж капиталисти :) А и Бенадот за разлика то тях е доста разумен владетел, въвеждайки реформи, а в края на живота си задължително училище за всички деца в Швеция, до 5 клас, което образова нацията и я изтиква напред в индустриалната революция. Предполагам не е било трудно да се изкуши имайки предвид, че е управлявал и преди това, а за пръв път му се предлага държава в която няма никой над него и може да прави реформите си без някой да му пречи. До края на живота си той и Дезире така и не научили добре шведски и много често ползвали сина си Оскар като преводач. Това обаче не пречи на шведите да го имат за един от любимите си владетели :)
3.
анонимен -
От Ген. Колев
28.03.2010 23:09
28.03.2010 23:09
Не отричам това, което е направил като реформи и уважението на шведите към него. Нито сравнението им със сегашните ни "управленци". Моето сравение се отнасяше за истинските владетели на България. Дори след освобождението през 1878 българските политици от онова време търсят за владетел личност с благородно потекло. Иначе достойни българи по онова време, колкото щеш - просто е било въпрос на потекло. Дори "баснята" за Ивайло - царят свинар ...... се оказа, че .... си е просто басня. Строго погледнато по онова време е било немислимо византийския император да даде дъщеря си на владетел (колкото и да е велик той) ако не е с благородна кръв - за свинар да не говорим!
А за отношенията с Русия - просот е било въпрос на късмет, че на Русия не и се воюва в момента, а и ..... Русия да се набие в шведските фиорди и планини ... не е имала афинитет. Те за едно преминаване на алпите и преминаване на балкана към София им се видя зор, пък за там да не говорим.
За левичарите - че са си помияри спор няма никакъв:-)
цитирайА за отношенията с Русия - просот е било въпрос на късмет, че на Русия не и се воюва в момента, а и ..... Русия да се набие в шведските фиорди и планини ... не е имала афинитет. Те за едно преминаване на алпите и преминаване на балкана към София им се видя зор, пък за там да не говорим.
За левичарите - че са си помияри спор няма никакъв:-)
анонимен написа:
Може би скандинавците не са гледали като нас на бъдещия си владетел. Нещо от по-новата им история е когато след развода си със Швеция в Норвегия предлагат първо на Фритьоф Нансен да им стане крал (Той отказва).
Все пак България след освобождението си е трябвало да балансира между великите сили, за това се е спряла на Батенберг.
Племенник и любимец и на руския император и любимец на кралица Виктория. За съжаление убийството на Александър II император на Русия (След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата, при последният от които е убит) определя и съдбата на България, защото колкото Александър II е обичал Батенберг и България (известен е и с либералните реформи, които извършва в руското общество, отмяната на крепостничеството през 1861 г. и т.н. които му донасят прозвището Цар Освободител), толкова неговия наследник Александър III е мразил и Батенберг и България бил е реакционер в червата и ние е докарал доста беди.
ПС: В 1809 година Русия завзема контролираните от Швеция финландски области и Александър I се обявява за велик княз на Финландия, което може би е подтикнало шведите да имат добри отношения с Наполеон с викането на Бернадот като крал.
В края на войните с Наполеон, Швеция се е биела обаче срещу него в коалиция с Русия, Прусия и Англия което показва, че Бернадот не е бил лош избор като крал и политик, знаел в на къде духа вятърът, за да може да пази Швеция и нейните интереси. Все пак той не е и французин, а гасконец - тоест баск :) Колко му е да стане и шведски крал. Нима един д,Артанян би отказал корона? :)
5.
анонимен -
От Ген. Колев
29.03.2010 08:50
29.03.2010 08:50
Ако помиярщината в човешките отношения се приема като това да си добър политик, то значи Бернадот е бил такъв. Като допълнение : въобще не ме учудва това, че като приятел на Наполеон впоследствие се бие срещу него, и въпреки всичко трудно може да се възприеме идеята личност или човек от простолюдието макар и издигнал се до маршал да бъде поканен да стане крал на старо кралство. Явно при скандинавците благородното потекло не е от голямо значение, докато в следосвобожденска България, Батенберг може да е бил любимец на когото и да било, но и с благородна кръв.
Финландия(като контролирана зона) е по-равнинната част от Швеция, останалата част на Швеция е планинска, съответно руснаците трудно биха тръгнали да я завземат. Открай време спора между шведи и руснаци не е за територии, а за контрола над Балтийско море. От такава гледна точка едва ли Франция е най-големия съюзник, като се има предвид, че френския флот не блести със сила, да не кажем изобщо.
А в светлината на това, че Бернадот е баск съм съгласен, че с удоволствие би се бил срещу Франция.
ПС: В крайна сметка, ако Швеция териториално се намираше на пътя на руските интереси, и брата на Наполеон да бяха поканили за крал, това нямаше да ги спаси.:-)
цитирайФинландия(като контролирана зона) е по-равнинната част от Швеция, останалата част на Швеция е планинска, съответно руснаците трудно биха тръгнали да я завземат. Открай време спора между шведи и руснаци не е за територии, а за контрола над Балтийско море. От такава гледна точка едва ли Франция е най-големия съюзник, като се има предвид, че френския флот не блести със сила, да не кажем изобщо.
А в светлината на това, че Бернадот е баск съм съгласен, че с удоволствие би се бил срещу Франция.
ПС: В крайна сметка, ако Швеция териториално се намираше на пътя на руските интереси, и брата на Наполеон да бяха поканили за крал, това нямаше да ги спаси.:-)
Като позакъснял бонапартист го изчетох с кеф.
Впрочем, за мое неудоволствие шведският крал си е сменил титлата в 1973. Вече няма "по Божията милост крал на свевите, готите и вандалите", а "крал на Швеция". Колко постно...
цитирайВпрочем, за мое неудоволствие шведският крал си е сменил титлата в 1973. Вече няма "по Божията милост крал на свевите, готите и вандалите", а "крал на Швеция". Колко постно...
7.
анонимен -
Цар Кару І
01.04.2010 16:40
01.04.2010 16:40
Споровете са излишни и не водят до никъде без инфото, че Бернадот е бил евреин (и с рязано пластелинче). А това инфо обяснява цялото следствие за Швеция до наши дни. С подкрепата на търговците (евреи до един) в Стокхолм се извършва държавен преврат и се поставя на престола Бернадот. С това се прекъсва кръвната линия от Густав Васа и в Швеция истинските шведи остават само дървосекачите и отчаяния плебс. Самите "буржоа" са били в по-голямата си степен евреи/търговци, за банкерите вече знаем - отново племето на Давид - въобще френските революции са бая нагласена работа. В църквата в Порво/Борго където е подписан указа за автономията на Финландия (след края на шведско-руската война), е осеяна с масонски (зидарски) символи. Със самата Русия (на Петър І) е свършено с възкачването на Екатерина (не знам колко е била велика) и русификацията на руския език (който до тогава е бил черковно бълГарски).
В Швеция фиорди няма. Те са в Норвегия на западното крайбрежие.
На 60-60 км. южно от Стокхолм има един замък в който са събрани всички картини и културни ценности на шведските крале (не мога сега да си спомня името му - бил съм там 2-3 пъти). Този замък пресъздава атмосферата на средновековна Швеция много сполучливо, портрети на всички шведски и европейски крале и кралици. Атмосферата е неописуема - все едно се връщаш назад във времето - поразително е. Но интересното е, че картини от Густав Васа има само две. И защо не са оцелели повече? Ами Бернадот е заповядал да се изнамерят и унищожат. Защо? Отговора е прекалено лесен.
Един факт - Наполеон е считал Бернадот за предател. :) Сигурно му била крива зидарската мистрия...
цитирайВ Швеция фиорди няма. Те са в Норвегия на западното крайбрежие.
На 60-60 км. южно от Стокхолм има един замък в който са събрани всички картини и културни ценности на шведските крале (не мога сега да си спомня името му - бил съм там 2-3 пъти). Този замък пресъздава атмосферата на средновековна Швеция много сполучливо, портрети на всички шведски и европейски крале и кралици. Атмосферата е неописуема - все едно се връщаш назад във времето - поразително е. Но интересното е, че картини от Густав Васа има само две. И защо не са оцелели повече? Ами Бернадот е заповядал да се изнамерят и унищожат. Защо? Отговора е прекалено лесен.
Един факт - Наполеон е считал Бернадот за предател. :) Сигурно му била крива зидарската мистрия...
mglishev написа:
Като позакъснял бонапартист го изчетох с кеф.
Впрочем, за мое неудоволствие шведският крал си е сменил титлата в 1973. Вече няма "по Божията милост крал на свевите, готите и вандалите", а "крал на Швеция". Колко постно...
Впрочем, за мое неудоволствие шведският крал си е сменил титлата в 1973. Вече няма "по Божията милост крал на свевите, готите и вандалите", а "крал на Швеция". Колко постно...
Като настоящ все още бонапартист, да добавя; Бернадот ми е един от любимците от него време, заедно с Абат Сийес, принц Шарл Морис дьо Талейран-Перигор и още няколко лица :).
Титлите на шведския крал не ги знаех - кефят яко и жалко за тях, но се учудвам, че е бил и крал на вандалите, защото ей сега чета за тях и никъде не се споменава, че са били на север от Германия??!
Днешната кралска титла наистина е постна :)))
ПС: И нещо за теб по друг повод - Велизарий, е ползвал "тракийски готи" в конницата си, което значи, че поне по времето на Юстиниян и няколко поколения след като Теодорих е тръгнал за Италия тук все оше си е имало готи, местни.
работата е омешана. Всъщност би трябвало да става дума за "крал на свеите, гаутите и вЕнделите", но старата практика да се атрибуират близкозвучащи имена на по-известни народи, пък може би и произходът на по-известните тъкмо от Севера води до появата на тази разкошна титла.
Да, а по на север от Германия е... Скандинавия :)
Разбира се. Готи, останали на Балканите е имало. Даже са били предпочитани за офицери в кавалерията. Бивало ги е да набиват малко дисциплина в главите на наемниците от кол и въже.
цитирайДа, а по на север от Германия е... Скандинавия :)
Разбира се. Готи, останали на Балканите е имало. Даже са били предпочитани за офицери в кавалерията. Бивало ги е да набиват малко дисциплина в главите на наемниците от кол и въже.
Търсене