Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2010 23:51 - Как бюджетния дефицит уби древен Рим - Разцвет и Залез
Автор: borsi Категория: История   
Прочетен: 12183 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 19.04.2010 00:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Инфлацията и данъчното облагане

 

Още при Нерон (54-68 г.) са налице доказателства, че в търсене на приходи държавата е довела до понижаване на качеството на монетите, от там до инфлация. Приходите били необходими за  увеличените разходите за отбрана на огромните граници, все по-голямата бюрокрация и все по-големите разхищения на двора, който от Август насам придобивал все повече блясък и ако докато Август живеел сравнително скромно то следващите императори се надпреварвали по разкош. Въпреки това, вместо да събират данъци, Нерон и следващите императори предпочели инфлацията като намалявали  съдържанието на благородни метали в монетите. Това разбира се е също форма на данъчно облагане, в този случай, данък върху касови наличности – Отново нещо твърде познато.

Нерон например, намалява съдържание на сребро в денария до 90%  и леко намаля размера на златния ауреус. По времето на Цезар от един фунт злато (327гр.) се изсичали 40 златни ауреуса. По-късно теглото на монетите намаляло и по времето на Нерон от един фунт злато се изсичали 45 монети, а при Каракала – 50. Траян също (98-117 г.) намалява съдържание на сребро в монетите до 85 на сто, но успява да се запази съотношението, тъй като има голям приток на злато и сребро. В действителност, някои историци предполагат, че той съзнателно е девалвирал денария, именно с цел да се запази историческото съотношение. Марк Аврелий (161-180 г.), намалява съдържание на сребро в денария до 75 %, намалено допълнително от Септимий Север до 50%. До средата на трети век от н.е.,  денарият има съдържание на сребро само 5 %.

 

Непрекъсната девалвация не подобрява  фискалните позиции на империята

 

Това е така, защото  "лошите пари гонят добрите". Хората плащали данъците с тези монети с най-малко сребро. Самата инфлация има и други неприятни последици, покачване на цените, балони в цените на стоките или недвижимите имоти и икономическите и банкови кризи които я следват.

И докато в  началото леката инфлация може да е полезна за държавата то тя рано или късно довежда до криза, като колкото по-силна е била инфлацията, толкова кризата след нея е по-голяма. Цените при инфлация твърде бързо нарастват и става невъзможно да се разчита на незабавно пропорционално нарастване на фискалните приходи, както и на нарастване на благосъстоянието на икономиката или доходите на населението. Инфлацията и преди и сега води до фалшив растеж, а реално само качва данъчното бреме върху икономиката и предизвиква балони в цените на стоки и имоти.

Липсата на пари понякога кара безскрупулни императори като Домициан (81-96 г.) да използват измислени обвинения за да конфискуват активи от богатите. Те също така ще измислят оправдания за търсене на пари в провинциите  от по-заможните.

 

Златен век - "Петимата добри императори"

 

По време на Антонините - "Петимата добри императори" (Нерва, Траян, Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий - 96 – 193) империята преживява невиждан разцвет на занаятите и търговията, като търговските и връзки с Китай стават преки, през остров Цейлон, където римските кораби спирали за зареждане и където имало малка римска фактория с 10-на войници пазещи складовете. На няколко пъти са пращани посланици в Китай (За времето на Антонин Пий и Марк Аврелий се знае със сигурност). В Китай се продават римски стоки, а империята внася от там предимно предмети на лукса и коприна. Tова е единствения период в който със сигурност се знае, че търговските връзки са били преки, като корабите са ползвали мусоните в Йндийския океан. Търговията с по-близо разположената Индия също е била оживена.

 

image

Външнотърговския дефицит на империята не пречи тя да е през това време притегателен център за парите в света, което компенсира превишаващия износа внос на стоки (Предимно предмети на лукса).  Император Нерва (96 - 98) създава аграрен закон, с който се разпределят големи участъци земя между най-бедните жители, както и фонд за издръжка и възпитание на сираци и изоставени деца. Акведуктите на Италия, които снабдяват с вода жителите на основните градове са ремонтирани, а снабдеността на Рим със зърно нараства.  

Временно са прекратени гладиаторските борби, което също допринася за подобряване състоянието на държавната хазна.

 

image

Може би първия Мол в света, построен от Император Траян. Огромна сграда на няколко етажа с множество магазини, специално построена за тази цел. Липсват само електрическо осветление и ескалатори.

 

При Марк Улпий Траян благодарение на завладяването на дакийските съкровища и експлоатацията на дакийските златни и сребърни рудници се подобрява състоянието на държавните финанси. Това позволява да се изпълни голяма програма за обществено строителство. През царуването на следващия император Адриан, Римската империя преживява 21 години в мир и благоденствие. Още при възкачването си той опрощава всички данъчни задължения спрямо фиска и заповядва разписките за дължими суми да бъдат изгорени публично на форума в Рим. Щедро дарява плебса, финансира градовете, поддържа данъците умерени, и следи за административни злоупотреби назначавайки специални упълномощени лица - куратори. Разширява държавната помощ в много сфери, подобрява пътищата и съобщенията с цел да укрепи връзките между различните територии, премахва практиката на откупуване на данъци в провинциите. Често удостоявал изтъкнати провинциални жители, или цели селища, с римско гражданство. При Антонин Пий (138 до 161 г.) без големи сътресения мира е подържан, а икономиката продължава да се развива по заложения още от Адриан метод.

 

image 

 

Малък преносим слънчев часов

 

 

image

Воден часовник

 

При Антонин Пий се живеело толкова спокойно, че времето му не е отбелязано с никакви значими събития.  По време на Марк Аврелий например, по водопроводи и акведукти към Рим всекидневно за всеки гражданин (над 1 милион) са се пренасяли по 400 литра вода. Кражба на вода от общия водопровод се е преследвала от закона, въпреки това на много места може и днес да се види как част от водата е била отклонявана от някой селски стопанин по пътя, за да напои нивата си.

 

Края на златния век – война и чума

 

Марк Аврелий е последния от тези императори, за съжаление в твърде напрегнати и трудни времена. В началото всичко се развивало както при неговите предшественици, с малки сблъсъци по границите, но партите завоювали Армения която била римски съюзник.

 

image 


Римски войници форсират река

 

Рим се намесил във войната. Армения била отвоювана (163-164), вражеската столица Ктезифонт била завладяна, а Месопотамия станала отново за малко време зависима от Рим (165-166). Връщащите се обаче от Месопотамия войски донесли епидемия, чума или тиф, която бързо се разпространила в империята.

Без да претендираме за точност, но някой източници посочват, че 25 % от населението на империята е загинало, а други сочат 50%. Само по себе си подобно явление поставя икономиката и финансите на една държава пред няколко изпитания.

Първото от тях е повишаване на работната заплата - (при голяма чума в Средните векове например, с дневната надница на един зидар е можело да се купи едно агне - Това обаче е само на места където не е имало държавна намеса, като в Англия например). Това качва цените на всяка продукция, а при тогавашното все още ниско-технологично общество това значи и още по нисък износ и евтин внос.

Друг проблем е добива на зърно. След епидемия и когато има много земя, често се преминава към пасищно животновъдство, което обаче води до проблем, цените на житото се качват (Добива на жито е много по-трудоемък). Покачването обаче на цените на зърното води до по-лоши доставки със зърно, а в огромните градове на империята по липса на хладилници добива на место не е можел да компенсира по-високите цени на жито, както се е случило в средните векове на места по време на голямата чума (Средновековните градове са много по-малки).

Дори да приемем по-малката цифра от 50 % обаче, изниква и следния голям проблем. Държавата има разходи които иска да поддържа, армия и администрация, както и известен брой жители на социална помощ, а данъкоплатците са значително намалели (Отново нещо твърде познато). През 169 г. имперските съкровища били продадени на търг, за да се финансират военните действия и от 170 до 174 г. което дало отражение върху и без това влошената икономика. Марк Аврелий също умрял внезапно от чума. Два дни преди смъртта си, той представил Комод пред своите приятели и войската като бъдещ император. Може би ако бе живял още няколко години и бе успял да върне мира икономиката би се възстановила и преориентирала към новата реалност (по-малкото население) като снижи разходите, но за съжаление Комод (180 – 193г.) бил лош император, не по-малко луд от Калигула, но за разлика от него и за нещастие, успял да живее повече.  омод практически не се занимавал с държавни дела. Годините на неговото управление се характеризират с огромни разхищения на държавните пари и корупция. Държавното управление било силно занемарено,  в упадък, финансите - вечно недостатъчни. Конфискацията на имущество на богати граждани само отлагало проблемите и натрупвало враждебност. Положението на хората се влошавало, икономиката навлязла в още по-голям застой въпреки няколкото големи обществени строежа на императора. Освободеният роб Клеандър, който получил изключителна власт от императора  способствал да се  разцъфти невиждана корупция. Масово се търгували постове, провинции и съдебни решения. За една година Клеандър  например успял да продаде титлата консул 25 пъти! Всичко това довело до още по-голяма анархия и несигурност за бизнеса. През 190 г. политически противници на Клеандър предизвикали недостиг на продоволствие в столицата, което довело до вълнения.  Освирепелият от глад народ обкръжил императорския дворец и поискал смъртта му. Комод, без да се колебае, изпълнил искането на народа, но 3 години по-късно сам бил удушен от включен в заговора срещу лудия император, треньор по борба. Основните на  икономиката на империята обаче били вече разклатени.

 

image 


Магазин, за топли (и студени) храни и напитки

 

От време на време, данъчната тежест ще бъде модерирана отново. Един такъв повод настъпило при кратка 80 дневно царуването на Пертинакс (193 г.), който заменя Комод (176-192г.). След смъртта на Комод  държавата е толкова зле финансово, че не повече от осем хиляди ауреуса са били цялата наличност в изчерпаната  хазна!  За покриване на текущите разходи на правителството и за подаръците които новият император бил принуден да обещае на преторианската гвардия, нямало пари. При тези обстоятелства в затруднено положение, Пертинакс махнал всички репресивни данъци въведени от Комод и се опитал да снижи рязко разходите поне на императорския двор и чиновниците. За да реши проблема с обезлюдените земи и да се опита да върне част от произвежданата преди това продукция ако може в най-скоро време, Пертинакс извършва своего рода масова приватизация!

Разрешава на всеки да заеме толкова пустееща земя, колкото може да обработва, като освобождава при това всеки заемащ нова земя за 10 години от данъци и разрешава придобиването и за вечни времена.

Всички тези мерки водят до голяма негова популярност сред бедните и безимотни, средната класа и сенаторите, но преторианците недоволни от малкото пари които са получили след няколко неуспешни заговора го убиват.

 

image

Търговия с вино – Бизнесът преди всичко

 

Септимий Север (193 - 211) увеличил разходите по войската почти двойно и въпреки, че се показал като добър управник, то заложените от него разходи в бюджета и голямата централизация и милитаризъм се отразяват негативно на икономиката през следващите векове.  Въпреки, че данъкът върху обикновените римляни не са били повдигнати, гражданството е значително разширено при Каракала (211 - 217). Всички жители на империята придобиват римско гражданство, за да се съберат повече хора в данъчните мрежа. Данъци върху богатите, обаче, са рязко се увеличили, особено тези за наследство и при освобождаването на роби. За съжаление парите били много пъти пропилявани с безсмислени войни  и с безумно разточителство. Държавата събирала все повече пари, но ги пилеела все по-неразумно, а бюрократичният апарат малко по малко растял и гълтал все повече и повече пари.

 

Държавния социализъм

 

За съжаление, Пертинакс е едно изключение. Императорите продължи политиката на  все по-тежки данъци, събирани сега главно от богатите. Войната срещу богатството не се дължи просто на чисто данъчни изисквания, но е също част от съзнание политика на унищожение на сенаторската  класа. Все по-често императорите смятали, че армията е единственият източник на власт и те съсредоточавали усилията си върху поддържането на армията, на всяка цена, с цената на всякакви  разходи.

 

image 


Римски пехотинец оправя снаряжението си

 

Тъй като частното богатство на империята постепенно се конфискува, или облага с данъци, парите са прогонени и скрити, а икономическият растеж се забавя значително, за сметка на все по-растящите държавни разходи. Освен това, след като богатите вече не са в състояние да плащат сметките на държавата, тежестта неумолимо ще падне и върху по-бедните граждани, така, че средната класа гръбнака на всяка държава и инструмента на икономиката и нейното движение напред изпитвала все повече трудности.

 

image 


Частна библиотека

 

В трети век след Христа, парите  и икономика напълно се провалят, но военните нужди на държавата остават високи.  Граници на Рим са били както винаги под непрекъснат натиск от германски племена от севера, от персите на изток, но този път зад тази харчеща все повече пари армия не е стояла работеща и силна, огромна икономика както при Август и Антонините,  а стояла таква с все по-затихващи функции.  С разпадането на парите (Инфлацията) и икономика, нормалната система за данъчно облагане също се провалила!

Това принудило държавата да опитва да набави нужните си ресурси както могат да бъдат намерени.

Храна и едър рогат добитък, например, са били реквизирани директно от земеделските производители. Други производители също така носили "отговорност" и реквизициите станали нещо обичайно. Резултатът, разбира се, е хаос, наречен "стопански тероризъм" В крайна сметка, държавата е принудена да прикрепя ако може и насила хората да продължат да работят в  производство. Изход разбира се имало, дори в обезлюдената на места империя, но за съжаление късогледата политика и желанието на всяка цена да се набавят пари за държавата, води до нейния упадък, защото все по-бедното население, все по-трудно може да я издържа.

Резултатът е една система, в която са хората са принудени да работят предвид тяхната месторабота и да останат в същата професия, с малко свободата на движение или промяна на работното място. Земеделските производители са били обвързани със земята, като техните деца също са били задължени да останат селяни.  Подобни изисквания са направени за всички други работници, производители и занаятчии. Останалите членове на богатата класа са притиснати в предоставянето на общински услуги, като например събирането на данъци. И ако данъците не стигат точно както държавата изисква те са задължени да изравнят недостатъка от собствения си джоб.

Това е довело до допълнителни усилия как да се скрие каквото и да е богатство, особено сред тези, които все още се откриват начини да станат богати. Често срещано явление станало богати граждани да живеят скромно само и само да не попаднат в полезрението на чиновниците и да не ги накарат да доплащат несъбраните поради кризата данъци. Резултатът е постепенно обезлюдяване на градовете. Хората бягат в провинцията като междувременно и много земя е била изоставена, или попада в ръцете на държавата, чието лошо управление като цяло довежда до още повече спад в производството. Реално се очертава следната ситуация в Империята;

Чиновниците придобиват все по-голяма власт, броят им расте и те се нуждаят от все повече пари за да се издържат, като единствен начин да си ги набавят е качване на данъците, което пък води до още по-голяма стагнация и упадък в икономиката. Повишения брой администрация увеличава и без това все по-широко ширещата се корупция, която пък поражда беззаконие и своеволия, които допълнително стагнират икономиката още повече. От един момент нататък  богат е можело да станеш само ако си на чиновническа длъжност с много кражби, като всички други професии са били сведени до обслужващ персонал на тази класа. Свободното предприемачество западало от година на година, а несигурността карала и последните пари да се укрият от своеволията,  корупцията  и все по-високите данъци. Всичко това води до циклични кризи, било с добива на зърно (Все по малко хора са имали желание да се занимават със земеделие), било с други стоки. Станало безсмислено да се занимаваш с какъв да е бизнес при условие, че чиновниците така и така ще получат ползата от него, а само разходите и труда оставали за предприемача, занаятчията или селянина.

Дългата гражданска война (235 – 284) на различни претенденти за престола само влошавала положението, а варварите съзиращи икономическата, финансова и военна слабост на империята (Войниците започнали да получават нередовно заплатите си), атакували с все по-силна настойчивост границите увеличавайки хаоса. Често провинциите в опит да се защитят било от варвари, било от бирници се отцепвали почти напълно от централната власт или обявявали един или друг претендент за престола.

 

Император Диоклециан, реформи

 

До края на трети век, Рим ясно е достигнал криза.

Държавата вече не може да получи  достатъчно средства, дори и чрез принуда и насилие  и е принудена да разчита във все по-голяма степен на понижаване на качеството на парите и инфлацията  за повишаване на приходите. По времето на Клавдий II Готски (268-270 от н.е.) съдържание на сребро на денария е намалял до само .02%. В резултат на това, цените скочат до небето цени. Инфлацията стигнала 15 000% в трети век. Накрая, самото оцеляване на държавата било под въпрос. В този момент  император Диоклециан (284-305 г.) пристъпва към действия. Той се опитва да спре инфлацията с много по-обширна система за контрол върху цените върху всички услуги и стоки.  Тези мерки са били оправдани от убеждението на Диоклециан, че инфлацията се дължи главно на спекулации и презапасяване, а не девалвация на парите и на хаоса и беззаконието в държавата.

 

Били определени твърди цени на над 1000 вида стоки!

 

Не само зърно, но дори дрехи, обувки, керамика, парфюми, роби и робини, дори пурпурни наметала (Въпреки, че такова е носел само императора и се е давало само с негово разрешение), всичко имало цени определени от държавата. Икономическото безумие стигнало до там, че чиновниците на императора определили и минимална и максимални заплати важещи за цялата империя!

Което е пълен абсурд предвид на това, че цените в Париж се различават от тези в Лондон, Рим, Антиохия и другаде, най-малко заради пътя който е необходимо да измине една стока или заради различния стандарт на живот в огромната империя, дори в два сравнително близо разположени един до друг града. Посещенията при бръснар например се плащали навсякъде по определени от чиновниците цени, като имало една тарифа за бръснене и една за подстригване. Това важало за почти всички професии.

Независимо от факта, че смъртното наказание се прилагало за нарушения на ценовия контрол, той е пълен провал. Лактанций, съвременник на Диоклециан, ни казва, че много кръв се хвърля над "малки и евтини продукти", а стоките са изчезват от продажба. След смъртта на Диоклециан закона е изоставен, но администрацията създадена да следи за спазването му остава. 

Други реформи на Диоклециан, обаче са били по-успешни. Крайъгълният камък на икономическата политика Диоклециан е да се превърне съществуващата данъчна система в редовна такава. Тъй като парите са безполезни поради инфлацията, новата система се основава на събирането на данъци под формата на стоки и услуги, но узаконени в бюджет, така че държавата знае точно какво е необходимо, а  данъкоплатците да знаят точно колко да платят.

Внимателни изчисления са направени за това точно колко зърно, зехтин, плат, оръжия или други стоки, са необходими за поддържане на един единствен римски войник. По този начин са изчислени от каква общата сума на стоките и услуги, държавата ще има нужда през дадена година. Това изисква масивно преброяване на населението, не само на хората, но на ресурсите, особено земеделската земя. Земя е била степенувана според производителността. Както Лактанций казва: "Нивите бяха отмерени буца по буца, лози и дървета са преброени, всякакъв вид животни е регистриран и се посочва, налозите са върху всеки член на населението."

Изчислени с точност, сега е възможно да има реален бюджет и данъчна система, базирана изцяло на действителни стоки и услуги. Всичко това обаче иска още по-голяма администрация.

Въпреки че една армията при движението си все още може да изземва стоки или услуги, когато е необходимо, общият резултат от реформите на Диоклециан е като цяло положителен поне малко. Данъкоплатците поне знаят предварително какво са задължени да плащат. Също така, данъчната тежест е по-широко разпространена, а не просто падение на късмета или приумица на някой чиновник от администрацията, като по този начин намаляване на тежестта за много римляни.

За да се поддържа тази система, хората са свързани с тяхната земя, домове и работни места.  Работниците са организирани в гилдии и бизнес корпорации, наричани  колегии. Всичко това обаче е временна мярка и с течение на времето само още повече утежнява положението по ред причини.

Главните са:

 

1. За да се поддържа тази система на тотален контрол над всичко и всеки бизнес, работа и  доход в империята, администрацията още повече се разраства, което кара държавата постоянно да качва данъците.

2. Затвърждаване на практиката богатите граждани да се вкарват насила в управлението на градовете и провинциите, като недостатъка от несъбрани данъци се внася от личните им средства. Това води до скриване на капитали или изнасянето на най-богатите извън градовете, където те се укрепват в латифундии в който се произвежда всичко необходимо за собствени нужди, далеч от централната власт, а по-бедните граждани и селяни търсейки покровител, често доброволно се лишавали от свободата си или земята си само и само да имат патрон който да ги защити в случай на своеволия. Всичко това води до постепенното намаление на населението на градовете и западане на занаятите и търговията (много производства се изнесли в провинцията, там обаче пазарът не бил така голям, както в големия град и за това те често се задоволявали само с местните потребности и пазар което води до упадък, а от там до безработица). 

3. Закрепостяването на професиите – Синът на грънчаря може да е неумел грънчар, синът на селянина може да е неумел селянин, както и синът на ковача може да е такъв. Те обаче дори да не искат нямат право да се занимават с друго, освен ако не подкупят някой чиновник, което води до голям упадък на всички занаяти в империята и нейната още по-голяма неконкурентноспособност на продукцията и.

 

Диоклециян прави опит за финансова реформа пуска нови пари в 286 г. Пусната е нова златна монета, но опита да се спре инфлацията не успява по причина, че още със сеченето на първите монети съдържанието на злато в тях не отговаря на официално обявеното. Дори обаче така новите златни и сребърни монети бързо изчезнали от пазара, а на него останали само нископробни монети.

Реформите на Доклециан обаче, слагат основа на всеобхватно данъчно облагане в цялата империя, като само в град Рим и придадените към него някой южни области на Италия остават освободени от данъци.

 

image

Залезът

 

Константин (308-37 г.) продължава политики на Диоклециан в икономиката, чрез обвързване на работниците и техните потомци още по-плътно към земята или мястото им на заетост.

Гражданите нямат право да се местят в друг град, а селяните да напускат земята си. Тези които са извършили подобно деяние се преследват от закона.

Въпреки тези усилия, земята продължава да бъде изоставена, а търговията в по-голямата си част западаща.  Константин пуска нови монети опитвайки се да направи парична реформа подобно на Диоклециян. Солидът пуснат от него (1/72 част от римски фунт) е имал по-голям успех. Стабилността на новата финансова система се дължала, на това, че Константин не се опитал да намали златото в новата монета. Стабилната парична система позволила да се разшири и оживи търговията поне за известно време.

При Константин дори военната професия станала наследствена което води и до нейния упадък. Докато по време на разцвета на империята за да станеш войник са били нужни препоръки, желязно здраве, ръст минимум 180 см. и това е било желана професия, заради сигурното заплащане и компенсацията при уволнение, след изслужване на срока, то при Константин професията войник е вече нежелана. Всичко това прави римските легиони по-слаби, а някой реформи в армията са направени само заради икономия което ги отслабва още повече. 

Закрепостяването на занаятчии, селяни, търговци и други към населените места, дало  своето отражение върху икономиката. След смъртта на Константин следват няколко кризи с голяма сила, а по пътя на отричането и принудата много хора бягали от отредената им от закона професия, било чрез подкупи било по други начини. Индустрията се премества все повече в провинциите, по-далече от централната власт и бюрокрацията, Рим  и много големи градове останали като икономически празни черупки; все още е получаващи данъци, зърно и други стоки, произведени в провинциите, но произвеждащи самите те нищо. Това води до още по голяма стагнация, защото в Рим е останала предимно тълпата преживяваща от социални помощи или разоряващи се средна и богата класа, които не можели да намерят изход да напуснат. Градът не произвеждал вече нищо, така било и с много други градове, което пък карало централната власт да качва още данъците за провинциите.

 

image 


Рим в 4 век. Все още величествен, но празна икономически черупка

 

Изместването на столицата на империята в Константинопол още повече утежнява положението. Въпреки, че в продължение на десетилетия императорите не стъпват в Рим, то градът е още столица на света. Даването обаче на същия статут на Константинопол създава два икономически центъра в които се събира лумпенизирания елемент от империята и ако в Рим е имало между 150 000 – 200 000 човека на социални дажби, то с Контантинопол техния брой се удвоява, защото гражданите на новата столица получават същите права като римляните.

 

image 


Надбягване с колесници в Константинопол. Спортните страсти били в разгара си, а отборите на сините и зелените, често се сблъсквали по улиците подобно на днешните футболни запалянковци

 

Всичко това води до покачване на данъците. 50 г.  след Диоклециан данъчната тежест в Римската империя е приблизително два пъти по-голяма отколкото при него, което прави невъзможно за малките земеделски производители да живеят от  продукцията си. Както Лактанций казва още при Доклециан; "Броят на получателите започна да надвишава броя на участниците с толкова много, че ресурсите  на земеделските производители, изтощени от огромните размери на данъците свършват, полетата става безлюдни и земеделска земя е превърната в гора."

Въпреки, че Константин прави усилие за възстановяване на парите и тяхната стойност, следващите императори отново ги обезценяват, което води  до инфлацията,  качване на на цените и загуба на доверие в системата.

 

image
 

Император Флавий Клавдий Юлиан (360-63 г.) е доста интересна личност и изключение от общото правило. Поемайки първо властта от Констанций II (След като последният избива цялото му семейство), първо в Галия, а после, след скарване с Констанций II и след неговата смърт, на цялата империя, може би ако е имал време е щял да въстанови поне до някъде икономиката на империята. Постоянното военно напрежение и тежките данъци по време на управлението на Констанций II обезсилват страната и въпреки, че като цяло равновесието се запазва, резултатът от дългото властване на Констанций II е по-скоро отрицателен и икономиката е в един от поредните си тежки периоди на криза и силна стагфлация.

Въпреки, че Юлиан  отрича подобно на предшествениците си някой естествени пазарни процеси, той в същото време прегръща някой доста либерални идеи, които прилага на места, след като първо ги е изпробвал като Цезар на Галия, напук на заповедите на старшия си Август  - Констанций II.

Юлиан също отказва да смята, че инфлацията се дължи на понижаване на качеството на парите, а по-скоро според него се дължи на презапасяване на търговците.

 

image
 

Склад за жито в пристанище Остия

 

За да докаже своята гледна точка, след години той изкупува от други места и изпраща зърно на пазара в Антиохия където по него време имало недостиг. Последиците са предвидими. Пшеницата е закупена от богати търговци, а собствениците на земя доставят после точно толкова колкото да си покрият някой разход, или колкото им заповядва държавата, но минимума, като задържат останалото зърно при себе си. Съвсем скоро след като императорското жито пристига в Антиохия, се връща старото положение. Житото или е скъпо (заради обезценените пари), или го няма, или се продава на черния пазар, въпреки указа на императора да затвърди цената.

От друга страна обаче, Юлиан е просветен владетел и въпреки, че когато става Цезар на запада е само един взет от учебната скамейка студент философ, само теоретик и във военно дело,  в администрацията и във финансите, в  областта на данъчната политика, той показа, чувствителност,  възприятие към реалността и доста от пазарните механизми.

 

image
 

Учител и ученици. Едно от момчетата се извинява за закъснението си

 

Той разбира, че основната причина за проблемите на фискалната държавата (и по-специално на Галия, на която е бил назначен като Цезар от братовчед си Констанций II) е  прекомерната тежест на данъчното облагане, които са наложени и  неравномерно върху населението. С богатството или връзки с чиновниците някой лица ефективно са били в състояние да избегнат данъчно облагане чрез законни и незаконни мерки. За сметка на това обикновения гражданин е безпомощен срещу исканията на все по-брутални бирници и все по-високи данъци.

Предишните мерки за облекчаване на данъчната тежест, въведени от някой предни императори, са често неефективни или недостатъчни, защото те само освобождават част от богатите граждани. Константин, например, се е опитал да облекчи тежестта, чрез намаляване на броя на данъчните звена отговарящи за дадена област и тъй като със събиране на данъците били натоварени само най-богатите граждани, като в случай, че не успеят, са довнасяли от собствения си джоб разликата, освобождаването на част от тях наистина означава данъчни облекчения за някой, но като цяло за населението  данъчната тежест остава.

Юлиан обаче, намалява  данъчната ставка още като Цезар на Галия. Напук на разпоредбите на старшия император Констанций II, Юлиян намаля данъците в Галия цели 8 пъти!  Като неговите данъчни облекчения се отнасят за всички съсловия!  Това позволява на икономиката на Галия да преживее разцвет, а Юлиян използвайки доброто разположение към себе си от страна на местните, успява да организира достатъчно добра макар и малка армия, с която изтиква германците оттатък Рейн и печели няколко важни военни победи, осигуряващи мир в опустошената преди това от данъци и нахлуващи германски племена провинция на империята. За това и чувствайки се достатъчно силен той се противопоставя на заповед на Констанций II да предаде за разпореждане на императора на изток галската си армия. Само дни след това е обявен за император и потегля на изток за сблъсък с армията на Констанций II. Последния обаче умира и Юлиян е обявен за император на цялата империя.

Една от първите му задачи е да съкрати огромния персонал и администрация на императорския двор. Следват и определени данъчни реформи, като изпробвания от него механизъм в Галия. 

Той иска да разшири данъчната основа, чрез премахване на някои от данъчните облекчения, които много групи особено по-заможните ползвали и които са били предоставени от предишните императори. Въпреки, че маха данъчните облекчения за някой групи, като цяло данъчната тежест в империята е намалено, а намалението на администрацията и следващите я корупция и злоупотреби позволяват на Юлиян да стабилизира държавата финансово и империята да преживее един разцвет на  търговията и занаятите.

image 

Пазар, щанд със зеле, чесън, праз и лук




FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ



Тагове:   как,   Forex,   Форекс,   дефицит,


Гласувай:
9



1. kleopatrasv - Доста интересни факти. Поздравления от мен!
18.04.2010 23:58
Ще се върна по- подробно да се осведомя. Приятна вечер от мен!
цитирай
2. crisis - Браво, Борси
19.04.2010 07:22
Страхотен материал - почти като научен труд.
И много поучителен.
Двадесет века по-късно у нас, на бързи обороти се повтаря краха на Римската империя.
Защо не я подариш на Борисов. сигурно ще се изненада, че не е първият император вървял по този обречен път.
Очаквам продължението, анализа и изводите ти.

Поздрави.
цитирай
3. borsi - Когато имаш време и си в настро...
19.04.2010 09:42
kleopatrasv написа:

Когато имаш време и си в настроение :)) Добро утро от мен :)
цитирай
4. borsi - Съкратих го доста, защото ако ...
19.04.2010 09:48
crisis написа:

Съкратих го доста, защото ако трябваше да напиша всичко което ми дойде на ум, като цени на робите през различни периоди, цените на продуктите за живеене или прехвърлянето от тогавашните пари в сегашни за да се види разликата в стандартите през вековете на империята, сигурно щеше да стане поне 10-20 поредни поста.
За съжаление, нищо ново под слънцето, а който не знае историята неминуемо е осъден да повтори грешките и.

цитирай
5. анонимен - Чудесен текст
11.08.2012 19:50
Поздрав за написаното - историята е нищо без стопанската история! Ако имаш още информация, пускай - какво, като стане обемно! Затова пък ще е свръхинтересно.
цитирай
6. анонимен - кой обречен път?
11.08.2012 19:58
crisis написа:
Страхотен материал - почти като научен труд.
И много поучителен.
Двадесет века по-късно у нас, на бързи обороти се повтаря краха на Римската империя.
Защо не я подариш на Борисов. сигурно ще се изненада, че не е първият император вървял по този обречен път.
Очаквам продължението, анализа и изводите ти.

Поздрави.


Материалът е страхотен и обобщава чудесно икономическата история на Рим, но паралели днес в БГ няма конкретни.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5984385
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031