Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
12.11.2012 09:43 -
Бомбеният терор над Райха
Автор: varg1
Категория: История
Прочетен: 1788 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2012 09:25
Прочетен: 1788 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 13.11.2012 09:25
Сайт изобличаващ престъпните и анти-хуманни
бомбардировки на съюзническата авиация срещу германските градове. bombenterror.nseuropa.com/index1.htm
Първи стъпки
В 11 часа на 3-ти септември 1939-та Великобритания започва Втората Световна Война като обявява война на Германия. Шест часа по-късно към нея се присъединява и Франция. В същия ден, часове след обявяването на войната Бомбардировъчното Командване на Кралските Военно-Въздушни Сили (КВВС) започва активни военни действия. Докато войната на сушата е в застой и месеци наред липсват реални бойни действия, водената от Великобритания въздушна война започва с пълна сила още от първите часове на войната. Първата военна операция на КВВС е проведена на 3-ти септември 1939-та, когато 28 самолета са изпратени да локализират германски военни кораби. Един бомбардировач Бленъм същия ден става първия английски самолет прекосил германското крайбрежие по време на ВСВ.
Само часове след обявяването на войната английски бомбардировачи летят над германските градове - същата нощ група от 10 бомбардировача Уитли пускат пропагандни листовки над Хамбург, Бремен и Рурската област.И двете първи операции минават без загуби за Бомбардировъчното командване. Но картината рязко се изменя още на следващия ден- 4ти септември. Опитът да се бомбардират военни кораби във Вилхелмсхафен завършва с катастрофа за КВВС. От 29 изпратени бомбардировача 7 не се завръщат, а щетите върху атакуваните съдове са незначителни. 107-ма ескадрила губи четири от петте си самолета. 6-ти септември, пък ще остане в историята с Битката за Баркинг Крийк (the Battle of Barking Creek), когато грешка в разпознавателната система води до стълкновения между самолети на КВВС над устието на Темза. Следва период на затишие и едва в края на месеца е повторен опита да се атакува германската флота, този път на остров Хелиголанд. Резултатът е още по-трагичен- от 11 изпратени бомбардировача Хампден, 5, всички от 144-та ескадрила не се завръщат.
През октомври КВВС се придържа към атакуване на германски военни кораби в Северно море и разузнаване над Европа. Направени са много полети, но повечето изобщо не успяват да локализират каквато и да е цел. Процентът на загубите е особено висок, като се има предвид, че много от мисиите са изпълнявани от един-единствен самолет. Важно събитие през този месец е първия полет на четиримоторния бомбардировач Хандли-Пейдж Халифакс на 25-ти октомври. Той, заедно с Ланкастър ще бъде основното оръжие на бомбения терор в следващите години.
На 14-ти декември 5 Уелингтън (от 12 изпратени) са свалени от германски изтребители, докато кръжат на Вилхелмсхафен и търсят удобна позиция за бомбардиране.
18-ти декември- при друг рейд над Вилхелмсхафен, формация от 22 Уелингтън е засечена на разстояние 70 мили от германски радар, който известява близката изтребителна база. 12 самолета са свалени над града.
След този ден дневните рейдове са прекратени и екипажите започват подготовка за нощни мисии.
1940-та година започва, както е свършила предходната- пускане на листовки, нападения над кораби и разузнаване с много редки бомбардировъчни мисии.
На 19/20-ти март е проведена нощна атака над хидропланната база Хьорнум на остров Силт. Над 40 екипажа твърдят, че са улучили целта. Получените по-късно фотографски доказателства показват съвсем друго- почти никакви видими щети не са нанесени на базата.
12-ти април- 6 Хампден и 3 Уелингтън са загубени при атаката над Ставангер (Норвегия)- това е края на дневните полети и за тези самолети.
Така се стига до месец май 1940-та- “Блестящото решение”.Начало на бомбения терор - “Блестящото решение”
„Един от най-големите триумфи на съвременната пропаганда е че въпреки ясните факти, които не могат да бъдат преиначени или дори физически унищожени, британското общество по време на т.нар. Блиц (1940-1941) остава напълно убедено че цялата отговорност за неговите страдания лежи върху германските лидери.”
F.J.P. Veale
Кой започва бомбения терор? Кой носи отговорността за това ужасно престъпление? Кой пръв превръща избиването на цивилни в начин за водене на война? Както отбелязва F.J.P. Veale всички тези въпроси подлежат на точен, ясен и категоричен отговор, подкрепен с недвусмислени факти. И понеже съвременната пропаганда не е цел на настоящото изследване, ще се ограничим само в цитиране на фактите.
Поради пълната излишност на всички теоретични разсъждения и обяснения, за да избегнем обвиненията в необективност и едностранчиво разглеждане на въпроса, и най-вече поради желанието да черпим информация от първа ръка, ще се ограничим в разработването основно на един исторически извор- книгата на J. M. Spaight “Bombing Vindicated”.
Bombing Vindicated е уникална книга, особено в днешно време, когато пропагандата е направила толкова много за скриване на истината. Книгата е писана от английски автор и е издадена в Лондон през 1944-та (London: Geoffrey Bles, 1944), т.е. по времето на ВСВ. Авторът J. M. Spaight е британски функционер, Главен Асистент Секретар на Министерството на Въздухоплаването, добре запознат с всички подробности, касаещи започването и развитието на бомбената война и книгата му до голяма степен изразява официалната британска позиция по този въпрос. Невероятното в тази книга е как радостно и тържествувайки, авторът признава планирането на бомбардировките срещу цивилни цели и как това щяло да бъде голямо предимство в международен план (щяло да “съкрати войната” и да му позволи да погледне Русия в очите). Нарича нарушаването на международните закони “Блестящо решение”! Също отбелязва, че всичко това е планирано от най-ранните етапи на войната- и как смеят германците да се оплакват! Трябва да се прочете, за да се повярва!
Много от посочените факти не получават публичност след войната. Истинската версия, посочена в книгата е заменена по-късно от нова, “политически коректна” версия, която хвърля вината за започването на въздушната война върху Германия. Дали това е така, дали Германия инициира терора, дали Германия атакува първа, навличайки си британското отмъщение в лицето на “зоновото бомбардиране” или това са лъжи и фалшификации, съчинени от съвременната пропаганда, проличава съвсем ясно от посочените цитати:
(Книгата е публикувана по времето на ВСВ и е почти невъзможно да се намери в днешно време.)Bombing Vindicated
от
J. M. Spaight, C.B., C.B.E.
Late Principal Assistant Secretary, Air Ministry
GEOFFREY BLES
37 ESSEX STREET, STRAND, LONDON
First published 1944
BOOK
PRODUCTION
WAR ECONOMY
STANDARD
PRINTED IN GREAT BRITAIN
BY ROBERT MACLEHOSE AND CO. LTD.
THE UNIVERSITY PRESS, GLASGOW
*В средни скоби са дадени пояснения от редактора.
Глава III- Нашето велико решение
Стр.53
Самодоволството 1939-40-та
Бяхме ужасно доволни от себе си тогава [в началото на войната]. Всичко вървеше добре. Имахме една хубава, удобна война. Сега трябваше просто да я караме някак си. Времето беше на наша страна. Трябваше само да пазим висок духа си и Германия беше обречена. Не можеше и да се надява, че ще издържи неопределено дълго на нашата [морска икономическа]блокада. Икономическото напрежение, на което я бяхме подложили и което безмилостно се увеличаваше, беше готово да я пречупи всеки момент, както стана през 1918-та.
Стр.60
[става дума за периода преди май-1940-та]
Въздържанието на Германия от стратегическо бомбардиране и използване на газ не трябваше да ни учудва ако бяхме оценили правилно примера за водене на въздушна война, който германската военна мисъл вече беше начертала. Трябваше да ни бъде ясно, че тактическото, а не стратегическото бомбардиране е тайното оръжие на Хитлер. Имаше обширни доказателства, че той не искаше по-късния тип бомбардиране да се превърне в практика. Той направи всичко възможно да го забрани с международно споразумение. През тези първи осем и половина месеца от войната изглеждаше, че това, което той не можа да постигне с изрично споразумение, постигна с един вид негласна уговорка.
...Хитлер трябва да е бил щастлив, много по-щастлив от сега, през първата зима.... Но Ланкастър, Стърлинг и Халифакс се строяха по това време. Поне затишието във въздуха значеше, че производството на нашите тежки бомбардировачи може да продължи без прекъсване.
Стр.61
[по това време КВВС заема изчаквателна позиция и не предприема активни действия]
Сигурно е, че невъзможността да пренесем войната на германска територия беше причина за големи критики в нашата страна. Защо пускаме листовки, а не бомби?-питаха хората. Германците щяха да бъдат по-впечатлени от мощни експлозиви, отколкото и от най-добрата пропагандна литература.
Стр.62
[цитат от статия публикувана на 3-ти май 1940-та] “Повече от всякога е нужно да се пренесе войната в Германия… Ако сме искрени в желанието си да спечелим тази война бързо и ефективно, трябва да пренесем войната на германска територия… “
стр.63
[продължава Spaight] Нужна беше доста смелост по това време, за да се оспори нашата официална политика. За щастие имаше достатъчно независимо мислещи хора, които бяха готови да се усъмнят правилността на решението Бомбардировъчното Командване да бъде оставено в бездействие.
За и против
Един от тези хора беше анонимен кореспондент, който пише до Съндей Таймс на 14-ти януари 1940-та, за да пита защо не използваме въздушните сили за увеличаване на ефекта от блокадата.
Не можехме да атакуваме врага по суша, но можехме по въздух. Защо не атакувахме по въздух? Това е, защото или ние не можем да понесем такава атака, или защото се страхуваме, че врага ще атакува по-силно, или вярваме, че нашата морална позиция ще бъде накърнена, ако атакуваме военни обекти и раним- както би трябвало- цивилни по време на този процес. Авторът на анонимното писмо разглежда всички тези доводи и стига до извода, че това не могат да бъдат силни аргументи срещу започването на въздушна офанзива. В същата статия на вестника Хърбърт Сайдботъм пише: “ Такова разширяване на офанзивата, който и да го започне, неминуемо ще се развие в абсолютен ужас. … Но бомбардирането на индустриални градове с неизбежната загуба на човешки живот сред цивилното население- защото точно до това ще се стигне- ще бъде несъвместимо с духа, ако не и с точните думи, на обещанията, които дадоха двете страни в началото на войната.[става дума за декларация на френското и британското правителство от 2-ри септември 1939-та, че само “строго военни обекти в най-тесния смисъл на думата” ще бъдат бомбардирани. Германското правителство също заявява, че само военни обекти ще бъдат атакувани. Пълният текст на декларацията можете да намерите тук ]. Не само пред неутралните страни ще трябва да оправдаваме факта, че ние първи сме нарушили споразумение, което, както засега и Франция и Англия са убедени, се спазва от врага, но и пред нашия собствен народ, чиито военни рискове ще увеличим, докато в същото време сме решени да спасим армията от риска на неразумни офанзиви.”
стр.66
Причината за нашето изчакване беше обяснена от г-н Чърчил [по това време Първи Лорд на Адмиралтейството в правителството на Невил Чембърлейн] в една реч в Манчестър на 27-ми януари 1940-та. Той отбелязва неочакваната липса на германски въздушни атаки, липса, която както заявява, самия той не може да си обясни по никакъв начин. Може би се дължи, каза той, на тяхната „подготовка за някаква оргия от ужас, която скоро ще ни връхлети” или на страха от нашите изтребители или от силния отговор на нашите бомбардировъчни сили. “Никой не може да каже със сигурност. Но едно е сигурно, не се дължи на никакво чувство на деликатност това, че досега те се въздържат от подлагането ни на тази нова и ужасна форма на атака. ... Но засега това е глава от войната, която те не са избрали да отворят срещу нас, защото не могат да кажат какво ще бъде написано на последните страници.
стр. 67
Тогава се повдига въпроса, че би трябвало вместо да демонстрираме силата на нашите военно-въздушни сили, като пускаме листовки над Германия, да пускаме бомби. Тук съм пределно ясен, че политиката на нашето правителство е правилна. В тази миролюбива страна, управлявана от общественото мнение, демокрацията и Парламента, ние не бяхме подготвени в началото на войната...”
Краят на затишието във въздуха
Три месеца и половина минаха от речта на г-н Чърчил, докато неговите колеги от Военния Кабинет сметнаха за необходимо да променят политиката на изчакване, обяснена от него. Тази промяна се извърши през май и беше оповестена с известие, издадено от Министерството на Външните Работи (Foreign Office) на 10-ти същия месец. То започваше с представяне на уверенията, дадени на президента на Съединените Американски Щати, че КВВС са получили заповеди ограничаващи бомбардирането на строго военни цели а по-нататък обявяваше, че Правителството на Негово Величество „публично декларира, че си запазва правото да предприема всякакви действия, които смята за необходими в случай, че врага бомбардира цивилно население в Обединеното Кралство, Франция или в държави, подпомагани от Обединеното Кралство”. И понеже германците всъщност вече бяха атакували цивилно население „в държави, подпомагани от Обединеното Кралство”, това изявление на Външно Министерство беше равносилно на обявление, че нашето правителство…
стр.68
…се смята за освободено от ограниченията, които е поело в началото на войната... Така беше сложен края на „странната война” във въздуха.
Няколко официални мнения
Действията се развиха бързо след това предупреждение и това бяха действия от наша страна. Ние започнахме да бомбардираме цели на германска територия преди германците да започнат да бомбардират цели на британска територия. Това е исторически факт, който беше публично признат.
Начинът, по който започна бомбардирането беше обяснен от Капитан Харолд Болфор, Заместник-Държавен Секретар по Въздухоплаването в отговор на запитване от Камарата на Общините от 28-ми януари 1942-ра. Той каза:
„Първата британска атака срещу германска територия беше срещу хидропланната база на остров Силт на 18-19-ти март 1940-та. Първата германска атака срещу британска територия е проведена в нощта на 16-ти март 1940-та, когато бомби са пуснати над Оркнейс, причинявайки жертви сред цивилните.”
Съвсем сигурно е, бомбите, които падат върху Оркнейс, близо до моста на Уейт, на 16-ти март не са хвърлени там нарочно; били са предназначени за военните кораби в Скапа Флоу. Лорд Халифакс се спира на този инцидент в Камарата на Лордовете на 19-ти март 1940-та. Това е, казва той, първия случай, в който цивилни на сушата са били убити. „Било ли е нарочно?” попита Лорд Страбълджи. „Не” отговори Лорд Халифакс „Не мисля така”.
стр. 71
За съжаление... френският Генерален Щаб имаше концепция за въздушната война съвсем сходна с тази на германския Генерален Щаб и която се различаваше от концепцията на британското въздушно командване. „Те [французите] посрещаха с голямо недоверие всеки план, според който бомбардировачите трябва да бъдат използвани за атаки срещу германската индустрия и не се колебаеха до го заявят. Според тяхното общо мнение главната, всъщност единствената употреба на бомбардировъчната сила трябва да бъде за увеличаване на обсега на артилерията, подкрепяща армията на бойното поле”[от официалната брошура Bomber Command, 1941-ва, стр. 45. ]
... Бомбардировъчното Командване започна войната на 11-ти май 1940-та. Това е велика дата в неговия военен дневник: не защото нещо впечатляващо беше постигнато веднага, а заради това, което предстоеше занапред. В това решение от май 1940 се криеше гибелта на Германия, макар че малко предполагахме това тогава.
Рейдът срещу Хановер
В нощта на 1-ви август 1940-та…
стр.72
…се случи нещо, което наистина разтревожи властите им. Нашите бомбардировачи посетиха доста градове, включително Хановер, през тази нощ. Трябва да са постигнали някакви много важни резултати. На следващият ден, 2-ри август, германските вестници излизат с големи заглавия на първа страница, засягащи въздушните рейдове за пръв път от началото на британската офанзива. Те определят атаката на Хановер като престъпление срещу човечеството. „Британия загуби честта си” обявява Бремен Цайтунг. Рейдът е „ужасно престъпление” според Дойче Алгемайне Цайтунг.
Представете си, че то [стратегическото бомбардиране] не беше започнало; представете си, че мнението на Френския Генерален Щаб беше надделяло при разискванията на Англо-Френския съюз, което да си представим, продължаваше до сега [1944-та];
стр.73
представете си още, че въздушните оръжия на всички воюващи се използваха само за тактически цели: каква щеше да е позицията ни сега при това положение. Със сигурност нашите градове щяха да избегнат тежките белези, които носят сега с чест и гордост. Хиляди невинни хора, които са сега мъртви или осакатени щяха да са живи и здрави днес. Щяхме да спестим много страдания и загуби; но нямаше ли и да загубим нещо?
Тук не мисля за загубата на военно предимство, за разликата в шансовете ни да спечелим войната, ако не бяхме отслабили Германия с нашите въздушни удари, за влошаването на нашите изгледи, ако бяхме държали все още бомбардировачите си на каишка. Аз мисля за нещо по-неосезаемо и неоценимо, но не по-малко реално и важно: нашата национална чест. Днес можем да държим главите си изправени. Щяхме ли да можем това, ако продължавахме политиката, която възприехме през септември 1939-та и поддържахме до май 1940-та? Това беше преди всичко егоистична политика, свидлива и недостойна.
Нашето велико решение
Ние избрахме по-трудният, но по-добър път. Ние отказахме да си купим неприкосновеност - поне временна- за нашите градове, докато тези на нашите приятели избухваха в пламъци. Ние предложихме Лондон като жертва в името на свободата и демокрацията. Отмъщението беше сигурно, ако…
стр.74
…пренесяхме войната на германска територия. Не е сигурно, но има разумна вероятност, нашата столица и индустриалните ни центрове да не бъдат атакувани, ако ние бяхме продължили да си въздържаме от атакуване на тези в Германия. Без съмнение някои читатели ще кажат, че правя твърде голямо допускане тук и че Германия щеше да атакува Лондон и провинциалните ни градове при всеки случай. Може и така да е; аз мога само да запиша моите лични убеждения, че тя нямаше да направи така, отчасти, защото това не пасваше на военната й доктрина, отчасти, защото тя се страхуваше от дългосрочните последици. Тя щеше да поиска примирие, ако можеше, от кръстосаните рейдове на британски и германски бомбардировачи, когато те започнаха. Всъщност тя поиска едно, когато видя и сянка от някакъв шанс.
Все пак, понеже имахме съмнения относно психологическия ефект от пропагандното изкривяване на истината, че всъщност ние бяхме тези, които започнахме стратегическата офанзива, ние не дадохме на великото си решение от май 1940-та публичността, която заслужаваше. Това, разбира се, беше грешка. Бяхме взели блестящо решение. Беше героично и самопожертвователно като решението на Русия да приеме политиката на „изгорената земя”. То даде на Ковънтри, Бирмингам, Шефилд и Саутхемптън правото да погледнат Киев, Харков, Сталинград и Севастопол в очите. Нашите съветски съюзници нямаше да са толкова критични към нашето бездействие през 1942-ра, ако бяха разбрали какво сме направили. Ние трябваше да го изкрещим от покривите вместо да пазим мълчание.
Няколко думи за обяснение
Книгата на J. M. Spaight рисува картина, съвсем различна от тази, която се лансира в момента за обяснение на въпросните събития.
Както недвусмислено се казва в книгата, ВСВ е била за Британия една “удобна война”, която тя е смятала да спечели без голямо напрежение на силите и без големи загуби. Английската политика разчита на Франция да поеме и задържи германския удар, колкото е необходимо, а Британия да участва само с малобройния си експедиционен корпус и да спечели войната само благодарение на морската икономическа блокада, която да изтощи Германия и да й отнеме възможността да воюва. Всичко това вече се е случвало по време на Първата Световна Война и англичаните се надяват да повторят успеха си по същия начин. Това е и обяснението на т.нар. “Странна Война”.
Въпреки яснотата на тази тактика, в британското общество се надигат гласове в подкрепа на твърдението, че във войната трябва да бъдат включени и бомбардировъчни те сили с цел “увеличаване ефекта от блокадата”. Но до 10-ти май 1940-та правителството на Невил Чембърлейн се въздържа от предприемането на стратегически бомбардировки, т.е. бомбардировки срещу индустриални градове на германска територия. Наистина, Бомбардировъчното Командване предприема множество операции през тези осем месеца (от септември 1939-та до май 1940-та), но те са изцяло в рамките на международното законодателство и в съгласие с обещанията, дадени от британското и френското правителство в началото на войната. Този “законен”период на въздушната война продължава точно до 10-ти май 1940-та. На този ден Foreign Office издава прословутата декларация, с която развързва ръцете на Бомбардировъчното Командване за започване на стратегическо бомбардиране, т.е. започва бомбения терор. На следващият 11-ти май е проведена първата стратегическа атака срещу германска територия и са взети първите жертви сред цивилното население. Ето какво четем по този повод в официалния сайт на Бомбардировъчното Командване:
11/12 май- 19 Хампден и 18 Уитли бомбардират шосейни и железопътни цели в Мьонхен- Гладбах─ първия рейд срещу германски град. 2 Хампден и 1 Уитли са загубени; 4 души са убити.
Ето как коментира това знаменателно събитие F.J.P Veale: „ Този рейд в нощта на 11-ти май 1940-та, въпреки че сам по себе си е рутинен, е епохално събитие, понеже е първото целенасочено нарушение на фундаменталното правило на цивилизованата война, че враждебните действия трябва да бъдат насочени само към вражеските въоръжени сили.”
Огромен интерес представлява въпросът защо, именно, на тази дата настъпва съдбоносния обрат в британската политика. В изявлението на Foreign Office се казва, че Правителството на Негово Величество „публично декларира, че си запазва правото да предприема всякакви действия, които смята за необходими, в случай че врага бомбардира цивилно население в Обединеното Кралство, Франция или в държави, подпомагани от Обединеното Кралство”. На пръв поглед това е напълно безсмислено изявление, понеже осем месеца по-рано съюзените правителства изразяват абсолютно същото в обща декларация. Ето как завършва декларацията от 2-ри септември 1939-та: “… в случай че врагът не спази някое от ограниченията, които правителствата на Обединеното Кралство и Франция налагат върху операциите на своите армии, тези правителства си запазват правото да предприемат всички действия, които смятат за подходящи.” Пълното припокриване в смисъла на двете изявления е очевидно. Какво тогава налага да се повтарят вече известни факти? Както обяснява J. M. Spaight: “… понеже германците всъщност вече бяха атакували цивилно население „в държави, подпомагани от Обединеното Кралство”, това изявление на Външно Министерство беше равносилно на обявление, че нашето правителство се смята за освободено от ограниченията, които е поело в началото на войната...” т.е. в прав текст това е обявяване на неограничена въздушна война.
Въпросът за германските атаки на цивилно население, за които говори Spaight е повече от спорен. Първо, както отбелязва Хърбърт Сайдботъм, цитиран от самия Spaight, на 14-ти януари 1940-та във вестник Съндей Таймс “…засега и Франция и Англия са убедени,че [споразумението за неатакуване на цивилни] се спазва от врага”. Второ, към 10-ти май 1940-та не се е случило никакво особено събитие, което да предизвика такъв отговор от страна на британското правителство. Към тази дата лансираните по-късно като примери за германски бомбен терор атаки срещу Варшава и Фрампол в Полша са проведени без възражения от международната общественост, а бомбардировката над Ротердам все още не е осъществена. Всички операции на Луфтвафе, които вземат цивилни жертви (NB! Това са чисто военни операции, които нямат нищо общо с политиката на бомбения терор) са минали без ни най-малко възражение от британска страна. Дори Чърчил определя политиката на изчакване като “правилна”. И така идва денят 10-ти май 1940-та, когато без никаква видима причина Британия решава да промени статуквото във въздушната война.
Причина, разбира се, има и тя трябва да се търси в две персонални смени във висшите етажи на властта, които променят британската политика. Първата смяна се извършва месец преди съдбовния ден- през април 1940-та. Тогава Сър Едгар Лъдлоу-Хюит е заменен на поста шеф на Бомбардировъчното Командване от Чарлс Портал. Докато Хюит се придържа към традиционните методи за водене на въздушната война, Портал е създателя на концепцията на зоновото бомбардиране. Той е един от първите приложил на практика безразборното въздушно бомбардиране като средство за постигане на военни и политически цели. Това той прави още през 30-те, когато е на служба в Близкия Изток. Назначението му за шеф на Бомбардировъчното Командване има голямо значение за обрата в британската политика, но само по себе си не е достатъчно. Тук решаваща е втората смяна.
Точно на 10-ти май 1940-та Министър-председател на Великобритания става Уинстън Чърчил- яростен поддръжник на войната срещу Германия с всички възможни средства. Неговия предшественик Невил Чембърлейн се стреми да спазва международните закони и поетите от Британия ангажименти в началото на войната. Самият той заявява, че подобна политика е в “пълно противоречие с международното законодателство”. От своя страна Чърчил има съвсем други виждания по въпроса. Той има твърдото намерение да използва всички способи- законни или незаконни- за продължаване на войната. А след като изпитва съвсем основателни съмнения относно боеспособността на експедиционния корпус във Франция, и след като морската блокада на Германия бързо се пропуква а самата Британия се вижда обсадена от германските подводници, не му остава нищо друго освен да прибегне към Бомбардировъчното Командване. А там отскоро шеф е изобретателят на зоновото бомбардиране Чарс Портал. Така се сформира убийствения тандем Чърчил-Портал, по късно прераснал в убийственото трио Чърчил-Портал-Харис.
Друга важна информация, която черпим от книгата засяга отношението на Германия към този въпрос. Както Spaight нееднократно заявява, стратегическото (т.е. зоновото) бомбардиране тотално противоречи на германската военна стратегия.
Както много точно се изразяват британските военни, за френския и германския Генерални Щабове “…главната, всъщност единствената употреба на бомбардировъчната сила трябва да бъде за увеличаване на обсега на артилерията, подкрепяща армията на бойното поле”
Но в Англия отдавна са измислили друго предназначение за бомбардировачите си и го използват в първия удобен момент. Това е прословутото “зоново бомбардиране” или бомбен терор. Тактика, която противоречи на всички писани и неписани закони за водене на война, както и на най-естествените човешки разбирания за морал. Това е чисто английско изобретение, по-късно възприето от американците, но напълно отречено от военните школи в Европа.
След Първата Световна Война мощта на военно-въздушните сили занимава въображението на много теоретици като Джулио Духет в Италия, Били Мичел в САЩ и Хю Тренчард в Британия. Само британците, под лидерството на Тренчард, напълно приемат идеята, че практически няма ограничения за използването на бомбардировачи в бъдещите войни, и че те сами могат да принудят противника да се предаде. От самото начало на съществуването си КВВС приема воденето на стратегическо зоново бомбардиране с цел терор.
Това бяха всички спорни и неясни моменти от книгата на J. M. Spaight, които се нуждаеха от изясняване. Що се отнася до въпроса кой започва въздушната война, то тук няма място за никакви обсъждания:
Действията се развиха бързо след това предупреждение и това бяха действия от наша страна. Ние започнахме да бомбардираме цели на германска територия преди германците да започнат да бомбардират цели на британска територия. Това е исторически факт, който беше публично признат.
Бомбардировъчното Командване започна войната на 11-ти май 1940-та. Това е велика дата в неговия военен дневник…
Ние предложихме Лондон като жертва в името на свободата и демокрацията. Отмъщението беше сигурно, ако пренесяхме войната на германска територия.
Бяхме взели блестящо решение.
И след всичко това излиза Чърчил и цинично заявява:
“Битката за Франция приключи, очаквам Битката за Британия да започне всеки момент”- Чърчил, 18-ти юни 1940-та.
И как няма да очаква като само преди 39 дни самолично е “предложил Лондон като жертва в името на свободата и демокрацията”? Сам той целенасочено е заповядал атаки срещу германските градове, за да разпали въздушната война. Въпреки лицемерната загриженост Чърчил трябва да е бил много щастлив, произнасяйки тази реч- той е постигнал целта си, международните договорености, защитаващи цивилното население, са унищожени, предстоят пет години на поголовно и масово унищожение.
Още няколко цитата
“Шефа на Изтребителното командване на КВВС е убеден, че Луфтвафе не може да бъде победено над континента. Според него вражеските бомбардировъчни и изтребителни формации трябва да бъдат въвлечени или провокирани в дневни битки над британските острови, в обсега на действие на по-многочислените британски изтребители. С тази идея КВВС започва първите си атаки срещу цели на изток от Рейн…” David Irving, Apocalypse 1945 The Destroction of Dresden, Focal Point London, 1995
„Това може би е неудобен факт, но Англия започва клането чрез бомбардирането на цивилни, което води до отмъщение. Чембърлейн признава, че е в „пълно противоречие с международното законодателство”. Това започва през 1940-та и Чърчил смята, че в него се крие ключа към победата. Той е убеден, че интензивните рейдове могат да разрушат германския морал и така неговия Военен Кабинет изоставя приетата практика за атакуване на вражеските въоръжени сили, а напротив, превръща цивилните в първостепенна цел. Нощ след нощ, бомбардировачите на КВВС с все по-нарастващ брой атакуват навсякъде в Германия, обикновено в работническите квартали, понеже са по-гъсто населени.”The Peoples" War, Angus Calder. London, Jonathan Cape, 1969.
“Хитлер предприе бомбардиране на британски цивилни цели без желание, три месеца, след като КВВС беше започнала бомбардиране на германски цивилни цели. Хитлер беше готов по всяко време да спре клането. Хитлер беше искрено загрижен да постигне с Британия споразумение, ограничаващо действието на самолетите само в зоната на фронта…” M. Spaight, Bombing Vindicated
“Атаката над Рур беше неформална покана към Луфтвафе да атакува Лондон. Основната цел на тези рейдове беше да принудят германците да предприемат отмъстителни рейдове срещу Британия. Тези рейдове трябваше да предизвикат силно негодувание срещу Германия и така да създаде военна психоза без която е невъзможно да се води една модерна война.” The Royal Air Force, 1939-1945, The Fight at Odds, p. 122. Dennis Richards, Her Majesty"s Stationery Office.
“Жителите на Ковънтри например продължават да си въобразяват, че техните страдания са причинени от вродената подлост на Адолф Хитлер, без да подозират, че решението, правилно или не, на британския Военен Кабинет е решаващия фактор в случая.” F.J.P. Veale, Advance to Barbarism, p. 169.
Лондонският “Блиц”
Както вече отбелязахме, първият политически акт на Уинстън Чърчил, когато той става премиер на Великобритания на 10-ти май 1940-та е да започне неограничената въздушна война, заповядвайки още на следващия ден първата въздушна атака срещу германска територия. Но бомбардирането на цивилни все още върви трудно, отчасти поради слабите възможности на Бомбардировъчното Командване, отчасти поради “липса на инерция” и проблеми с усвояването на тази революционна тактика. Чърчил отчаяно се нуждае от стратегически ход, с който да превърне неограничената въздушна война в истинска война на унищожение. Поводът е намерен на 24-ти август 1940-та. Тогава, по време на германска въздушна атака срещу индустриални цели на брега на Темза няколко самолета на Луфтвафе прелитат над Лондон и пускат бомби източно и североизточно от града. (След войната се разкрива в Официалната История на Отбраната на Обединеното Кралство, че тези първи германски бомби са „неумишлено” хвърлени над източната част на Лондон, не причинявайки никакви загуби, по време на рейд срещу рафинерия на брега на Темза.) Британският премиер веднага нарежда “отмъщаващ” рейд срещу Берлин и още на следващата нощ кварталите Кройцберг и Вединг са бомбардирани. Така въздушната война навлиза в своята същинска фаза и поема по пътя на все по-усъвършенстващото се избиване на цивилни.
Причините довели до започването на т.нар. Блиц ( британците означават германските бомбардировки над Лондон и други градове с термина Blitz, изопачена форма на германската дума Blitzkrieg- “светкавична война”) са далеч по-ясни и недвусмислени от тези, свързани с началото на самата въздушна война. Ето три мнения.
От официалния исторически сайт на ВВС (British Broadcasting Corporation):
„Продължителните германски бомбардировки над Лондон и други големи британски градове започват веднага след края на битката за Британия, след като британски рейд над Берлин подтиква Хитлер да заповяда на Луфтвафе да пренасочи вниманието си към градски центрове с индустриално и военно значение.”
От Брайан Графтът от Military History Online:
“Главната повратна точка през това лято настъпва, когато след като случайно изхвърлени германски бомби падат над Лондон, Чърчил заповядва рейд срещу Берлин за отмъщение. До този момент Хитлер е твърдо убеден в своята забрана Луфтвафе да бомбардира Лондон. Но инцидентно или лошо насочено пускане на бомби върху градове не е нещо необичайно по това време, въпреки забраните. Така или иначе, в нощта на 25/26-ти август, Бомбардировъчното Командване предприема първия рейд срещу Берлин.
Самият рейд е провал. Берлин е обгърнат в облаци и повечето бомби пропускат града: докладвани са само две ранявания като резултат от атаката. Гьоринг е унизен от този рейд, а Хитлер е разгневен, особено, след като е проведен още един британски рейд в последната нощ на август (по време на този втори рейд са убити десетима берлинчани- бел. ред.) На 7-ми септември Луфтвафе получава зелена светлина и Лондон става цел на въздушна атака: „Блица” е започнал. „
И историческият сайт на Канал4:
“Когато Париж пада през юни 1940-та, Британия остава сама срещу Германия. Въздушните атаки стават единствения начин да се нанася вреда на врага. Отначало само германски военни цели са атакувани, но с всяка следваща бомба, списъка с целите все повече се разширява: телефонни станции, железопътни гари, индустриални цели. Ако бъдат ударени домове на работници, това се приема за необходимо зло.
През септември Хитлер дава своя отговор. Ако те атакуват нашите градове- казва той, ние ще сринем техните- и така започва британския Блиц.”
Прави впечатление очевидната преднамереност на британските действия, не само в случая с Блица, но изобщо след 10-ти май. Всички те имат една единствена ясна цел- все по-силно разпалване на въздушната война и все по-значително намесване в нея на цивилното население. Британското желание да се задълбочи въздушната война е естествено- авиацията е единственото средство да се продължава войната и Чърчил е решен да го използва до край. Ориентирането на КВВС към цивилни цели обаче има по-сложни причини и именно тях ще разгледаме в следващите глави.
Британските загуби и затруднения
В самото начало на войната Бомбардировъчното Командване се ограничава в атакуването само на строго военни цели. Но тази политика бързо започва да се променя под действието на няколко фактора:
1. Големите загуби по време на дневни рейдове.
Прецизното атакуване на военни и индустриални цели е най-подходящо да се извършва на дневна светлина, което осигурява максимална точност на прицелването. Но загубите на КВВС при тези дневни рейдове достигат невероятни стойности. Германските изтребители и ПВО батареи свалят толкова английски бомбардировачи, че продължаването на войната по този начин става невъзможно. Още в края на 1939-та всички тежки бомбардировачи, намиращи се в наличност на Бомбардировъчното Командване са пренасочени към нощни мисии като дневните полети са забранени. Тази промяна естествено води и до промяна на целите- малките военни обекти са трудни за откриване и атакуване в нощни условия, затова вниманието се преориентира към по-крупни обекти като цели градове.
2. Нуждата от изтребителен конвой.
За осъществяването на дневни полети е необходим ескорт от изтребители, който да защитава бомбардировачите от вражеските самолети. КВВС обаче не е в състояние да осигури такъв ескорт, особено след Битката за Британия, когато загубите на Изтребителното Командване са огромни. Това е още една причина да се заложи на нощните мисии.
3. Навигационни проблеми.
На този ранен етап самолетите на КВВС не разполагат с адекватна навигационна система, която да им позволи да изпълняват мисии в условията на нощна тъмнина. Освен това екипажите са слабо подготвени за нощни полети и много от тях изобщо не откриват целта. Навигацията в условията на тъмнина е изключително трудна, особено, ако има облачна покривка над земята. Първоначално екипажите трябва да разчитат на изчисления- установяват позицията си по скоростта, летателното време и компаса. Но непредвидимите ветрове лесно могат да объркат и най-прецизните изчисления. През нощите, когато целите са закрити от облаци или липсва лунна светлина- с други думи, в повече от 75% от нощите - бомбардирането на индустриални цели става невъзможно. Всичко това води до много слаби резултати в атакуването на военни и индустриални обекти, което от своя страна насочва вниманието към цивилните цели.
4. Трудности с прицелването.
Дори да открият целите си, бомбардировачите на КВВС ги атакуват с такава отчайваща неточност, че германските власти понякога се чудят кой е бил обекта на бомбардировката- повечето бомби падат в безлюдни поля, далеч от всякакви възможни цели. Както се изразява Сър Робърт Саундби относно точността на една британска бомбардировка над нефтена инсталация:
„Вие не сте пуснали 200 тона бомби над нефтената инсталация; вие сте изнесли 200 тона бомби и трябва да се надявате поне част от тях да са паднали в Германия”. Затова Бомбардировъчното Командване започва да поставя в списъка с целите все по-големи обекти (т.е. цели градове), но в началото изпитва трудности дори и с тяхното бомбардиране.
На 30-ти октомври 1940-та с директива на Въздушното Министерство са определени целите пред Бомбардировъчното Командване. Това са: поставяне на мини по крайбрежията, бомбардиране на железопътни гари, определени индустриални райони в Италия, инсталации за синтетично гориво и др. Към тях се добавя още една цел - основни индустриални райони- за нощите, когато облаци закриват специфичните цели. И ако целта на бомбардирането на нефтените инсталации е да намали количеството петрол за германската армия, целта на атаките срещу основни индустриални райони е да се покаже силата, мощта и разрушителната способност на КВВС.
За съжаление, Бомбардировъчното Командване изобщо не е в състояние да изпълни тази директива. Към познатия списък с причини- проблеми с прицелването, навигационни трудности, страхове от приземяването през нощта, нуждата от ескорт от изтребители и затруднения от метеорологичен характер- се добавя още една- все по нарастващите загуби. През май и юни 1940-та 143 самолета са загубени, а още 246 в периода от юли до октомври.
Както отбелязва Макс Хейстингс: “Цялата фронтова линия на Бомбардировъчното Командване е статистически унищожена за по-малко от 4 месеца.”
Докладът на Бът
1940-та е лоша година за Бомбардировъчното Командване, 1941-ва е още по-лоша.
Към това време КВВС няма никакви реални способи за определяне на успешността на своите операции. Екипажите докладват за много причинени пожари, нанесени щети и унищожени цели, въпреки че някои независими източници представят много по-песимистична картина. Официалните лица от Въздушното Министерство и Бомбардировъчното Командване са наясно с тези несъответствия. Но методите за проверка се развиват бавно. Чак през 1941-ва се поставят ефективни фотоапарати на значителен брой самолети, за да дадат някаква представа как се води войната.
Предварителните проверки на рейдовите снимки никак не са окуражителни, но така и не получават голямо внимание. Фредерик Линдеман, личния научен съветник на Чърчил предлага систематично разглеждане на фотографиите от независим експерт и така се ражда доклада на Бът. Д. М. Бът, от Секретариата на Военния Кабинет, преглежда над 600 операционни снимки, сравнявайки ги с докладите на екипажите и проверките на Бомбардировъчното Командване.
Резултатите от доклада на Бът, готов през август 1941-ва, изобщо не са окуражителни. Той представлява доказателство, буквално черно на бяло, не само че офанзивата на Бомбардировъчното Командване е неефективна, но и че подготовката и способностите на повечето му екипажи е доста под допустимото ниво. Ето до какви изводи стига Бът:
1. От 100 бомбардировача, излитащи за мисия, много изобщо не намират целта.
2. От тези, които атакуват целта, около една трета успяват да пуснат бомбите си на разстояние 8 км от целта си.
3. При лошо време, броя на самолетите намиращи целта е един на всеки десет.
4. В безлунни нощи само един от 15 бомбардировача открива целта си.
Дори Чърчил е силно резервиран от тези факти и информира Чарлс Портал, че е било грешка да се залага твърде много на бомбардировките.
След бедствения рейд срещу Берлин, когато са загубени 37 бомбардировача при ужасно време, премиера настоява за промяна в стратегията.” На този етап” пише той „няма смисъл да се бомбардира Берлин”. КВВС спира и „прегрупира силите си за пролетта”. През зимата на 41-42-ра решава, че дори с новите навигационни системи нощните бомбардировачи могат на открият само цели с размерите на големи градове. Съставен е списък с 53 германски града с общо население от над 15 милиона души, като прицелните точки са градските центрове, не гари или фабрики. Бомбеното командване започва да атакува всичко, което може да открие, когато може да го открие.
Промяна в политиката - Манхайм
Единственото изключение в този мрачен за Бомбардировъчното Командване период е бомбардировката над Манхайм. Това е първата въздушна атака срещу германски град, замислена и реализирана изцяло по правилата на зоновото бомбардиране. Осъществена е от 134 британски бомбардировачи през нощта на 16 декември 1940-та. Целта на атаката, както обяснява по-късно Маршал Пиърс от Бомбардировъчното Командване, е „да се концентрира максимума на щетите в центъра на града.”
Описание от официалния сайт на Бомбардировъчното Командване:
“Нощта на 16/17 декември 1940-та ще бъде запомнена като първата изцяло зонова атака проведена от Бомбардировъчното Командване. Рейдът е срещу Манхайм, операцията с кодово име Абигейл Рейчъл, се провежда във връзка със скорошните тежки бомбардировки над английски градове (особено Ковънтри ) и за нея е подготвена сила от 200 самолета. В крайна сметка 134 самолета са изпратени- най-големия брой самолети изпращани срещу една цел. Атаката се започва от 8 Уелингтън, използващи запалителни бомби, които както се надяват, ще започнат пожар, който ще води останалите към целта. Не повече от 102 самолета успяват да бомбардират Манхайм и повечето бомби падат далеч от центъра на града, понеже иницииращите пожара самолети пропускат градския център. Загубите в тази нощ са 34 убити и 81 ранени.”
1941-ва е последната тежка година за Бомбардировъчното Командване. Тогава окончателно са изоставени всички скрупули, свързани с убийството на цивилни, изоставено е желанието да се атакуват военни обекти, събрана е значителна бомбардировъчна сила и само се чакат по-добри времена, когато всичко това ще доведе до истинската убийствена въздушна война, до същинския бомбен терор. А тези времена са съвсем близо- още на следващата година се случват куп светли събития за КВВС- назначението на Харис, планът “Линдеман”, първия thousand bomber raid и т.н.
Артър Харис
Към началото на 1942-ра концепцията на зоновото бомбардиране приема завършен вид. Понятието “военна цел” изчезва от заповедите на британското авиационно командване:
Заповед на Въздушното Министерство № S.46368/D.C.A.S., от 14-ти февруари 1942-ра:
“да се фокусират атаките срещу морала на вражеското цивилно население и в частност срещу индустриалните работници.”
Седмица след издаването на заповедта КВВС намират правилния човек за изпълнение на тази стратегия - сър Артър Харис е назначен за шеф на Бомбардировъчното Командване. Харис смята, че въздушната сила може да бъде решаваща за спечелването на модерна война и може да доведе до избягване на клането на сухопътните сили, както през ОПИСВА. Той не играе никаква роля в изработването на тази политика, но горещо я подкрепя. Единственият му
проблем е, че командването не разполага с достатъчния брой самолети, за да изпълни заповедта за „зоново бомбардиране”. Затова се заема с огромна упоритост да събира, колкото се може по-голяма бомбардировъчна сила, като само три месеца след назначаването си успява да изпрати срещу Кьолн повече от 1 000 самолета за една нощ. Цялата служба на Харис на поста шеф на Бомбардировъчното Командване е изцяло отдадена на стратегията на зоновото бомбардиране. До последните месеци на войната той отказва да даде приоритет на прецизните въздушни удари, сляпо вярвайки че бомбения терор все пак ще успее да пречупи морала на цивилното население и ще принуди Германия да капитулира.
Харис е фанатик в много отношения, включително и в омразата си към германския народ:
“Това, което искаме да добавим към ужасите на огъня е да срутим стените върху швабите, да избиваме швабите и да ужасяваме швабите.” Артър Харис, цитиран от Съндей Таймс, 10-ти януари1993-та.
Но в тази си омраза Харис е надминат от друг герой на британската военно-политическа мисъл - Фредерик Линдеман.
Планът “Линдеман”
През март 42-ра Военния Кабинет на Чърчил приема план предложен от професор Линдеман, според който „главния приоритет” като цел за въздушните атаки трябва в бъдеще да бъде даден на „домовете на работническата класа в гъстонаселените градски райони”.
Професор Фредерик Линдеман, главният научен съветник на правителството, е много близък до Уинстън Чърчил, който му дава място във Военния Кабинет. През пролетта на 1942-ра Линдеман представя пред Кабинета документ, защитаващ „въздушно бомбардиране на германски градове чрез зоново бомбардиране” в стратегическа Бомбардировъчна кампания. Поради неспособността на Бомбардировъчното Командване да атакува специфични индустриални цели или дори цели градове с каквато и да било точност, неговия документ придвижва напред идеята за зоново бомбардиране на главните индустриални центрове, като единствен начин за ефективно атакуване на военната машина на Райха. Ефектът на тази политика трябва да бъде също така да се разрушат, колкото се може повече домове и къщи на работещите в тези жизнено важни индустриални центрове.
Домовете на работническата класа трябва да бъдат атакувани, понеже са по-гъсто разположени и са по-уязвими към разрушение с огън. Изчисленията на Линдеман показват, че Бомбардировъчното Командване ще е в състояние да унищожи повечето от германските къщи, разположени в градовете доста бързо. Планът е доста спорен още преди да е приложен на практика. Въпреки това бомбардирането е единствената възможност за директно атакуване на Германия. Съветския Съюз също изисква от западните си съюзници да направят нещо за намаляване на натиска на източния фронт.
Това решение на Военния Кабинет е пазено в строга тайна от британското общество в продължение на близо 20 години, докато не излиза наяве през 1961-ва в малка книга озаглавена „Наука и Управление” от физика и романист Сър Чарлс Сноу, в която той пише:
“В началото на 1942-ра професор Линдеман, по това време Лорд Черуел и член на Кабинета, предлага план върху стратегическото бомбардиране на Германия. Той описва количествено ефекта на британската Бомбардировъчна офанзива върху Германия в следващите 18 месеца (приблизително от март 42-ра да септември 43-та). Планът определя стратегическа политика. Бомбардировките трябва да бъдат насочени основно срещу домовете на германската работническа класа. Домовете на средната класа имат много пространство около себе си и така се хабят бомби; заводи и „военни обекти” отдавна са забравени, освен в официалните бюлетини, понеже са много по-трудни за откриване и атакуване. Планът твърди че, съсредоточавайки усилията върху производството и употребата на бомбардировачи, ще бъде възможно, във всички по-големи германски градове (с население над 50 000 души) да бъдат разрушени 50% от всички жилища.”
Любек и Рощок
Така с теоретичната обосновка на професор Линдеман и с реализаторския талант на Артър Харис бомбения терор навлиза в най-унищожителната си фаза.
Харис започва с Любек, живописен град на балтийското крайбрежие без никакво военно значение. На 28-ми март 1942-ра около 400 тона бомби за хвърлени над града, две трети от тях са запалителни. Прицелната точка е сърцето на стария град, със своите гъсто разположени, дървени средновековни сгради. 3 400 сгради са повредени или унищожени и над хиляда души са убити. Ето оценката на самия Харис:
Артър Харис, „Бомбардировъчното Командване” 1947-ма:
„През нощта на 28-ми срещу 29-ти март първия германски град избухна в пламъци. Това беше Любек, доста отдалечена цел на балтийското крайбрежие, но лесна за намиране поради разположението си на река Траве, несравнимо по-малко защитена от Рур и поради природата на своите сгради по-лесна за запалване от повечето германски градове. Беше средно голям град, с известно значение като пристанище и с неголямо депо за подводници в близост. Не беше жизнено важна цел, но аз мислех, че е по-добре да унищожиш средноголям град, отколкото да се провалиш в унищожението на голям индустриален център. Както и да е, главната цел на атаката беше да се разбере на какво разстояние първата вълна от самолети може да води втората към набелязаната зона, чрез причиняване на масови пожари. Аз заповядах интервал от половин час между двете вълни, за да могат пламъците да се разгорят добре преди да пристигне втората вълна. Като цяло бяха изпратени 234 самолета, които пуснаха 160 тона високоексплозивни и 144 тона запалителни бомби. Поне половината град беше разрушен, главно от огъня. Бяха получени убедителни доказателства, че и с малките сили с които разполагах тогава може да се разруши град от второстепенна важност.”
Двадесет и четири дни по-късно, в нощта на 23/24-ти април, идва ред на Рощок.
Ето някои подробности от книгата “Изпитанията на войната- 1939-1945: Официална история на Кралските Канадски Военно-Въздушни Сили”:
„Първият рейд, когато запалителните бомби съставляват две трети от целия бомбен товар, е провал, повечето бомби падат в покрайнините на града, а не в градския център. Вторият е с повече самолети, но заводите Хайнкел, основната индустриална цел, не са засегнати. Третата атака най-после нанася щети, докато четвъртата- отново включваща две трети запалителни бомби- е, по думите на британската официална история, „шедьовър”. На 55-те бомбардировача от 3-та и 5-та група е наредено да извършват прецизни атаки от малка височина срещу фабриките, докато останалите бомбардират града като цяло... Четирите рейда- но основно последните два- унищожават 70% от стария град.”
На 5-ти май статия в канадския вестник Дейли Таймс-Джърнал обобщава резултатите от рейда:
“Ню Йорк, 5-ти май - Между 7 000 и 8 000 души са убити в германското балтийско пристанище Рощок, което КВВС атакува миналия месец четири поредни нощи, съобщи днес кореспондентът на Ню Йорк Таймс в Стокхолм, цитирайки надеждни източници, наскоро пристигнали от Берлин. Повече от 30 000 души са останали без дом и много от бежанците са настанени на открито, поради липса на достатъчно социални съоражения.”
Първият Тhousand-bomber raid- Кьолн, 30-ти май
Любек и Рощок са само първите градове, станали жертва на все по-нарастващите армади от британски бомбардировачи. Следващата цел на КВВС е да събере огромна сила- над 1000 самолета, която да бъде изпратена срещу един единствен град за максимален разрушителен ефект.
Артър Харис започва първия thousand-bomber raid срещу Германия на 30-ти май 1942-ра. Избира Кьолн като цел на атаката.
“Направихме нашите приготовления за големия рейд през май; той носеше кодовото име „Millenium”. Силите възлизаха на 1047 самолета. В нощта на 30-ти май имаше пълнолуние и сутринта прогнозата беше за хубаво време над базата. От друга страна, знаехме, че буреносни облаци покриват по-голямата част от Германия. Ако изпратех силите тази нощ целта можеше да е скрита от облаци и цялата операция да се провали, а планът ни да бъде разкрит. От всички подходящи цели само в Кьолн имаше вероятност времето да е добро през нощта. Затова избрах Кьолн и изпратих силите там. От всичките 1047 самолета около 900 атакуваха и за час и половина пуснаха 1455 тона бомби, две трети от които запалителни.”- Артър Харис.
Бомбардировачите излитат в 22:30 от 53 бази из цяла Британия. Първи пристигат Стърлингите и Уелингтъните от 1-ва и 3-та група. Целта им е Ноймаркт в стария град на Кьолн. Идеята се състои в това да бъдат започнати пожари, които да служат като ориентир за следващите самолети. 15 минути след тази първа атака старият град е в пламъци. Интензивността на атаката е толкова голяма, че последната група бомбардировачи може да види блясъка на пожарите на разстояние повече от 150 километра. Димът се издига на над 4,5 километра и е толкова плътен, че от КВВС не могат да вземат ясна разузнавателна снимка от града цяла седмица след атаката.
Германските архиви сочат, че са причинени 2 500 отделни пожара, от които местната противопожарна охрана класифицира 1 700 като големи, но града не е обхванат в море от пламъци като Любек и Рощок, понеже Кьолн е модерен град с широки улици.
Напълно са унищожени: 7 административни сгради, 14 обществени сгради, 7 банки, 9 болници, 17 църкви, 16 училища, 4 университетски сгради, 10 пощенски и железопътни сгради, 10 сгради с историческа стойност, 2 редакции на вестници, 4 хотела и 2 кина. Единственото засегнато военно съоръжение е казарма на Флак-артилерията. Близо 2,5 квадратни километра градска площ са изгорени. От частните жилища (основно апартаменти) са регистрирани: унищожени- 13 010, сериозно повредени- 6 360, леко засегнати- 22 270. От 135 000 до 150 000 души от всички 700 000 жители на Кьолн напускат града след бомбардировката.
Чърчил към Харис след кьолнския рейд:
“Това доказателство за нарастващата мощ на британските Бомбардировъчни сили е също и
предвестник за това какво ще получава Германия, град по град, от сега нататък.”
Хамбург
Всичко започва през януари 1943-та. Изминалата 1942-ра година е била много плодотворна за Бомбардировъчното Командване, “зоновото” бомбардиране набира скорост, унищожават се все повече германски градове, руши се “цивилния морал”. Затова главната цел на конференцията в Казабланка е да уточни бъдещите стъпки във воденето на войната, т.е. да определи развитието на бомбардировъчната кампания срещу цивилното население на Германия.
На тази среща британският премиер Чърчил успява да убеди американския президент Франклин Делано Рузвелт да се включи в унищожителната бомбена война. Рузвелт, явно впечатлен от “успехите” на КВВС, на драго сърце предоставя своята USAAF (United States Army Air Force) за целите на “моралното” бомбардиране. Уговорено е да започне работа по съвместни проекти, които да бъдат реализирани възможно най-скоро.
Конференцията в Казабланка и изключително важен момент в бомбената война. Както казва самия Чърчил в реч произнесена на конференцията:
“Сега ние имаме цялостен план за действие... За добро или за лошо, ние знаем точно какво искаме да направим. Ние имаме общото съгласие на нашите експерти... и не остава нищо друго освен да приведем в действие тези планове един след друг.”
Няма никакво съмнение, че всички тези “планове” касаят единствено все по-огромни и убийствени бомбардировки над германски цивилни цели. А въпросните “експерти” са все хора като Фредерик Линдеман- човека, поставил на научни основи избиването на жени и деца.
На 21-ви януари съюзническите главнокомандващи издават директива, с която се определят бъдещите насоки на войната:
“Прогресивно разрушение на германската военна, индустриална и икономическа система и подриване на морала на германския народ.”
По-късно шефа на Бомбардировъчното Командване Артър Харис лично поправя директивата като заменя думата „и” с „целящо”:
“Прогресивно разрушение на германската военна, индустриална и икономическа система целящо подриване на морала на германския народ.”
- германския морал става единствената цел, която следва да бъде атакувана по всички възможни начини.
Унищожението на Хамбург през лятото на 1943-та прекрасно илюстрира подхода на Харис.
По-ранни атаки
Географското положение на Хамбург го прави лесна мишена за британските бомбардировачи. Ръководителите на КВВС бързо оценяват уязвимостта му към въздушни нападения и града е атакуван многократно от самото начало на войната. Ето списък на по-значимите бомбардировки до лятото на 1943-та:
-Нощта на 10/11 септември 1939-та: 10 самолета пускат листовки.
-Нощта на 15/16 и 16/17 ноември 1940-та: Тежък рейд от общо 200 самолета. Често се казва за тях, че са отмъщение за рейда над Ковънтри, състоял се само 24 часа преди това. Всъщност такъв тежък рейд е имал нужда от много повече от 24 часа за планиране и подготовка така, че е много малко вероятно тези рейдове да са планирани като отмъщение.
-Нощта на 12/13 март 1941-ва: Тежки рейдове над Хамбург, Бремен и Берлин от общо 257 самолета.
-Нощта на 13/14 март 1941-ва: Убити са 51 души, най-високия брой дотогава.
-Април 1941-ва: През този месец Хамбург е главната цел.
-Май 1941-ва: Хамбург е бомбардиран няколко пъти през този месец. Рейдвете се осъществяват обикновено от около 100 бомбардировача.
-Нощта на 11/12 май 1941-ва: Тежък рейд от 92 самолета.
-Нощта на 27/27 юни 1941-ва: Рейд срещу Бремен, но повечето бомби падат над Хамбург- грешка от около 80 км. 11 от 35 бомбардировача са свалени от нощни изтребители.
-Нощта на 14/15 януари 1942-ра: Тежък рейд от 45 самолета. Само 48 екипажа твърдят, че са бомбардирали Хамбург.
-Нощта на15/16 януари 1942-ра: Тежък рейд от 96 самолета. 52 от тях твърдят, че са бомбардирали Хамбург успешно. 11 бомбардировача са загубени.
-Нощта на 17/18 януари 1942-ра: Бремен е основната цел за 83 самолета, но Хамбург е бомбардиран като второстепенна цел. Четири бомбардировача са загубени.
-Нощта на 16/17 февруари 1942-ра: малък рейд от един или два бомбардировача. Няма подробности.
-Нощта на 8/9 април 1942-ра: Най-големия рейд дотогава срещу отделна цел. Участват 272 самолета. Рейдът е обявен за неуспешен. Загубени са 5 самолета.
-Нощта на 17/18 април 1942-ра: Голям рейд от 173 самолета. Загубени 8.
-Нощта на 3/4 май 1942-ра: малък рейд от 81 самолета, изпратени на стогодишнината от големия пожар в Хамбург. 53 самолета успяват да бомбардират целта. Избухват 113 пожара, от които 57 големи. 77 души са убити, 543 са ранени, а 1 624 остават без дом. Загубени са 5 самолета.
-Нощта на 26/27-ти юли 1942-ра: Голям рейд от 403 самолета. Нанесени са големи щети, най-вече в жилищните и търговските квартали, а не на доковете и индустриалните райони. Поне 800 пожара са причинени, 523, от които големи. 823 къщи са унищожени, а повече от 5 000 са повредени. Над 14 000 души остават без дом. 337 са убити, а 1 027 са ранените. Свалени са 27 самолета, 7,2% от целия брой.
-Нощта на 28/29-ти юли 1942-ра: голям рейд от 256 самолета. Заради лошото време само 68 бомбардират целта. 56 пожара, 15 от тях големи, са причинени. 13 души са убити, а 48 са ранени. Загубите на бомбардировачи са високи, 15,3%.
-Денят на 13-ти август 1942-ра: дневен рейд от 10 самолета.
-Денят на 18-ти август 1942-ра: обезпокоителен рейд от 1 Москито.
-Денят на 19-ти септември 1942-ра: обезпокоителен рейд от 2 Москито.
-Нощта на 13/14-ти октомври 1942-ра: 2 големи пожара са причинени. 8 души са убити и 43 са ранени.
-Нощта на 9/10-ти ноември 1942-ра: тежък рейд от 213 самолета. Започнати са 26 пожара, от които 3 големи. Трима убити и 16 ранени. 15 свалени самолета.
-Нощта на 30/31-ви януари 1943-та: среден рейд от 148 самолета. 58 души убити и 164 ранени.
-Нощта на 3/4-ти февруари 1943-та: тежък рейд от 263 самолета. Бомбардировачите са засегнати от лошото време и много се връщат рано. Щетите са много по-малки от очакваните за голям рейд. 16 самолета са свалени, повечето от нощни изтребители.
-Нощта на 3/4-ти март 1943-та: тежък рейд от 417 самолета. Навигаторите маркират грешна цел, обърквайки един кален бряг с хамбургските докове, така че повечето бомби падат на 21 километра от центъра на Хамбург около малкото градче Ведел. Тези бомби, които падат върху Хамбург причиняват 100 пожара, уби
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71324
Блогрол
