Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
30.01.2013 23:31 -
Лудостта на величията: Иди Амин Дада Умей
Автор: borsi
Категория: История
Прочетен: 5143 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2013 01:10
Прочетен: 5143 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 31.01.2013 01:10
Лудостта на величията: Иди Амин Дада Умей
Пълното му име е Иди Амин Дада Умей. Никой не знае кога точно е роден. Нито той, нито родителите му. Иди се пръква някъде между 1925 и 1927 година в селце на племето лугбара, намиращо се на стотина километра северозападно от угандийската столица Кампала. Баща му е най-дебелият мъж от друга местна народност, носеща името каквау. Майка му е магьосничка и знахарка, при която се стичали хиляди люде да ги лекува и предсказва бъдещето им. Едва 10-годишен, малкият Иди научава някои от мурафетите на мама – включително да разговаря с духове пред слисаните погледи на своите съселяни. На 16 години бъдещият главорез приема исляма под влиянието на чичо си, а две лета по-късно е записан в Британската колониална армия в гвардията на кралските африкански стрелци. Иди се учи не само на стрелба, но и на четмо и писмо. Научава английски и “изгълтва” няколко книги, свързани с историята на Великобритания. Захласва се по Шотландия и нейното минало. И мечтае един ден да стане... неин крал. Точно в този период обаче заговаря и тъмната страна на Иди. Той едновременно може да бъде усмихнат и нацупен, добър и зъл. Пращат го в Кения, където се бори с крадци на добитък. Амин е висок и здрав като африкански бивол. Лепват му прякора Исполина. В свободното си време тренира бокс, но на едно от заниманията неговият наставник го ядосва и Иди го пребива до припадък. Сетне се изплюва върху окървавеното му лице и изсъсква: “Аз съм пратен от Аллах на шибаната земя да въведа ред и хич не обичам да ме командват!” Другите му хобита са плуването и... свиренето на акордеон.
Поверяват му петдесетина момчета от кралските африкански стрелци и го назначават за техен началник. В Кения Иди Амин за първи път отнема човешки живот, което адски много му харесва. Убиването започва да се превръща в негово хоби. Освен пушката любимото му оръжие е панга – вид сатър, с който избива десетки хора от местното племе покот (смятано за едно от най-крадливите в цяла Африка). Имал навика да събира труповете и да ги хвърля на виещите наблизо хиени. После се скривал в храстите, изчаквал няколко минути, след което с наслада наблюдавал как зверовете разфасовали убитите от него крадци. Някъде в същия период Иди е изпратен да потушава едно от най-големите въстания не само в Кения, но и на целия континент, наречено Мау Мау. Въстаниците са избити и изклани. Вечерта след потушаването на бунта Амин и двама от верните му другари са забелязани да пият... кръв от убитите. Седмица по-късно в живеещото наблизо племе туркана става уникален екшън. Група мъже нахлуват в сламени колиби, обитавани от млади девойки, и ги изнасилват. Водачът на кралските стрелци ги наказва подобаващо. Мъжагите са завързани на колове, а самият Иди Амин изважда любимата си панга, изрязва пенисите на “ебачите” и им ги завира в устите. Случаят достига чак до президента на Уганда Милтън Оботе, който е протеже на израелските тайни служби. Военният диктатор обаче си харесва Иди и го помилва. Наказанието е само “строго порицание”. По-късно Оботе произвежда Амин в чин полковник* и го превръща в своя дясна ръка. Хвърля го срещу опозицията и го назначава за заместник-шеф на угандийската армия. Амин започва крупна контрабанда със злато и слонова кост и трупа яко пачки. През 1970 година Иди убива офицера Окоя, който е обвинен в подготовка на държавен преврат. Майорът е заклан заедно с жена си, докато се любят в спалнята. За геройската постъпка Амин е назначен от Ободе за главнокомандващ на армията.
В края на същата 1970 година Иди Амин е привикан на среща от представители на Либия и Палестина. Качват го на самолет и го водят право във вила край Триполи, където го очаква самият Муамар Кадафи. Либийският диктатор и палестинският лидер Ясер Арафат подстрекават Исполина да извърши преврат, защото Оботе е човек на евреите. Пъкленият план успява на 25 януари 1971 година, когато световните агенции разпространяват новината: “Полковник Иди Амин е новият държавен глава на Уганда”. Веднага след сядането си на трона, Амин започва масово клане на племената ланги и ачоли, които са кръвни и вечни врагове на неговия народ лугбара. В една топла мартенска нощ пред двореца в столицата Кампала спира камион, от който са изнесени два-три чувала. В тях е пълно с трупове, които главният готвач на Амин сортира и складира в специален хладилник. Познайте защо... Иди всячески се опитва да скрие плъзналата информация, че е канибал. Вестниците в Западна Европа поставят новината на първите си страници, но Амин, естествено, категорично отрича. Дни след това обаче внезапно изчезва една от жените му. Иди има общо 15 съпруги и над 30 деца, за които се грижи повече от добре. При положение, разбира се, че не го ядосат. Глези ги с всякакви вкусотии, урежда им пътуване с личния си самолет чак до остров Мадагаскар. В началото на 1972 година той си отмъщава на всички, които са посмели да го критикуват или... просто вбесят. Управителят на банката на Уганда, заместник-ректорът на университета и министърът на външните работи потъват вдън земя. Според някои – те са заклани от любимата на Иди панга, което отворило доста работа на готвача на Амин.
През юли същата година Тереза Нканга – работила като домакиня в двореца в Кампала, емигрира в Австралия и прави потресаващи разкрития. Тя твърди, че Иди Амин е убил и разчленил тялото на съпругата си Кей. След което добавя още смразяващи кръвта факти: “Амин си назначи личен шаман – някакъв шмекер от Замбия. Същият този човек постоянно говореше на диктатора, че му е направена магия и че единият от синовете му подготвя преврат”. За да развали магията, Иди убива нищо неподозиращия си син, изважда сърцето му и го изяжда по съвета на шантавия шарлатанин. Малингва – друга от прислужниците на Амин, съобщава, че в неговия хладилник били сортирани човешки органи, които диктаторът хапвал сварени обилно в тенджера под налягане. Традиционната полиция в Уганда просто изчезва, след като висшите й офицери са убити от Амин, защото понечват да разследват част от многобройните му престъпления. Амин създава Държавен изследователски център ДИЦ, в който работят палестински и либийски съветници, някои от които са обучавани в Русия. Обикновено те убиват с ковашки чукове или с панги, но не във всички отношения центърът е примитивен. Свързан е с тунел с вилата на Амин, така че набелязаните жертви, които идват на посещение при него (той обича да ги кани на коктейли) могат да бъдат прибирани, без някой да ги види. Побоите в ДИЦ са нещо обикновено и се провеждат в определено време на деня. ДИЦ се самофинансира с търговска дейност (включително и с наркотици) и често убива, за да се сдобие с твърда валута. През 1975 година Иди Амин заплашва, че ще пречука британския преподавател Денис Хилс, защото го нарича “селски тиранин”. Великобритания е на тръни, а премиерът Джеймс Калахън изпраща генерал Чандос Блеър да преговаря лично с Амин в Кампала. Хилс е завързан с главата надолу и напъхан в мазе, пълно с плъхове и мишки. След тридневни разговори Блеър успява някак си да омае Амин и доцентът е освободен.
На 27 юни 1976 година Исполина се проваля. Същия ден терористи от Народния фронт за освобождението на Палестина превземат самолет, пълен с израелски граждани и движещ се по посока от Тел Авив до Париж с междинно кацане в Атина. Аеропланът е насочен към суданската столица Хартум, а оттам към Уганда. Зад цялата операция стоят палестинският лидер Ясер Арафат и самият Иди Амин. Според пресата в Щатите пръст има и Москва заедно с нейния комунистически лидер Леонид Илич Брежнев. Израелската държава реагира светкавично и започва подготовка за провеждане на спасителна операция, наречена “Мълния”. За командващ е назначен полковник Йонатан Нетаняху, брат на бъдещия министър-председател на Израел Бенямин Нетаняху. За транспорт са използвани четири С-130 „Херкулес“ и два Боинг 707, които прелитат над Червено море, а след това над Етиопия и Кения. В хода на атаката загиват всички терористи, а цялата операция трае точно 89 минути. Амин е в шок. Беснее и убива с ковашки чук двама шефове от ДИЦ. Диктаторът ги обвинява в провалената акция и в успеха на израелския контраудар. Иди Амин обича пищните церемонии. На една от тях е внесен на носилка, носена от петима бели бизнесмени, а полугола мадама държи дъждобран над главата му.
Всяка вечер след купоните той нарежда на жените си да се съблекат голи, след което започва да прави секс с всяка. Една от съпругите му го хвали години по-късно пред западната преса: “Той беше много, ама много надарен... Ужасно издръжлив. Винаги ни задоволяваше. Обичаше да гледа как жени се любят и превърна някои от нас в лесбийки.” Един от най-комичните провали на Амин е през лятото на 1977 година. Тогава угандийските военновъздушни сили извършват демонстративна бомбардировка по цел с надпис “Кейптаун” в езерото Виктория. Подтекстът на зрелищното шоу е отношението на чернокожия Амин към апартейда в ЮАР. Нито една бомба обаче не попада в целта, а на събитието са поканени фотографи от десетки световни агенции. Вбесеният Иди убива на другия ден главнокомандващия на военновъздушните сили. Познайте с какво.... с любимата панга. Светът вече знае за Амин и зверствата му. В ООН обсъждат с часове неговите нечовешки деяния и решават да изпратят свои представители в Кампала, за да направят проверка. Никой не намира доказателства по обясними причини. Нещо повече – емисарите пристигат с празни ръце, но си тръгват с две-три торбички. Връчва им ги Амин с думите: “Дребни подаръчета от моя милост. Малко злато за спомен, в добавка слонова кост”. Иди страда от мания за величие.
В средата на 90-те години бившият му личен лекар разкрива пред вестник “Сън”: “Той беше болен от шизофрения. Но нямаше как да му го кажа. Бях ли го сторил, днес нямаше да стоя пред вас и да давам това интервю”. През 1974 година френският режисьор Барбе Шрьодер решава да направи документален филм за Амин. Жадният за слава Иди откликва на молбата му и го кани в Кампала. Направени са две версии на филма - едната е по-къса и е предназначена специално за Амин, който остава доволен от нея. Другата версия е по-дълга и е излъчвана само извън Уганда. Няколко угандийски агенти обаче са били изпратени в Англия, за да гледат този вариант и да запишат в подробности това, което диктаторът не е видял. Иди изперква и изпраща писмо до Шрьодер, в което заповядва някои от сцените да бъдат изрязани. След отказа на режисьора близо 200 френски граждани, живеещи в Уганда, са задържани в хотел, обкръжен от войници. Предоставен им е бил телефонният номер на Шрьодер, който е трябвало да изреже "лошите" сцени, за да бъдат освободени. В противен случай французите щели да се запознаят с пангата на диктатора. В крайна сметка тези моменти от филма са махнати, но след падането на Амин от власт те са възстановени. Краят на лудостта в Уганда настъпва през април 1979 година. Иди е вече неудобен на Триполи и Москва заради постоянните сведения за кръв и убийства. Няколко месеца преди това той напада Танзания, но не получава обещаните пари от Кадафи и акцията му е неуспешна. На фаталния 13 април Амин е свален от власт след извършен държавен преврат, зад когото стоят дългите ръце на ЦРУ и МОСАД. Крие се няколко дни в Кения, след което Кадафи се смилява над него и го прибира в Либия. Официалните сведения сочат, че по времето на деветгодишната му диктатура са избити над 400 000 души в Уганда. След двайсетгодишен престой в Джамахирията Иди се преселва в Саудитска Арабия, където остава до края на дните си. Амин напуска този свят на 16 август 2003 година в град Джеда.
Явор Ясенов, Кампала - София
* Освен, че е професор и генерал Иди Амин е обявен за най-добрия боксьор, тенисист, футболист, играч на крикет, покровител на изкуствата, властелин на всички земни животни и всички морски риби, последният крал на Шотландия, победител на Британската империя в цяла Африка и Уганда.
* Подобно на българските генерали произведени след 1989 г. и диктаторът на Уганда прескача чинове и от сержант направо става полковник. В България имаме още по-бързо производство - от ефрейтор в запаса, до действаш генерал и шеф на разузнаването - Димо Гяуров, а ако сложим и сегашния премиер на България - Бойко Борисов имаме не по-малко бързи растежи в йерархията от тия в Африка.
* През 1975-1976 г. Амин става председател на Организацията за африканско единство (ОАЕ). През периода 1977-1979, Уганда е член на ООН и на Комисията за защита на правата на човека и основните свободи.
Още по темата: Лудостта на величията: Бокаса I - Император на Централноафриканската империя
FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
Пълното му име е Иди Амин Дада Умей. Никой не знае кога точно е роден. Нито той, нито родителите му. Иди се пръква някъде между 1925 и 1927 година в селце на племето лугбара, намиращо се на стотина километра северозападно от угандийската столица Кампала. Баща му е най-дебелият мъж от друга местна народност, носеща името каквау. Майка му е магьосничка и знахарка, при която се стичали хиляди люде да ги лекува и предсказва бъдещето им. Едва 10-годишен, малкият Иди научава някои от мурафетите на мама – включително да разговаря с духове пред слисаните погледи на своите съселяни. На 16 години бъдещият главорез приема исляма под влиянието на чичо си, а две лета по-късно е записан в Британската колониална армия в гвардията на кралските африкански стрелци. Иди се учи не само на стрелба, но и на четмо и писмо. Научава английски и “изгълтва” няколко книги, свързани с историята на Великобритания. Захласва се по Шотландия и нейното минало. И мечтае един ден да стане... неин крал. Точно в този период обаче заговаря и тъмната страна на Иди. Той едновременно може да бъде усмихнат и нацупен, добър и зъл. Пращат го в Кения, където се бори с крадци на добитък. Амин е висок и здрав като африкански бивол. Лепват му прякора Исполина. В свободното си време тренира бокс, но на едно от заниманията неговият наставник го ядосва и Иди го пребива до припадък. Сетне се изплюва върху окървавеното му лице и изсъсква: “Аз съм пратен от Аллах на шибаната земя да въведа ред и хич не обичам да ме командват!” Другите му хобита са плуването и... свиренето на акордеон.
Поверяват му петдесетина момчета от кралските африкански стрелци и го назначават за техен началник. В Кения Иди Амин за първи път отнема човешки живот, което адски много му харесва. Убиването започва да се превръща в негово хоби. Освен пушката любимото му оръжие е панга – вид сатър, с който избива десетки хора от местното племе покот (смятано за едно от най-крадливите в цяла Африка). Имал навика да събира труповете и да ги хвърля на виещите наблизо хиени. После се скривал в храстите, изчаквал няколко минути, след което с наслада наблюдавал как зверовете разфасовали убитите от него крадци. Някъде в същия период Иди е изпратен да потушава едно от най-големите въстания не само в Кения, но и на целия континент, наречено Мау Мау. Въстаниците са избити и изклани. Вечерта след потушаването на бунта Амин и двама от верните му другари са забелязани да пият... кръв от убитите. Седмица по-късно в живеещото наблизо племе туркана става уникален екшън. Група мъже нахлуват в сламени колиби, обитавани от млади девойки, и ги изнасилват. Водачът на кралските стрелци ги наказва подобаващо. Мъжагите са завързани на колове, а самият Иди Амин изважда любимата си панга, изрязва пенисите на “ебачите” и им ги завира в устите. Случаят достига чак до президента на Уганда Милтън Оботе, който е протеже на израелските тайни служби. Военният диктатор обаче си харесва Иди и го помилва. Наказанието е само “строго порицание”. По-късно Оботе произвежда Амин в чин полковник* и го превръща в своя дясна ръка. Хвърля го срещу опозицията и го назначава за заместник-шеф на угандийската армия. Амин започва крупна контрабанда със злато и слонова кост и трупа яко пачки. През 1970 година Иди убива офицера Окоя, който е обвинен в подготовка на държавен преврат. Майорът е заклан заедно с жена си, докато се любят в спалнята. За геройската постъпка Амин е назначен от Ободе за главнокомандващ на армията.
В края на същата 1970 година Иди Амин е привикан на среща от представители на Либия и Палестина. Качват го на самолет и го водят право във вила край Триполи, където го очаква самият Муамар Кадафи. Либийският диктатор и палестинският лидер Ясер Арафат подстрекават Исполина да извърши преврат, защото Оботе е човек на евреите. Пъкленият план успява на 25 януари 1971 година, когато световните агенции разпространяват новината: “Полковник Иди Амин е новият държавен глава на Уганда”. Веднага след сядането си на трона, Амин започва масово клане на племената ланги и ачоли, които са кръвни и вечни врагове на неговия народ лугбара. В една топла мартенска нощ пред двореца в столицата Кампала спира камион, от който са изнесени два-три чувала. В тях е пълно с трупове, които главният готвач на Амин сортира и складира в специален хладилник. Познайте защо... Иди всячески се опитва да скрие плъзналата информация, че е канибал. Вестниците в Западна Европа поставят новината на първите си страници, но Амин, естествено, категорично отрича. Дни след това обаче внезапно изчезва една от жените му. Иди има общо 15 съпруги и над 30 деца, за които се грижи повече от добре. При положение, разбира се, че не го ядосат. Глези ги с всякакви вкусотии, урежда им пътуване с личния си самолет чак до остров Мадагаскар. В началото на 1972 година той си отмъщава на всички, които са посмели да го критикуват или... просто вбесят. Управителят на банката на Уганда, заместник-ректорът на университета и министърът на външните работи потъват вдън земя. Според някои – те са заклани от любимата на Иди панга, което отворило доста работа на готвача на Амин.
През юли същата година Тереза Нканга – работила като домакиня в двореца в Кампала, емигрира в Австралия и прави потресаващи разкрития. Тя твърди, че Иди Амин е убил и разчленил тялото на съпругата си Кей. След което добавя още смразяващи кръвта факти: “Амин си назначи личен шаман – някакъв шмекер от Замбия. Същият този човек постоянно говореше на диктатора, че му е направена магия и че единият от синовете му подготвя преврат”. За да развали магията, Иди убива нищо неподозиращия си син, изважда сърцето му и го изяжда по съвета на шантавия шарлатанин. Малингва – друга от прислужниците на Амин, съобщава, че в неговия хладилник били сортирани човешки органи, които диктаторът хапвал сварени обилно в тенджера под налягане. Традиционната полиция в Уганда просто изчезва, след като висшите й офицери са убити от Амин, защото понечват да разследват част от многобройните му престъпления. Амин създава Държавен изследователски център ДИЦ, в който работят палестински и либийски съветници, някои от които са обучавани в Русия. Обикновено те убиват с ковашки чукове или с панги, но не във всички отношения центърът е примитивен. Свързан е с тунел с вилата на Амин, така че набелязаните жертви, които идват на посещение при него (той обича да ги кани на коктейли) могат да бъдат прибирани, без някой да ги види. Побоите в ДИЦ са нещо обикновено и се провеждат в определено време на деня. ДИЦ се самофинансира с търговска дейност (включително и с наркотици) и често убива, за да се сдобие с твърда валута. През 1975 година Иди Амин заплашва, че ще пречука британския преподавател Денис Хилс, защото го нарича “селски тиранин”. Великобритания е на тръни, а премиерът Джеймс Калахън изпраща генерал Чандос Блеър да преговаря лично с Амин в Кампала. Хилс е завързан с главата надолу и напъхан в мазе, пълно с плъхове и мишки. След тридневни разговори Блеър успява някак си да омае Амин и доцентът е освободен.
На 27 юни 1976 година Исполина се проваля. Същия ден терористи от Народния фронт за освобождението на Палестина превземат самолет, пълен с израелски граждани и движещ се по посока от Тел Авив до Париж с междинно кацане в Атина. Аеропланът е насочен към суданската столица Хартум, а оттам към Уганда. Зад цялата операция стоят палестинският лидер Ясер Арафат и самият Иди Амин. Според пресата в Щатите пръст има и Москва заедно с нейния комунистически лидер Леонид Илич Брежнев. Израелската държава реагира светкавично и започва подготовка за провеждане на спасителна операция, наречена “Мълния”. За командващ е назначен полковник Йонатан Нетаняху, брат на бъдещия министър-председател на Израел Бенямин Нетаняху. За транспорт са използвани четири С-130 „Херкулес“ и два Боинг 707, които прелитат над Червено море, а след това над Етиопия и Кения. В хода на атаката загиват всички терористи, а цялата операция трае точно 89 минути. Амин е в шок. Беснее и убива с ковашки чук двама шефове от ДИЦ. Диктаторът ги обвинява в провалената акция и в успеха на израелския контраудар. Иди Амин обича пищните церемонии. На една от тях е внесен на носилка, носена от петима бели бизнесмени, а полугола мадама държи дъждобран над главата му.
Всяка вечер след купоните той нарежда на жените си да се съблекат голи, след което започва да прави секс с всяка. Една от съпругите му го хвали години по-късно пред западната преса: “Той беше много, ама много надарен... Ужасно издръжлив. Винаги ни задоволяваше. Обичаше да гледа как жени се любят и превърна някои от нас в лесбийки.” Един от най-комичните провали на Амин е през лятото на 1977 година. Тогава угандийските военновъздушни сили извършват демонстративна бомбардировка по цел с надпис “Кейптаун” в езерото Виктория. Подтекстът на зрелищното шоу е отношението на чернокожия Амин към апартейда в ЮАР. Нито една бомба обаче не попада в целта, а на събитието са поканени фотографи от десетки световни агенции. Вбесеният Иди убива на другия ден главнокомандващия на военновъздушните сили. Познайте с какво.... с любимата панга. Светът вече знае за Амин и зверствата му. В ООН обсъждат с часове неговите нечовешки деяния и решават да изпратят свои представители в Кампала, за да направят проверка. Никой не намира доказателства по обясними причини. Нещо повече – емисарите пристигат с празни ръце, но си тръгват с две-три торбички. Връчва им ги Амин с думите: “Дребни подаръчета от моя милост. Малко злато за спомен, в добавка слонова кост”. Иди страда от мания за величие.
В средата на 90-те години бившият му личен лекар разкрива пред вестник “Сън”: “Той беше болен от шизофрения. Но нямаше как да му го кажа. Бях ли го сторил, днес нямаше да стоя пред вас и да давам това интервю”. През 1974 година френският режисьор Барбе Шрьодер решава да направи документален филм за Амин. Жадният за слава Иди откликва на молбата му и го кани в Кампала. Направени са две версии на филма - едната е по-къса и е предназначена специално за Амин, който остава доволен от нея. Другата версия е по-дълга и е излъчвана само извън Уганда. Няколко угандийски агенти обаче са били изпратени в Англия, за да гледат този вариант и да запишат в подробности това, което диктаторът не е видял. Иди изперква и изпраща писмо до Шрьодер, в което заповядва някои от сцените да бъдат изрязани. След отказа на режисьора близо 200 френски граждани, живеещи в Уганда, са задържани в хотел, обкръжен от войници. Предоставен им е бил телефонният номер на Шрьодер, който е трябвало да изреже "лошите" сцени, за да бъдат освободени. В противен случай французите щели да се запознаят с пангата на диктатора. В крайна сметка тези моменти от филма са махнати, но след падането на Амин от власт те са възстановени. Краят на лудостта в Уганда настъпва през април 1979 година. Иди е вече неудобен на Триполи и Москва заради постоянните сведения за кръв и убийства. Няколко месеца преди това той напада Танзания, но не получава обещаните пари от Кадафи и акцията му е неуспешна. На фаталния 13 април Амин е свален от власт след извършен държавен преврат, зад когото стоят дългите ръце на ЦРУ и МОСАД. Крие се няколко дни в Кения, след което Кадафи се смилява над него и го прибира в Либия. Официалните сведения сочат, че по времето на деветгодишната му диктатура са избити над 400 000 души в Уганда. След двайсетгодишен престой в Джамахирията Иди се преселва в Саудитска Арабия, където остава до края на дните си. Амин напуска този свят на 16 август 2003 година в град Джеда.
Явор Ясенов, Кампала - София
* Освен, че е професор и генерал Иди Амин е обявен за най-добрия боксьор, тенисист, футболист, играч на крикет, покровител на изкуствата, властелин на всички земни животни и всички морски риби, последният крал на Шотландия, победител на Британската империя в цяла Африка и Уганда.
* Подобно на българските генерали произведени след 1989 г. и диктаторът на Уганда прескача чинове и от сержант направо става полковник. В България имаме още по-бързо производство - от ефрейтор в запаса, до действаш генерал и шеф на разузнаването - Димо Гяуров, а ако сложим и сегашния премиер на България - Бойко Борисов имаме не по-малко бързи растежи в йерархията от тия в Африка.
* През 1975-1976 г. Амин става председател на Организацията за африканско единство (ОАЕ). През периода 1977-1979, Уганда е член на ООН и на Комисията за защита на правата на човека и основните свободи.
Още по темата: Лудостта на величията: Бокаса I - Император на Централноафриканската империя
FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
Лудостта на величията: Бокаса I - Импера...
Реклама в Интернет - заблуди в печалбите...
На печелившите, честито
Реклама в Интернет - заблуди в печалбите...
На печелившите, честито
Няма коментари
Търсене