Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2017 20:27 - Животът на Дю Бари
Автор: borsi Категория: История   
Прочетен: 1381 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Животът на Дю Бари

Мари-Жана Бекю, е метреса на крал Луи XV, за ужас на повечето придворни

Тя е дъщеря на шивачка, а за вероятен баща се подозира монах. Получава много добро образование благодарение на грижите на втория си баща, Никола Рансон дьо Монтрабе, за когото майката се омъжва през 1749 г. Майката на малката Мари-Жана била една от най-красивите жени във Франция, въпреки изключително скромния си произход и професия.

15-годишна Мари-Жана напуска манастира където се образова и тъй като семейството изпада в затруднения, продава дребни дрънкулки и евтини бижута обикаляйки парижките улици, работи като помощник фризьорка, компаньонка на възрастна вдовица и помощник шапкарка в магазин за галантерия на име "А La Toilette". 

Жана била изключително красива, със златни къдрици и бадемовидни сини очи. На 19 г. е забелязана изоставена и настрани от компанията си в публичен дом–казино, от Жан дю Бари, известен с прякора ""Развратника”. 

Той веднага забелязва русото момиче и я заговаря, след което я отвежда в дома си. Жан дю Бари е нещо като сводникът на висшето общество в Париж и Жана има няколко кратки връзки с влиятелни и богати мъже. Слуховете за нейната красота и нрав се разнасят бързо и стигат до ушите на краля. През 1768 г. по време на вечеря Жан дю Бари възхвалява качествата на Жана пред придворен на Луи XV. Чувайки за това, кралят пожелава да се запознае с нея.

Луи XV е запленен от красотата на Жана и настоява тя да получи благородническа титла. За да стане възможно урежда нейния брак с граф Гийом дю Бари, брат на Жан-Батист дю Бари и на 1 септември 1768 г. Жана става графиня Дю Бари. 

Възрастният Маршал Ришельо, бивш клиент на Жана от времето в което е била куртизанка, поема за пред очите на хората издръжката на младата кралска метреса. Престарелият маршал на Франция се надява и чрез бившата си метреса да се докопа до пост на министър в кралския кабинет, дори да го оглави, но тези политически амбиции никога не се сбъдват. 

В кралския двор са в потрес, както от потеклото на новоизлюпената графиня, така от нейните занимания при най-известния сводник в кралството. 

Крал Луи XV обаче не е човек който би се трогнал силно от хорското мнение. Въпреки, че пред придворните понякога се държи като мекушав, склонен да не казва “Не” владетел, понякога преднамерено емоционален и глуповат на вид, това са маски. Кралят прави каквото иска и реално върти повечето придворни и министри на пръста си. Маркиза Помпадур, предишната му голяма любов, починала няколко години по-рано, също не е от благороден произход, а е незаконна дъщеря на банкерът Шарл-Франсоа дьо Турем.

Кралят настанява Жана в двореца и подарява на метресата си малкия роб Замор като паж.

Замор е роден в днешен Бангладеш, но 11 г. е заловен от английски търговци на роби, завден от тях в Мадагаскар и после във Франция, където те го продават на Луи XV. По-късно пажът на Мадам Дю Бари ще изиграе печална роля в нейния живот. Жана получава от краля имение, висока рента и е обсипвана с подаръци, но е мразена от повечето придворни и има много малко съюзници.

Във Франция се носят слухове за екстравагантността на младата кралска любовница, за нейните огромни дългове, въпреки парите с които кралят я обсипва. 

image

Въпреки лекомисления си живот на кралска метреса, въпреки омразата около себе си Мари-Жана си остава онова момиче което пленява мъжете не само с красота, а и с добронамерения си мил характер. Тя никога не става меценат и покровител на философи или художници от ранга на предшественицата си Помпадур, но помага на няколко художници да пробият в двора и да си намерят добри клиенти.

Добронамерена е към прислугата и така не придобива вкус към официалните церемонии. Застаряващият крал е пленен от нейната обикновеност и непринуденост в поведението и често в нейните апартаменти в двореца, приема министри и приятели, като сам сервира масата, шегувайки се, смеейки се и очевидно в добро настроение. 

Когато 14 годишната Мария Антоанета – бъдеща кралица на Франция и съпруга на бъдещия крал Луи XVI вижда за пръв път Дю Бари в 1770 г., тя е заинтригувана от младата красива и необичайно облечена жена, която говори на висок глас, но в мига в който и казват за ролята на Жана и нейното минало, бъдещата кралица изпитва отвращение и ужас.

Въпреки, че повечето придворни дами ненавиждали Дю Бари, виждайки в нейно лице съперница, буржоазният вид на кралската любовница повлиял на модата. 

Дю Бари макар облечена скъпо, не обичала сложните, високи прически обичайни за епохата. Дрехите с многото декоративни елементи не били по нейния вкус и тя се обличала с много по-просто скроени рокли, не носила перуки, а косите и били често с привидно небрежна прическа. Говорили зад нейния гръб, че се облича като продавачка в магазин заради елегантните, но семпли рокли с които се обличали точно тези момичета (да не изпъкват излишно пред клиентките си), но скоро започнали да копират нейния вкус.

Двете с Мария Антоанета без да желаят и съперничейки си една с друга, променили модните линии в кралския двор, а с него в и в цяла Европа.

В 1774 г. Луи XV се разболява от едра шарка и усещайки, че скоро ще умре, отпраща 3 дни преди своята смърт Дю Бари от двореца, въпреки нейните настоявания тя да остане при него. Най-вероятно кралят се е боял, че след своята смърт мястото на Дю Бари в двора ще е по-скоро опасно за нея и я отпраща. Друга причина може да е, че се страхувал да не се зарази и тя със шарка, въпреки, че дни преди това, метресата и трите дъщери на краля се сменят до леглото му. 

Веднага след смъртта на 
Луи XV, новият крал и Мария Антоанета заточват Дю Бари в манастир, където бившата куртизанка успява да стане приятелка с повечето монахини и игуменката на манастира. Две години по-късно и дават свобода, но и забраняват да приближава на повече от 10 мили от Версай. Дю Бари се настанява в имението си в Лувсиен, където води сравнително спокоен живот до Френската революция. 

При първите вълнения по време на 
Революцията, Жана поема грижа за ранените, без да прави разлика между републиканци и роялисти, въпреки, че още първите дни на революцията гневна парижка тълпа разнася из града главата на един от нейните любовници, при вида на която тя припада. 

Дю Бари дори получава писмо от старата си неприятелка Мария Антоанета, която благодари за оказаните грижи на защитниците на монархията. Въпреки, че новите републикански власти гледат с подозрение на Дю Бари, това, че не дели хората на републиканци и монархисти накланя везните в нейна полза и властите я оставят необезпокоявана.

Когато Френската революция избухва, нейният тъмнокож паж Замор взема страната на революционерите и се присъедини към якобинците. Замор бързо се променя прегърнал идеите на най-яростните якобинци и се дистанцира от Дю Бари, изразява съжаление за пищния начин на живот и миналото. 

През 1791 г. открадват 
бижутата на Дю Бари. Без да си даде сметка за опасността, на която се излага, Жана вдига голям шум, за да ги открие, като предлага обезщетение на онзи, който ги възстанови, и по такъв начин прави обществено достояние голямото богатство, с което разполага. В крайна сметка бижутата са открити в Лондон.

Жана предприема дотам няколко пътувания, по време на които приютява при себе си аристократи, бягащи от Революцията. Така се набиват на очи нейното солидно финансово състояние, връзките ѝ с емигранти, които прибавени към някогашното положение на кралска фаворитка и факта, че си е позволила да носи траур в Лондон при вестта за екзекуцията на бившия си враг Луи XVI, я правят мишена за републиканците. 

Замор я предупреждава да спре всякакви контакти емигрантите, но Дю Бари с която вече са с много лоши отношения не го послушва, а траурът за Луи XVI е последната капка.

В 1792 г. Замор който все още се води близък на Дю Бари е предупреден от републиканските власти да се дистанцира от графинята, което той не само прави, а лично настоява за нейния арест при едно от нейните завръщания от Лондон в Париж. Когато е арестувана бившият паж на Дю Бари вече е на длъжност в Комитета по обществена безопасност, създадена от Конвента и свидетелства против нея, като неговите обвинения са в основата на присъдата от революционния трибунал. 

Жана е обявена за враг на Революцията. Не помага и последният отчаян опит да се спаси, разкривайки на палачите къде са скрити последните и 
скъпоценности

Обвинена е, че е помагала на враговете на революцията, за контрабанда на бижута и е осъдена на смърт. На 8 декември 1793 г. Дю Бари заедно с още осъдени е качена в двуколка на път за ешафода и е преведена през Париж. Наближавайки площад Грев, където е гилотината, Дю Бари се срива и извиква отчаяно "Това ще ме боли! Защо?!" и започва да моли безучастната публика за помощ. Качена е на ешафода където последните и думи към Самсон – палачът, са "Още един момент, г-н екзекутор, умолявам те!" 

Ирония на съдбата е, че точно Самсон, според слуховете е първия мъж в живота на Жана, в техните младежки години. 

Малко след нейната екзекуция Замор на свой ред е арестуван по обвинения подобни на тези срещу Дю Бари и като неин бивш паж, но успява да се измъкне от затвора и да избяга от Франция, в която се връща едва след падането на Наполеон. Умира в бедност през 1820 г. 

Нейните бижута част от които тя успява да изпрати в Лондон, са продадени на търг от Christie"s, а с парите от тях са финансирани хесенските наемници участващи на страната на англичаните в битката при Майнц през 1795 г.  

ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ


Тагове:   Франция,   пари,   диаманти,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 5984069
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031