Най-четени
1. radostinalassa
2. getmans1
3. budha2
4. gikotev
5. planinitenabulgaria
6. reporter
7. zahariada
8. bogolubie
9. bosia
10. samvoin
11. kvg55
12. gothic
13. bven
14. 1997
2. getmans1
3. budha2
4. gikotev
5. planinitenabulgaria
6. reporter
7. zahariada
8. bogolubie
9. bosia
10. samvoin
11. kvg55
12. gothic
13. bven
14. 1997
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. milena6
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. leonleonovpom2
4. wonder
5. mt46
6. ka4ak
7. dobrota
8. milena6
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. metaloobrabotka
2. sarang
3. lamb
4. iskra1304
5. mimogarcia
6. djani
7. hadjito
8. webcrem
9. petgrig
10. helianastoichkova
2. sarang
3. lamb
4. iskra1304
5. mimogarcia
6. djani
7. hadjito
8. webcrem
9. petgrig
10. helianastoichkova
Постинг
17.08.2017 09:18 -
Директорията (1794 - 1799г.)
Директорията (1794 - 1799г.)
Периодът на Директорията се характеризира с диви спекулации и брутална корупция
Въпреки това, едни от най-значимите икономически промени и ""прехода"" от държавно регулирана към частна, либерална икономика във Франция, са извършени точно тогава
След преврата против Робеспиер в рамките само на няколко месеца Франция претърпява големи политически и икономически промени. Историците обикновено са отрицателни за Директорията, като това време се свързва с невиждана корупция, жестока разправа с политическите противници (якобинци и роялисти), огромна инфлация и разширени нива на бедността.
Директорията обаче е преход през който преминава Франция за да се развие като индустриална и либерална държава и то ако вземем примера с България в днешни времена, много по кратък като време и през който са извършени значителни икономически реформи дали старт на френската икономика през следващото столетие.
Директорията (на френски: Directoire exйcutif) е държавна институция във Франция, упражнявала изпълнителната власт между 2 ноември 1794 и 10 ноември 1799 в хода на Френската революция. Тя се състои от 5 директори, като за времето на съществуването ѝ нейни членове са общо 13 души.
Директорията е по-скоро правителството на личните интереси и няма големи претенции за идеализъм.
Въпреки, че никога не се радва на голяма обществена подкрепа тази власт на директорите, е по-скоро компромис, защото идеализма е омръзнал на французите, особено след кошмарните времена на лявото якобинско управление, якобинския терор, купоните за хляб и страха.
Директорите също не са хуманисти.
Те жестоко потушават както бунтовете във Вандея, така и тези на левицата или роялистите в Париж, но са по-скоро прагматици и кръвопролитието при тях е необходимост за да оцелее системата, а не идея да се ""изчисти обществото"" от ""врагове на революцията"".
Директорите не са имали прав на глас в законодателството или данъчно облагане, но ползват изпълнителната си власт достатъчно свирепо за да се прокарат някои реформи в страната.
В тази си дейност те са подпомогнати от двете камари на законодателната власт – Съвета на 500-те и Съвета на старейшините, заменили Конвента след преврата, където също като тях болшинството депутати са търговци и индустриалци, а не идеалисти и с интереси за комерсиализиране на обществото.
Обезценяване на асигнациите по време на революцията
В политически план Директорията се върща към началната фаза на революцията като гарантира свободата на вероизповедание, свободата на печата и свободата на труда, но забранява публични събрания на политическите общества, което ако помислим, може би не е лошо решение.
Директорията не обича политиката, защото я смята за пречка, но пък обича парите, може би защото точно тогава те липсват изключително много.
Стачките са разрешени и по време на цялото управление постоянно тресат страната.
В икономически план са премахнати максималните цени на зърното, разрешена е търговията с него и е махнат монопола на държавата. Облекчени или са премахнати много митически режими въпреки, че към края на директорията се опитват да въведат част от тях отново, валутните курсове са освободени, а много от дейностите на администрацията се прехвърлят към частни фирми или се оставят на частния бизнес да ги развива за своя сметка.
Голямата приватизация във Франция в която се разпродават имотите на църквата и избягалите благородници, всъщност започва и завършва истински при директорията.
Като наследство от началото на революцията директорите наследяват асигнациите (нещо като нашите компенсаторки с които е трябвало да може да се купува конфискувана от държавата собственост), които са вече и официални пари в държавата.
Тъй като хазната още преди началото на Революцията е празна, печатането им е в такъв размер, че инфлацията сдържана при якобинците от закони забраняващи притежаването на злато и наказващи със смърт за каква да е сделка с други валути, избухва с либерализацията при новия режим.
За инфлацията помагат и фалшивите асигнации напечатани от англичаните и пуснати в обръщение.
Накрая омразата към този вид ""пари"" добива такива размери, че директорията ги изтегля от обръщение и пуска ново вид банкноти, но те се обезценяват още по-бързо от революционните ""компенсаторки"" и само за 6 месеца стигат почти нулева стойност.
След още 6 месеца, на 4 февруари 1797 г. и те са премахнати, а настъпилата след инфлацията дефлация е тежка, но сравнително кратка.
Периодът на Директорията се характеризира с диви спекулации. От тези с валутните курсове, асигнации и мандати, акции и чужди облигации, до такива със зърно, но те въпреки, че не са пряко продуктивни за икономиката, спомагат за преразпределение на капитала от свързаните с политиката лица, към напълно незаинтересовани и без връзки във властта хора, проявили ум и находчивост.
Поради инфлацията, кризата в икономиката много хора насочват капиталите си към срочни спекулации, вместо към дългосрочни вложения и се губят и печелят състояния за броени дни.
Към края на директорията икономиката макар хазната пак да е празна е стабилизирана, така, че Наполеон който сваля тази система с преврат, заварва една що-годе стабилизирана държава със зле работещи и корумпирани, но вече създадени институции.
На 18 брюмер (9 ноември, 1799) Директорията е свалена и властта преминава в ръцете на трима консули — Бонапарт, Роже Дюко и абат Сийес, като първият консул Наполеон поема всички важни функции. Много от реформите извършени по време на Директорията са развити и продължени при Наполеон.
Сливания, придобивания и продажби
Периодът на Директорията се характеризира с диви спекулации и брутална корупция
Въпреки това, едни от най-значимите икономически промени и ""прехода"" от държавно регулирана към частна, либерална икономика във Франция, са извършени точно тогава
След преврата против Робеспиер в рамките само на няколко месеца Франция претърпява големи политически и икономически промени. Историците обикновено са отрицателни за Директорията, като това време се свързва с невиждана корупция, жестока разправа с политическите противници (якобинци и роялисти), огромна инфлация и разширени нива на бедността.
Директорията обаче е преход през който преминава Франция за да се развие като индустриална и либерална държава и то ако вземем примера с България в днешни времена, много по кратък като време и през който са извършени значителни икономически реформи дали старт на френската икономика през следващото столетие.
Директорията (на френски: Directoire exйcutif) е държавна институция във Франция, упражнявала изпълнителната власт между 2 ноември 1794 и 10 ноември 1799 в хода на Френската революция. Тя се състои от 5 директори, като за времето на съществуването ѝ нейни членове са общо 13 души.
Директорията е по-скоро правителството на личните интереси и няма големи претенции за идеализъм.
Въпреки, че никога не се радва на голяма обществена подкрепа тази власт на директорите, е по-скоро компромис, защото идеализма е омръзнал на французите, особено след кошмарните времена на лявото якобинско управление, якобинския терор, купоните за хляб и страха.
Директорите също не са хуманисти.
Те жестоко потушават както бунтовете във Вандея, така и тези на левицата или роялистите в Париж, но са по-скоро прагматици и кръвопролитието при тях е необходимост за да оцелее системата, а не идея да се ""изчисти обществото"" от ""врагове на революцията"".
Директорите не са имали прав на глас в законодателството или данъчно облагане, но ползват изпълнителната си власт достатъчно свирепо за да се прокарат някои реформи в страната.
В тази си дейност те са подпомогнати от двете камари на законодателната власт – Съвета на 500-те и Съвета на старейшините, заменили Конвента след преврата, където също като тях болшинството депутати са търговци и индустриалци, а не идеалисти и с интереси за комерсиализиране на обществото.
Обезценяване на асигнациите по време на революцията
В политически план Директорията се върща към началната фаза на революцията като гарантира свободата на вероизповедание, свободата на печата и свободата на труда, но забранява публични събрания на политическите общества, което ако помислим, може би не е лошо решение.
Директорията не обича политиката, защото я смята за пречка, но пък обича парите, може би защото точно тогава те липсват изключително много.
Стачките са разрешени и по време на цялото управление постоянно тресат страната.
В икономически план са премахнати максималните цени на зърното, разрешена е търговията с него и е махнат монопола на държавата. Облекчени или са премахнати много митически режими въпреки, че към края на директорията се опитват да въведат част от тях отново, валутните курсове са освободени, а много от дейностите на администрацията се прехвърлят към частни фирми или се оставят на частния бизнес да ги развива за своя сметка.
Голямата приватизация във Франция в която се разпродават имотите на църквата и избягалите благородници, всъщност започва и завършва истински при директорията.
Като наследство от началото на революцията директорите наследяват асигнациите (нещо като нашите компенсаторки с които е трябвало да може да се купува конфискувана от държавата собственост), които са вече и официални пари в държавата.
Тъй като хазната още преди началото на Революцията е празна, печатането им е в такъв размер, че инфлацията сдържана при якобинците от закони забраняващи притежаването на злато и наказващи със смърт за каква да е сделка с други валути, избухва с либерализацията при новия режим.
За инфлацията помагат и фалшивите асигнации напечатани от англичаните и пуснати в обръщение.
Накрая омразата към този вид ""пари"" добива такива размери, че директорията ги изтегля от обръщение и пуска ново вид банкноти, но те се обезценяват още по-бързо от революционните ""компенсаторки"" и само за 6 месеца стигат почти нулева стойност.
След още 6 месеца, на 4 февруари 1797 г. и те са премахнати, а настъпилата след инфлацията дефлация е тежка, но сравнително кратка.
Периодът на Директорията се характеризира с диви спекулации. От тези с валутните курсове, асигнации и мандати, акции и чужди облигации, до такива със зърно, но те въпреки, че не са пряко продуктивни за икономиката, спомагат за преразпределение на капитала от свързаните с политиката лица, към напълно незаинтересовани и без връзки във властта хора, проявили ум и находчивост.
Поради инфлацията, кризата в икономиката много хора насочват капиталите си към срочни спекулации, вместо към дългосрочни вложения и се губят и печелят състояния за броени дни.
Към края на директорията икономиката макар хазната пак да е празна е стабилизирана, така, че Наполеон който сваля тази система с преврат, заварва една що-годе стабилизирана държава със зле работещи и корумпирани, но вече създадени институции.
На 18 брюмер (9 ноември, 1799) Директорията е свалена и властта преминава в ръцете на трима консули — Бонапарт, Роже Дюко и абат Сийес, като първият консул Наполеон поема всички важни функции. Много от реформите извършени по време на Директорията са развити и продължени при Наполеон.
Сливания, придобивания и продажби
Франция и нейното отношение към независи...
© Ателие за политически услуги "Мер...
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НЕОМАРКСИЗМЪТ И КАК Н...
© Ателие за политически услуги "Мер...
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НЕОМАРКСИЗМЪТ И КАК Н...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
