Антикризисни мерки които най-вероятно няма да се вземат, въпреки, че от 6.6 млн. (населението на страната) вече 1.5 не работят и нямат никакви доходи.

За съжаление "държавата ми" ще се стори на едни прекалено либерална, с див капитализъм, в който и Бай Иван може да стане бизнесмен, на други прекалено социална, а на трети прекалено полицейска, за да се приемат много от описаните долу точки.


С риск да се повторя:

1. Намаляване на администрацията, която сега ни гълта чудовищната сума от 2 милиарда Евро годишно (минимум) - Дори да плаща социална помощ на 50 000 - 100 000 чиновника, държавата ще е в пъти повече на сметка от това да им плаща заплати.
След като над 366 887 души могат да карат на социална помощ, а поне още толкова карат по една или друга причина дори без нея въпреки, че нямат работа - то на социална помощ могат да карат и 100 000 съкратени чиновника.
Сметнете 100 000 чиновника X 600, 1000, 2500, 14 000 лева заплата (някой чиновници вземат и толкова) + разходите им за офиси, отопление, автомобили, мобилни и стационарни телефони, облекла, храни, бензин и какво ли още не.
Сметнете издръжката на 100 000 безработни чиновника Х 110 или 220 лева (колкото са помощите за безработни).
Разхода в момента е минимум 4 000 000 000 годишно, налага се да се свали на поне 1.5 милиарда.  Икономията е ще е чудовищно голяма, а парите могат да идат за нещо полезно.
Това означава само 100 000 човека без работа повече (без това с официални и други е към половин милион - поне) и понеже това ще предизвика намаление на работната заплата отиваме в точка 2.
Унифициране заплатите на останалите в държавния сектор - На редови данъчен и учител, колкото на лейтенант от армията и полицията, на директор или научен сътрудник колкото на капитан или майор, на професор минимум колкото на полковник или генерал. Гарантиран отпуск, минимум 22 работни дни, всяка година за всички държавни. Да ползват всички привилегии които в полицията и армията се ползват.

2. Качване на минималната работна заплата двойно (като осигуровките остават върху сегашната минимална).

3. ДОД да не се прилага при минимална работна заплата и понеже това ще доведе до намаление макар и минимално на някой приходи - ще минем на точка 4. 

4. Събираемост на глоби - Само от неправилно паркирали коли могат да се събират стотици хиляди, милиони дневно (след като в град като Лондон. Токио или Ню Йорк паркирането е проблем на паркиращия то и тук е необходимо да е така). За да се ускори модела може да се подходи като в Сингапур където самите граждани се поощряват да докладват за нарушения. 

5. Данък лукс - Яхти над определен тонаж или мощност на двигателя, автомобили, трето и т. н. жилище което не е дадено под наем или не се ползва. 

6. В никакъв случай да не се емитира вътрешен дълг, ако не дай боже се наложи, а само външен такъв. 

5. Намаление на ДДС за храни, лекарства, горива и електроенергия. 

6. Закон за бързи фалити - Нещо което ще изчисти голяма част от дълговете които сега са в чудовищно голям размер и заплаха за икономическата и финансова стабилност. Някой ще пият студена водна, но няма друг начин. Не може да вземеш на босия цървулите. 

7. Изваждане на фирмените регистри от съда и преминаването им към стопанска камара, или най-добре директно към МФ (след като и то събира данъците е логично). Трябва ти бизнес, правиш компания, като свършиш работа и решиш да приключиш си оправяш сметките с МФ и закриваш. Така за 20 години не разбрах чий го дирят фирмите в съда, защо там, не при данъчните и какво общо има съда с бизнеса? 

8. Регистрация и закриване на фирма, само на едно гише - само за 1 ден! 

9. Улесняване и съкращаване във времето на промяна на предназначение на сгради - Ако бай Иван има в двора или блока си гараж, не виждам защо да му се пречи да отвори дюкянче, малък шивашки цех или работилница, ако може да си храни семейството си по този начин. 
Все пак и Ейпъл са тръгнали от гараж и ако се е налагало да започват работа в България тях просто нямаше да ги има, защото някой бюрократ щеше да ги е затворил. 
Най-важното да се даде на малкия бизнес въздух. Ако големия е гръбнака, малкия и средния са тялото. Няма самоходен гръбнак, а 80-90 % от работните места поне в моя град Варна са във фирми до 10 човека. Е? Значи да се облекчат максимално, за да работят и да се събират данъци.

Не случайно дадох пример с Епъл!  - "Воз и аз създадохме Епъл в гаража на родителите ми, когато бях на двайсет. Работихме много здраво и за десет години Епъл се разрасна от нас двамата в гаража до два милиардна компания с над 4000 служители." -  Стив Джобс

Това в България не е възможно!
Представяте ли, си събираме се 4 човека и почваме производство в гараж. Аха, да утрепем рибата с продукция, но не би. В България сме. На третата седмица идват чиновници и ни затварят,  защото - нямаме 2 тоалетни с пoжарогасител във всяка, един женски и един мъжки, както и нямаме 20 бланки с печати и подписи за които се губи между 6 месеца и 1 година, само за документация. 
За това няма Епъл в България! Даже моливи си внасяме вече от Скопие.

10. Би било добър вариант да се облекчи максимално счетоводството за фирми с оборот под 50 000 - 100 000. 

11. Преминаване на прокуратурата към системата на МВР и по-скоро към ДАНС. 

12. Даване на повече права на Икономическа полиция, която да премине изцяло към ДАНС. 

13. Преминаване на жандармерия към ДАНС - и без това сега не правят почти нищо освен да набият някой студент или фермер, поне да гонят лошите, ако не искат да си ходят.

 14. Драстични съкращение в БНА, генерали, полковници и др. в генералния щаб и всички тия войници на писалката - Армията и флота нямат нужда от бюрократи, а от войници, матроси оръжие, самолети и кораби. А те струват пари - ако не се даваха 80 % от парите за заплати на разни шкембета, до сега щяхме да имаме армия. Увеличаване на мисиите ни в чужбина - Да не остане войник, матрос и офицер без поне малко истински боен опит. Който не иска да ходи да бойна мисия няма място в БА. Увеличаване на броя на ученията до равнището им от преди 20 години. Всяка рота поне с 2 ротни учения годишно (зимно и лятно), всеки батальон също, всеки полк също с поне едно полково учение годишно. Покриване 2 пъти годишно на нормативи. Който не се оправя с тях, вън от армията. Създаване на цивилни стрелкови клубове за момчета, момичета и въобще за цивилни гарги без психически увреждания и каубойски изцепки, в които всеки в събота и неделя, може да се учи да борави с оръжие под инструктаж (Стратегия за оцеляването на Швейцария - http://borsi.blog.bg/drugi/2010/01/07/strategiia-za-oceliavaneto-na-shveicariia.468337)

15.  Даване най-после на едните кирливи 200 000 Евро (цената на 2 апартамента и 2 лимузини) на Института по космически изследвания, за да можем безплатно да имаме достъп до информацията от всички спътници изстреляни от ЕС! Това е срамота да се мота вече 15 години. 

16.  Данъчни облекчения на 100% за научна и развойна дейност на компании, както за обучение на персонал, създаване на клубове в училища, отпускане на стипендии и въобще модерна държава не се прави от тъпанари. 

17. Отделяне на няколко милиона за безплатни учебници от 1 ви до 12 клас + тетрадки и химикали.
Безплатни закуска и обяд за всички деца.
Квота във всички университети за безплатно обучение! - Ако Свободният университет може да вземе от един мамин синковец 1500 или 2000 лева на семестър, то значи може да осигури безплатно обучение за друг чиито родители нямат пари. 

18. Високи глоби, затвор, отнемане на родителски права, за родители спрели детето си от училище. Всяко цигане на 15 септември на школо, задължително. Тъпанарчетата които не се справят с другите в клас, в специализирани училища - Както бе едно време. Целта; Неграмотността трябва да се свали от 25 % както е сега, до санитарните 2 % тотални дебили, както бе едно време. 

19. С държавен и общински бюджет ограмотителни курсове за всички цигани - Който не учи или не работи - без социална помощ! 

20. Преброяване в профсъюзите + разследване на доходите на водачите им и техните роднини - Да се задължат минимум 2/3 от членския внос да отива в стачен фонд, а не както е сега стачкуващите сами да си плащат стачката. 

21. Стиковане на всяка мярка и общи заседания на МС с профсъюзи, браншови организации и камари от бизнеса. Почти всяко заседание на МС касае някой от тях така, че не виждам причина да не се канят и да не се обсъждат идеите с тях. 

22. Монтиране на камери на всички митници и КПП та като всяка смяна митничари да отговаря за тяхната цялост. 

23. Намаление на заплатите, броя служители в ДКЕВР, като на всяко заседание освен представители на енергийния сектор и държавата в лицето на комисията, да има и представители на профсъюзите, браншовите организации и от КЗП (Държавния и частния). 

24. Да се задължат всичко значими компании като; НЕК, ВИК, ЕОН, М-Тел, БТК и т.н. да обнародват на всяко тримесечие финансови отчети. 
След като могат да искат пари от стотици хиляди хора е добре да се знае за какво отиват тези пари, а не като НЕК да кажат "нямаме 1 милиард" или като М-Тел преди няколко години да са със 600 милиона лева на загуба (Това направо не можах си го обясня).

25. Даване на повече права на анти-монополната комисия, като се стиковат нейните действия с тези на ДАНС, прокуратура и икономическа полиция. Увеличение на глобите в минимум 10-торен размер, като се дават права и за закриване на дадена компания както или нейното разцепване на по-малки. 

26. Създаване на трудова повинност за всички на социални помощи освен инвалиди и майки - Дали ще метат улици, ще копаят градинки, или ще броят щипки все едно, важно е да бачкат за парите си. 

27. По-либерален режим за всички по-леки престъпления, образователни курсове в затворите, увеличаване на наказанията за по-тежки престъпления - при които има пострадали. 

28. Спешна приватизация, но само през БФБ на държавния дял във всички дружества. 
Булгартабак, НЕК и т.н. е необходимо по най-бърз начин да излязат на БФБ. Още - Белене, а защо не и Козлодуй (за още 2 реактора) да се пуснат на БВФ, но с малко умна, не-пряка реклама в чужбина. Сигурен съм много компании от вън, частни лица и фондове биха налели пари в Белене (най-вече тези които ще искат да строят централата, а такива ще се появят в мига когато има ясни и прозрачни правила), както и чужди пенсионни фондове. Самите руснаци също ще налеят пари и няма да се поколебаят, защото няма да има се иска да им измъкнат централата под носа. Не мисля, че ще е проблем да се наберат няколко милиарда от акции, като една не малка част ще дойдат и от местни тукашни инвеститори от страната ни. Нужно е обаче да се създаде конкуренция за акциите и да дойдат и такива от чужбина. Само с български пари за финансовата система, това би значело да пуснеш мощен калорифер в дома си които може да ти спре цялото захранване поради това че смуче като змей. Държавата има достатъчно дял, за нея ще е достатъчно да си запази блокираща квота в централите, място в бордовете и право на Вето за да блокира всеки опит за увеличение на капитала или разни други хватки. Не разбирам от енергетика, но някой сигурно би казал не може ли не всички реактори да са само руски? Какво имам предвид - Не е добре да се разчита само на един доставчик. Стои въпрос за ремонти след години, за ядрено гориво, а обвързване само с един доставчик ще значи, че може да ни извива ръцете.

29. Да се разреши на Пенсионните фондове да инвестират 50 % от постъпленията си и в Българската икономика - както предложи един колега. За фондовете - съм "за" и ще ви кажа защо: 
Норвегия - там има забрана фондът им от петрол да влага в страната - е и? Изгоряха много лошо и с Лемън брадърс и с други компании докато с тия пари можеха на направят много в самата Норвегия.
Остров Науру http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=500499&df=8&dflid=3 също изгоря в няколко кризи и от най-богата държава в света стана бедна. 
За това и влагане на половината пари тук мисля не е лоша идея, но ... Само ако компанията има над 50 % free-float! Ако няма такива компании, проблема си е за ... компаниите. Ще се появят с времето, няма начин, а и горе говорихме за Белене и Козлодуй. 

30. Национална реклама на България като туристическа и бизнес дестинация - Отделяне на повече средства за реклама по чужди телевизии, вестници, списания и Интернет, като всяко действие се стикова с туристическия бранш и представители на бизнеса. Строг контрол върху качеството на храни, вина и т. н. Спокойно можем да станем гастрономическа дестинация като Франция - все още, преди Македония и Сърбия да ни измъкнат това място съвсем. 

31. Либерализиране на режима за създаване на банки и финансови институции, но засилване на контрола над вече създадени такива. 

32.Продажба на поне още 2 честоти за GSM оператори (ще се вземат минимум 50 милиона Евро за двете), като в никакъв случай да не се продават на някой от сегашните такива.

33. Продажба на почти всички честоти за цивилни нужди - Телевизии, радио и т. н. 
В случай на война, не дай боже, военните така и така ще си ги вземат обратно така, че няма какво да ги стискат. В момента тези честоти не генерират никакви приходи, а биха могли и то не малко.

34. Би било добре да се дават данъчни стимули за енергийна ефективност на сградите. Тоест слагаш си слънчев бойлер, слънчев панел или перка на покрива, приспадат ти малко местни данъци и такси. И т. н. Това ще задвижи цялата ниша и ще раздвижи бизнеса поне в този бранш. 

35. Тотална забрана да се строи на земеделски земи. Това е необходимо да е драстично. Както казва Марк Твен;  "Земята вече никой не я произвежда!", а ние в България само това имаме.

36. В никакъв случай да не се качва ДДС!
Това ще нагнети инфлация в стагнираща икономика ще качи безработицата, ще отложи членството ни в Еврозоната, което ще отблъсне инвестициите от България.

37. Задължително влизане в Шенгенско пространство.  Това ще ни донесе пари и инвестиции.

38. След като Българска Православна Църква и Главно мюфтийство не развиват никаква социална дейност, да плащат данъци като всички други корпорации - Все пак са едни от най-облагодетелствани от реституцията, а в момента не поемат никакви социални функции (не са отворили за 20 години и не се занимават с издръжката ни едно училище, университет или болница).



За съжаление не вярвам много от тези неща да се изпълнят, за това предполагам страната ни ще заиграе икономически кючек и ще продължим да гоним Африка, а не ЕС. 





 FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ 

От 6.6 млн. (населението на страната) вече 1.5 не работят и нямат пари

"Армията на здравно неосигурените се увеличи със 700 хил. - http://www.investor.bg/?cat=5&id=95583
От януари 2009 г. до януари 2010 г. нови 700 хил. души са отпаднали от здравноосигурителната система заради неплатени вноски. С тях армията на неосигурените за здраве достигна 1.65 млн. души."
Това ми говори, че - Броя безработни и хора без никакви доходи е вече около 1.5 млн. души.
Брой на хора без работа и пари колкото София.
"Бюджетът на НЗОК е изчислен при 6.6 млн. осигурени граждани" (Явно те си знаят в НЗОК, че в България това е максималния брой население сега! При 9 милиона преди 20 години!) от които 6.6 млн. граждани вече 1.5 не работят.
Това е чудовищно голям % безработица на брой население. Около 23 % от всички живеещи в страната - със старците и пеленачетата, а какъв % от тези в трудоспособна възраст не зная.
От останалите работещи, поне 1/3 са чиновници или бюджетни служители.

Системата няма да удържи.

Подписвам се с двете си ръце!

Здрасти :)

браво Борси, абсолютно подкрепям...

8. Регистрация и закриване на фирма, само на едно гише - само за 1 ден!

Много от бюрократичните дейности трябва да могат да се извършват и по Интернет, така може да се спести много време пари и нерви на хората. Но разбира се са необходими съответните инвестиции.

Вместо това качват цените на газта от 1 април, а може би и на тока после. Така ще довършат всичко което още мърда и диша в индустрията и потребителите

"България върви към емитиране на външен и вътрешен дълг" - http://www.investor.bg/?cat=5&id=95614
Ако започне емитиране на вътрешен дълг в тия размери, борсата я отпишете и тая година. Още, няма да има спад на лихвите по кредити, а може би ново покачване.

Абе братче, ти някакъв хибрид между див комунизъм и див капитализъм ли ще въвеждаш? Мислех, че подобни идей са приоритет само на Дянков, ама май има и други :)

samo ne shvanah zashto da glasuvam v Svejo...pari li pravish ot tova

Този от 8 е прав, ти не знаеш какво искаш, т.е. нямаш понятие!!! Защото като орежеш чиновниците, няма кой дати изработи следващите точки!!! Малките чиновници, т.е. тези с малки заплати бачкат по 8-14-16ч. за кирливи 500лв, няма и толкова и ги е страх да пият 1 кафе на гювеч да не ги обвинят в подкуп, като ги махнеш всичко увисва! Проучи нещата, тогава пиши!!!:)

Това означава, че трябва да се създадат закони, елиминиращи бюрокрацията. За съжаление те я стимулират. Но държавния апарат задължително трябва да се съкрати, за да се облекчи бюджета. Аман от търтеи!

Братчет, разбирам, че си пристрастен, ама можеш, както си така анонимен, анонимно да ме открехнеш, кво работиш, колко ти площат и по колко часа на ден работиши, като приспаднеш кафето аванта и сърфирането в нета. моля те, кажи.

Борси, много се вживяваш. Ти наистина ли си мислиш, че управляващите не виждат, че държавата върви към крах и не зная кои са правилните решения? Тези хора не само виждат, но това е техният план, да станат много, много богати. След като България се изпразни от качествени българи и тук останат едни цигани, турци, обречени да гаснат пенсионери и администрация, ще последват бунтове, фалити, обезценка на активи и обявяване на автономия и последващ разпад на България, която ще се свие до княжество България, ама по-малка от старата и в него ще живеят повече цигани, албанци, турци, евреи и араби от българите.

Без да искам да се превръщам в защитник на някой ми е странно защо така скачате на № 10. Забележката е напълно правилна, независимо дали е или не е държавен служител. В интерес на истината цялата администрация е около 220-30 хил. души, от които около 150 е държавната администрация, а останалите 70-80 хил. е общинска администрация. По подразбиране от общинската администрация не можеш да орежеш кой знае какво, просто защото тази работа, която вършат трябва да се върши от някои. Да съкратиш 100 хил. души от централната администрация нали се сещаш, че е безумие. При много внимателно оптимизиране максимума, който може да се измъкне от съкращение на тази администрация е не-повече от 15%, което прави 15-20, айде 25 хил. души, а не 100. От това следва, че така предложената мярка е невъзможна. Друг е въпроса, че в тези мерки има поне 5-6 които са факт, има поне 10 които са концептуално неверни, и още 10 които реално не са антикризисни, а про-кризисни. Като добавим и няколко, които казват какво да не се прави реално от така посочените 38 мерки реално се свеждат до не повече от десетина, които изобщо заслужава да се дискутират.
А за питането на № 12 ще му отговоря за себе си - занимавам се с консултантска дейност, изкарвам да кажем много (поне за българските представи), вече определено не се скъсвам от много часове работа, просто защото има кой да го прави вместо мен, но преди да стигна до това ниво съм работил между 10 и 14 часа на ден, вкл. и в далечното минало от преди десетина години, когато работих в т.н. държавната администрация.

Поздрави kass :)

:))) хе-хе :) Де да бе така, но уви :)

http://www.ekipnews.com/?p=31734

В държава, в която се краде по 1 милиард ДДС годишно, е цинично да се иска увеличение на данъка
Бившата изпълнителна директорка на Националната агенция по приходите Мария Мургина беше принудена да напусне поста си през февруари 2009 година, след като стана ясно, че е покровителствала схеми за източване на Данък добавена стойност в огромни размери. Правителството на Сергей Станишев, стягайки се за европейски и парламентарни избори, първоначално отричаше уволнението да е свързано с кражби, но накрая призна: Мургина действително е участвала в източване на ДДС.

Единственото, което остана неизяснено, е колко точно е отмъкнала дедесарската мафия: твърденията почваха от 1 милиард лева годишно и стигаха до 3 милиарда. До този момент никой не се е ангажирал с точни числа.
Една година по-късно обвинението срещу Мургина все още се пече, а правителството, вече ново, се стяга да увеличи ДДС от 20 на 22 процента. Според разчетите на финансовото министерство тази мярка щяла да вкара в хазната около 540 милиона лева – наполовина от това, което според най-ниските оценки е откраднала дедасарската мафия.
В момента ДДС в България е сред най-високите в Европейския съюз, а като се вземе под внимание и това, че в повечето страни се прилага по-ниска от стандартната ставка за редица важни за хората стоки, данъкът вероятно е най-висок, понеже в България изключения няма, освен за туризма. Всичко друго – хляб, лекарства, книги, учебници – минава под ножа на 20% ДДС.
Ефектът от увеличаването на ДДС е спорен. Например Великобритания в разгара на кризата не увеличи, а намали с процент и половина данъка и сега той е 17,5%. Повечето страни в ЕС, ако не намаляват ставката, поне се въздържат да я увеличават, тъй като всяко покачване увеличава автоматично цените, оттам намалява потреблението и съответно индустрията произвежда по-малко. Затова и потребители, и бизнес имат интерес от по-ниска ставка, та да върви алъш веришът.
В България, както се разбира, бизнесът е склонен да кандиса на увеличение на ДДС. Част от обяснението за това е мургинско – колкото повече ДДС е събран, толкова повече ще има за точене. Разбира се, не всички са дедесари, обаче когато се точат между 1 и 3 милиарда годишно, всички са под подозрение.
Цинично, безотговорно и по линията на най-лесното е да се иска вдигане на ставката по ДДС, без да са запушени дупките, от които той изтича. Ако досега Мургина беше изправена пред съда, бяха станали ясни схемите и играчите, които са точили пари от бюджета, ако виновниците за това бяха намерени и доказани и принудени да връщат откраднатото – да, може да се иска увеличаване на данъка.
Обаче това не е така. Нещо повече, няма никакви гаранции, че точенето не продължава и сега. Ето, във вторник например МВР арестува Пачката, Чучулигата и Гаргата, които работят точно това – точат ДДС.
А колко ли още Гарги и Чучулиги летят из държавата.
Затова – първо да се запушат дупките. А после, ако парите не стигат, може и да се мисли за вдигане на данъците.

Но ако кражбите намалеят, няма да стане нужда. Гарантирано.

скучно ,но актуално,браво ...

това, което предлагаш е едно много добро начало, и десетки пъти по-добро от предложенията (или спекулациите на предложения) на правителството и синдикатите. Дори и само 50% от предложенията да бъдат приложени ...

много добри идеи, но не съм съгласен с глоби за паркиране. Първо се правят паркинги, а след това глоби. В София, Западен парк не е проектиран за обитатели с коли и няма паркинги пред блоковете - къде да паркираш а? Трябва глоби за Общината, че събира данък автомобили и сгради, а не е осигурира паркиране.
Минималната заплата е пълна глупост и средство за увеличение на осигуровките и увеличение на заплатите на членовете на управ. органи.
Средната заплата в администрацията да е равна на средната в реалния сектор и разходите за администрация, полиция и армия като процентно съотношение като в Белгия и Хонландия.
Здравни и осигурителни вноски по свободен избор на гражданите, както е в Конституцията, иначе - монопол, принуда. робство и корупция.
Данък лукс е измишльотина - има си акцизи за това - за луксозни стоки, а не за стоки от първа необходимост като горива.
Помощи за безработни да се прекъсват при отказ от предложение за работа.
Социални помощи само за инвалиди. Родителите са длъжни да се грижат за децата си, както и за родителите си, ако не -принудителен труд в затвор. И т.н.
И задължително реформа в съдебната система - много е важно.

Това което предлагаш .... плюс още някои неща са само добри пожелания, които никога няма да се случат. Просто тези управляващи няма и не могат да го допуснат. Защо не могат - това означава след да кажем 5 години (максимум) независима и силна средна класа, която няма да е съгласна изборите да се печелят на принципа на "по-малкото зло", което автоматично означава помитане на съществуващата управляваща класа.
Въпросът: Кой тогава ще има волята да въведе всички тези икономически и политически стъпки?
Отговорът: Тези, които ще дойдем с ..... по-избор от Манлихерата до Калашника.
Ако бъркам - поправи ме.

В последните дни стана много модерно да се дават идеи за антикризисни мерки. Лошото е, че в доста случай и доста от предложенията са недообмислени, че даже звучат несериозно. И тук се виждат доста примери за това.
Увеличаване на минималната заплата двойно, т.е 480 или общо взето докарване на минималната заплата до средната работна заплата!? Странно от къде ще дойдат тия средства? Пък и какво правим с един куп такси и таксички обвързани с нея?
Друга интересна идейка е съкращаване на 2/3 от администрацията. Много ще са ми интересни последиците от това. И само за сведение разхоите за заплати на цялата държ. адм. вкл. полиция и армия е 2 млрд. лв. общо.
Не ми стана ясно и каква мярка е обнародването на фин. отчети на монополистите. Всъщност това се прави и от тях самите и на страницата на Агенцията за вписванията, но видима полза от това лично аз не съм видял.
Даване на лицензи за още два GSM-а и то за 50 млн. евро. Ами миналата година имаше обявени публични търгове за два лиценза при начална цена от 30 млн. лв. за всеки и резултата беше, че не се яви никой. Тази идея би била възможна и би имала смисъл при много сериозна промяна в регулаторната система, но това ще стане мн. трудно и мн. бавно.
Да се продадат всички честоти за радио и телевизия? Те ги дадоха, но при необходимите инвестиции за изграждане на цифрови мрежи няма как да ги продадеш. Друг е момента, че няма пазар който да захрани толкова медии.
Забрана за строителство в земеделски земи. То много хубаво, но има един куп зем. земи от 7,8 и 9 категория. Наред с това има изисквания за постигане до 2018 г. на 20% на ел. енергия от възобновяеми источници. Като забраним да се строи в земеделски земи тия мощности в градовете ли ще ги строим? А мерки като безплатни учебници и освобождаване от данъци на научна и развойна дейност и т.н. може и да имат някаква рация, но не са антикризисни и едва ли е точно сега момента да се въвеждат. По бакалска сметка първата би струвала около 150-200 млн.

Минимална заплата - Не сте прочели явно, какво пише в точки 2 и 3 относно такси и таксички.
Ако бизнесът не може да си акумулира тези пари (които уж и без това се давали) то за какъв бизнес говорим? Или шефът в мерцедес, има супер успешен бизнес, но няма пари за заплати? Днешната минимална работна заплата е просто смешна и най-важното непродуктивна. Ако човек няма какво да яде или да си плати сметките то няма и да работи. След като в Германия и САЩ дори мижавите компанийки смогват да платят толкова, че работниците им да не стоят гладни, би следвало и тук това да не е проблем. Там обаче това е гарантирано от държавата с минимални часови ставки, в размер поне пориващ елементарните нужди.
Това е смешно твърдение - още повече съм минавал сам всички пътеки - от наемник до работодател.

Щом във Финландия могат с в пъти по-малка администрация и при това тя явно работи по-добре, значи може и тук. "Индъстри Уоч" - За зaплати в държавния сектор, в бюджета за тази година са отделени 4 млрд. лв. http://borsi.blog.bg/novini/2010/03/11/kolko-pari-struvat-na-bylgariia-chinovnicite-i-dyrjavnite-sl.509036

Ако ми намерите финансовите им отчети тогава и ми ги пратите ще съм ви благодарен ;). За какво биха послужили пише в точката отделена за тях.

Публичните търгове не бяха съвсем публични докато не минаха :)), а и бяха поставени такива условия, че само фирми на "наши хора" да се включат. За това и нищо не стана. Целта на тия търгове бе всъщност да няма такива, за да няма конкуренция :) Хайде да не си говорим басни.

България е страната с най-малко ефирни телевизии в Европа. Дали сегашните монополни 3 частни ефирни телевизии ще се справят с конкуренция, не е проблем нито на потребителите нито на държавата. Нима е ваша или моя работа да прецените има ли пазар за тях или не? Това си е тяхна работа, както ако на една улица има много ресторанти проблема не е на потребителите. Напротив - повече избор, повече качество, по-добра цена. Също като М-тел - Преди и след отпадане на монопола му ;)

Какво общо има изискването за енергийно възобновяеми източници със земята? А не може ли да се монтират такива и на не-земеделски земи? Може нали? Прочетете и точката за енергийна ефективност как могат да се покрият поне няколко % от тези критерии.

Разбира се ако Доган сключва договори за детски учебници и 200 милиона няма да стигнат :), но като бегло запознат с печатарския бизнес, цената ви е много-много силно завишена. Точно кризисна мярка е - Прочетете как Канада и Австралия се справят с кризите.


Следващата анонимна критика ще бъде трита. Както съм писал в други постове, не съм от най-големите демократи и не си падам много по анонимни критикари. Ако някой има да каже нещо, нека се легитимира, както са го правят много други.

Няма да те поправям. Уви, прав си.

За паркингите може някой път да пишем отделно. И си прав според мен и не си съвсем, но за това наистина може да се направи една дискусия.
Съдебната система е препъни-камък и за бизнеса. Като няма ред и закон, няма инвестиции. В тоя случай винаги съм давал за пример Швеция. Страна със сравнително високи данъци, но привлекателна за инвестиции точно заради реда в нея.

Благодаря pontis, но не вярвам много някоя от мерките да стане повече от пожелание.

Поезия на цифрите ;)Толкова може с нея ;)

"...от 6.6 млн. (населението на страната) вече 1.5 не работят и нямат никакви доходи."
След безработните извади децата и пенсионерите и ще се окаже, че официално работят около милион и половина - два. Работещите неофициално не ги брой - те не плащат данък върху доходите си. А колко се осигуряват върху минималния осигурителен праг, вместо върху реалната си заплата? Кофти работа... Май не ни трябва финансов министър и правителство, а магьосник...

плановото и системно разбиване на държавата доведе нещата до тук.Сега съветват-продавайте!А след това?Кой протежира "създаващите",селяни и производители.А свръх протекцията на търговците???Е-е-е сега ще сърбаме,но не всички.

Abe, s po-goljamata chast sym syglasna. Ama DDS maj se kanjat da go vdignat. I tva opredeleo shte me udari po dzhoba mnogo. Prednia pyt kato go promenjaha - nadolu - cenite ne gi usetih da padat. Ama kato se vdigne DDS sys sigurnost shte se kachat s pove4e ot 2%. A jahtite maj gi oblozhiha s 50lv na jahta godishno - gorkite sobstvenici sigurno ve4e sa se razorili ot toja danyk.
To vsi4ko v taja dyrzhava (vklju4itelno neshtata, koito se opitvame da kopirame ot drugade) e HUBAVA RABOTA, AMA BYLGARSKA

От осем месеца наблюдаваме едно управление, натоварено с големи очаквания, чието основна дейност се изразява в PR акции, оправдания и недомократични изхвърляния - ББ: "Аз плащам големите пенсии." - Изразът е некоректен и предполага недемократично мислене. Пенсиите се плащат от данъкоплатците, а не от управляващите се. Те са само временно назначени управители на Държавата с цел да защитават интересите на гражданите.
Управлението се извършва по метода на заявени и необмислени намерения и напълно противоположни решения. Усещането е, че ББ няма план и визия, нито компетентност да управлява. ББ при посещението си в Катар, страна в която гражданите не се облагат с данък общ доход и ползват безплатно здравеопазване и образование, а фирмите дължат 10% данък печалба и поради тази причина има най-висок прираст на БВП в света - 16%, взе решение да вдигне и без това високия данък ДДД с 10%, като само преди три месеца заяви, че ще го свали първоначално на 17%, а в последствие с по 0,5% на всеки шест месеца - още една "малоумна" идея. Резултатът от последното ще бъде - стагфлация и задълбочаване на кризата.
За съжаление, в момента не съществува сериозна алтернатива на ББ, защото Червените са изчерпали за десетилетие кредита си на доверие.
Бъдещето е неясно и необнадеждаващо.
Съжалявам.

Искам да отдам нужното уважение и признание към министър Цветанов.
Той е човекът, който системно води борба срещу беззаконието и корупцията в обществото, МВР и съдебната система. Той е и причината правителството да се ползва и в момента с подкрепа, въпреки недобрата му работа в икономическата сфера.
Искренно му желая успех и здраве.

Поздравявам те и се подписвам! Малко са хората като теб, които знаят какво трябва и какво не трябва да се прави във време на криза! Подкрепям те напълно!

Ех, мечтииии! Страхотно си го написал, лошото е, че нашите управляващи май нямат интерес да го направят. По ред причини. Ами ще секнат далаверите. И като съкратим чиновниците къде ще намерят работа роднините, а? Защото ако си мислиш, че големите шефове в администрацията са случайни хора... е, сигурно има и такива, които са се издигнали заради собствените си знания и умения, но това е капка в морето на фона на хилядите лели, бротвчедки, учинайки, че и дори любовници, които са там само за да получават високи заплати, бонуси и всякакви привилгии, без да си дават много зор! А колкото до подкрепата за малкия и средния бизнес... идея си нямам защо не го правят. Тази малка фирмичка с 5 човека едвали ли с нещо може да разклати позициите и да вземе работата на мутрата-бизнесмен. Прсто идея си нямам защо не стимулират хората да започнат собствен бизнес вместо да висят в бюрото по труда и да чакат помощи. Самата аз съм без работа повече от година, обаче и през ум не ми минава да се захвана със собствен бизнес, защото знам, че нищо няма да излезе. Обаче това е друга тема. Желая ти усмихнат ден и дано поне част от тези идеи се осъществят на практика.

В общи линии съм съгласна, с 1-2 изключения.
5. Към стоките с по-ниско ДДС предлагам да се включат и учебниците и учебните помагала. Да, видях че си предложил да станат безплатни, но това ми се струва нереалистично, поне на първо време.
Писах някъде другаде за учебниците - МОМН да организира конкурси и да одобри по 1 учебник за всеки предмет в училище, който да се издава и разпространява за сметка на държавата. Цената да покрива себестойността - авторски права, предпечатна подготовка и печат, разпространение. При гарантиран по-голям тираж (все пак ще е единствен) се реализират икономии от мащаба и продажната цена ще е разумна.
17. По повод на университетите - привърженик съм на британската система. Там университетите са частни, но държавата превежда субсидии за всеки студент - гражданин на ЕС. Резултат - някой все пак плаща за висшето образование, т.е. някой е преценил, че такъв точно висшист ще му е от полза. И нямат ядрени инженери, които карат такси, образно казано. А издръжката на университетската администрация е проблем на самата администрация - максимално ефективно се използва сградния фонд за организиране на конференции, семинари и пр., общежитията се категоризират и ползват като хотели във времето извън учебната година, и т.н., но да не разводнявам темата.
Бих предложила някои дейности на държавната и общинска администрация да минат в частни фирми. Събирането на приходи от такси, глоби, данъци според мен е идеален кандидат. Част от сегашната администрация спокойно могат да минат на работа в тези частни фирми. Приходите на фирмите трябва да се формират като % от събраните данъци, такси и пр. Безумно е да се поддържа данъчна администрация, която освен парите на гражданите, да им отнема от времето и нервите. Частникът ще намери начин да го направи максимално ефективно, облекчавайки при това и данъкоплатеца-клиент.

Абсолютно съм сагласен, тези работи обаче от 10 години си ги говориме, ама файда йок.

Сори приятел, но не мога да се съглася с теб. От това което си написъл за заплатите, порво говориш само да не се пипат осигуровките, а за таксите не споменаваш. В момента има над 20 такси, които са в пряка или косвена връзка с минималната работна заплата. От друга страна имаш подписано споразумение за присъединяване към ЕС и там е даден в проценти лимита за осигуряването.
Примерите с Финландия и Германия са напълно неудачни ако щеш по простата причина, че реалния БВП на България е някъде около 50 мрд., а там толкова е оборота на средно-голяма фирма като Опел, за Нокия и Сонера изобщо не ми се говори.
Друга причина предложенията ти да са неефектимвни и факта, че че обемите на т.н. бизнес за който говориш са толкова смехотворни, че няма на къде. При положение, че някъде около 30% (а може да е и повече) от реалнията БВП се формия от няколко дружества и то все монополисти е безсмислено да ги стимулираш - БЕХ+ЕРП - 10 млрд., Лукойл около 3-4 млрд., БТК около 2 млрд., Мтел 1 млрд., Булгаргаз не знам, ти ще кажеш.
За каква икономика говорим тогава? Камо ли тя да е пазарна.Икономическият модел тук е тотално сбъркан.
А за реални антикризисни мерки единствените неща за които се сещам е намаляване на бюджетните разходи с 10% и делегиране на бюджетите на съответните разпоредители. Ефектът ще е около 200 млн. лв. икономии и прехвърляне на проблема с раздутия щат на самите разпоредители. Ако щът да съкращават, ако щът да решат заплати на администрация.
И като втора мяра данъчна амнистия. Вероятно от подобна мярка също ще влязат 200-300 млн. Това така или иначе са загубени за икономиката пари, а тези които са ги прибрали едва ли някога ще бъдат наказани. Да не говорим, че по-отношение на изнесените пари отпреди 15-20 г. вече е изтекла и погасителната давнот. Тези две неща, съчетани с по-строг контрол биха покрили половината от заложения дефицит.
Всичко останало е бошлаф и реални пари в необходимите размери няма как да влязатт

Новото ДДС от 22 % в случай, че влезе, моментално ще натовари сметките за ток, вода, газ и т. н. с 2 % дори техните цени да не се пипнат.
Това няма начин да не се отрази и на инфлацията в страната, което пък моментално ни отпраща далеч от еврозоната.

в БГ НЯМА бизнес...държавата-мафия си раздава едни поръчки и краде данъци, ДДС, еврофондове..всичко
така че сори авторът...-)

1 600 000 са работещите българи - една трета от тях са чиновници
http://milom.blog.bg/biznes/2010/03/17/kolko-sa-na-dyrjavnata-sofra.512855

+

Не се и надявам много, виж заглавието

Лошото е че никога не сме имали дясно управление. Всички на власт от 21 само увеличават бюрокрацията и пълнят джоба на моноплите, от джобовете на бизнеса и населението.

Да чукна на дърво, може би за първи път имам вътрешен министър който знае какво прави. За сега, ако симпатизирам на някой това е той.

Поздрав и на теб mikino :)

На мен в момента не ми е ясно защо не се пуска само един учебник по предмет в огромен тираж, а се печатат по няколко? Къде е логиката в случая освен, че ми навява на корупция?! За ДДС бих бил съгласен.
Британските университети се славиха като най-добрите в света и до колкото зная от един миг на обучението нататък, на 5 студента се пада по 1 преподавател, поне в някой. Не съм много запознат с британската система, но много лесно мога да почерпя информация от извора.
Мислил съм и за това, но бих бил против по следната причина;
В средните векове на такива се е казвало откупчици на данъци.
Самите фирми ще се наложи да се контролират от някого. Тоест създават се 2 нива, едно частно и едно държавно. Подобни структури имаме във фирмите за топлинно счетоводство, тоест в един миг се превръщат в напълно паразитни функции. Още, кой ще раздава правата да се събират данъци? На кого ще се оплакват гражданите. Въобще прехвърлянето на всичко в частни ръце, включително функциите на държавата за мен не биха били подходящи, най малкото по причина, че всеки ще иска да се нареди между държавата и гражданите което ще доведе до по-голяма корупция.
В случая съм привърженик на авторитарно управление, в което държавата има много малки но железни функции, а икономиката изцяло се движи от бизнеса.
Като единствената роля на държавата е образованието и неговото подпомагане, спазване на законите в здравеопазването (не съм голям привърженик на модела със застраховките като в САЩ, а по-скоро на модела на Холандия или Испания) и неговото подпомагане. Научно дейност (някой проекти просто няма как да са частни), като се стимулира бизнеса в тази насока, армия, полиция и събиране на данъци, като обаче за последното се даде много по-голяма част на областите в страната и на селищата, а не както е сега, всичко да се събира в столицата и от там да се разпределя по усмотрение на някого и според симпатиите му.
Разбиване на монополи на всяка цена. Ако нещо е вредно за бизнеса и гражданина, то това монопола бил той частен или държавен. В комуникациите, енергетиката, здравните услуги, пенсионното осигуряване навсякъде би следвало хората да имат избор и то не сегашната бурлеска представяна като такъв, а наистина избор.
Като ролята на държавата е да се следят правилата, спазват законите и оказване на помощ на най-слабите в държавата. Нима в Сингапур, Люксембург, Холандия и т.н. живеят зле?
За съжаление у нас никой не иска да налага либерален режим в бизнеса, анти-монополен контрол, държавност и тотално изтриване на феодализма, който все още властва по нашите земи.

За съжаление

Един призрак броди по света. Това е призракът на банкрутирали правителствени осигурителни системи. Разходопокривната система, която властва през по-голямата част на 20 век има един фундаментален дефект, дефект, който се корени в погрешната концепция за това как човешките същества действат: тя разрушава, на индивидуално ниво, връзката между вноски и пенсии – с други думи между усилие и отплата. Когато това се случи в огромен мащаб и за дълъг период от време финалният резултат е катастрофа.
Два външни фактора усложняват последиците от този дефект: глобалната демографска тенденция към намаляване на темповете на раждаемост и медицинските постижения, които удължават живота. Като резултат по-малко работници трябва да издържат повече и повече пенсионери. Тъй като увеличаването на осигуровките създава безработица, рано или късно обещаните пенсии трябва да бъдат намалени, показателен знак за банкрутирала система. Дали това намаление на пенсиите е извършено чрез инфлация, както в повечето развиващи се страни или чрез законодателството, резултатът е същият: терзания за старостта, създадени парадоксално от вродената несигурност на нефинансираната “осигурителна” система.
В Чили законът за пенсионната реформа от 1980 година въведе революционно нововъведение. Законът даде на всеки работник правото да излезе напълно от правителствената пенсионна система и вместо това да внася бившите осигуровки в частно управлявана лична пенсионна сметка (ЛПС). Тъй като 95% от работниците избраха системата на ЛПС, крайният резултат беше “приватизация отдолу нагоре” на чилийската осигурителна система.
Когато празнувахме първите 21 години от тази реформа резултатите говореха сами за себе си. Пенсиите в системата от лични пенсионни сметки вече са 50 до 100% по-високи (в зависимост дали са за старост, нетрудоспособност или наследствени) отколкото бяха в разходопокривната пенсионна система. Средствата, управлявани от пенсионните фондове, възлизат на 40 милиарда долара или около 55% от брутния национален продукт. Подобрявайки функционирането на капиталовите и трудовите пазари пенсионната реформа беше една от ключовите промени, които съществено увеличиха спестяванията и удвоиха темпа на растеж на икономиката.
Успехът на чилийската пенсионна реформа накара други 15 страни в Латинска Америка и Европа да я последват. През януари 2001 година дори Швеция, някога емблематична държава на благосъстоянието, позволи на своите работници да внасят 2.5% от техните 18.5% осигуровки в лична пенсионна сметка. Това развитие накара Икономист да посочи: “Радикалната реформа на осигуряването е следващата велика либерална реформа, тя е несъмнено толкова важна промяна, колкото приватизацията на държавните предприятия – също определяна преди време като утопична. По отношение на пенсиите Латинска Америка показа начина. Нека светът я последва.”
Как работи
Според новата осигурителна система на Чили това, което определя пенсията на работника, са парите, натрупани от него в личната му пенсионна сметка през годините, в които е работил. Нито работникът, нито работодателят плащат осигурителни вноски. Работникът не получава и осигурена от правителството пенсия. Вместо това, 10 процента от неговата заплата, идващи от плащаните преди това осигурителни вноски, се депозират, без да бъдат облагани, от работодателя му всеки месец в личната му пенсионна сметка . Тези 10 процента са изчислени при допускане за 4-процентова средна реална възвращаемост на ЛПС през целия трудов стаж, така че типичният работник да има достатъчно пари в сметката си, за да си осигури пенсия, равняваща се приблизително на 70 процента от последната му заплата. Работникът може да внася под формата на доброволни спестявания до още 10 процента от заплатата си всеки месец, които също се изваждат от облагаемия доход. Възвръщаемостта на ЛПС е освободена от данъци. При тегленето на парите след пенсиониране се заплащат данъци според данъчна скала в момента на получаване на парите.
Работникът може да избере всяка една от частните компании, управляващи пенсионни фондове (КУПФ), наричани Administradoras de Fondos de Pensiones да управлява неговата ЛПС. За да се насърчи конкуренцията и по този начин да се облагодетелстват работниците, ключово установено положение е напълно свободното навлизане на местни и чуждестранни компании (чуждестранните компании могат да притежават до 100 процента от КУПФ) в отрасъла на КУПФ. Тези компании не могат да се занимават с никаква друга дейност и подлежат на стриктен контрол от държавна агенция – Надзорен орган на КУПФ (Superintendencia de Administradoras de Fondos de Pensiones), който бе създаден, за да осигурява технически контрол на високо ниво с цел предотвратяване на измами и отклоняване на средства .
Всяко пенсионно дружество управлява по пет взаимни фонда с различни съотношения облигации/акции (първоначалната схема позволяваше само един фонд за всяко пенсионно дружество). По-възрастните работници трябва да притежават взаимни фондове, които са в значителна степен инвестирани в ценни книжа с фиксиран доход, докато по-младите работници могат да имат до 80 процента от своите средства в акции. Инвестиционните решения се взимат от КУПФ, но работникът може да избира както КУПФ, така и, при определени ограничения, предпочитания фонд. Законът определя само максимални процентови ограничения за някои видове инструменти и за цялостния състав на портфейла. В духа на реформата е прогресивното намаляване на тези регулации с натрупването на опит от КУПФ и подобряването на функционирането на капиталовите пазари. Няма никакви задължения да се инвестира в държавни облигации или други ценни книжа. В правен смисъл КУПФ и взаимните фондове са различни юридически лица. Така, ако КУПФ трябва да обяви фалит, средствата във взаимните фондове – т.е. инвестициите на работниците – не са засегнати по никакъв начин и само акционерите на КУПФ губят своя капитал.
Работниците свободно могат да сменят едно пенсионно дружество с друго и един фонд с друг. Така има конкуренция между компаниите да осигуряват по-голяма възвръщаемост на инвестициите, по-добро обслужване на клиентите или по-ниски комисиони. Всеки работник получава книжка за ЛПС (да я използва, ако иска обнови балансите си, посещавайки пенсионното дружество) и получава извлечение по пощата на всеки три месеца, което го информира колко пари са били натрупани в пенсионната му сметка и колко добре върви неговия инвестиционен фонд. Сметката носи името на работника, тя е негова собственост и ще бъде използвана за изплащане на пенсиите му за старост (с клауза за наследствени пенсии).
Както може да се очаква, индивидуалните предпочитания относно старостта се различават колкото и всички други предпочитания. Някои хора искат да работят завинаги. Други не могат да изчакат да спрат работа и да се отдадат на своите истински влечения и хобита. Разходопокривната система не позволява задоволяването на такива предпочитания, освен чрез колективен натиск, например, за по-ранна възраст на пенсиониране за влиятелни политически поддръжници. Това е схема “един размер става на всеки”, която може да означава висока цена по отношение на човешкото щастие.
От друга страна, системата на ЛПС позволява индивидуални предпочитания да бъдат превърнати в индивидуалните решения, които да доведат до желания изход. В клоновете на много КУПФ има лесни за използване компютърни терминали, където работникът може да пресметне очакваната стойност на бъдещата си пенсия въз основа на парите в сметката си, продължителността на живота за възрастова му група и годината, в която иска да се пенсионира. Освен това работникът може да укаже пенсията, която желае да получава и да определи колко допълнителни пари трябва да внася всеки месец, ако иска да се пенсионира на дадена възраст. Веднъж получил отговор, той просто казва на работодателя да отдели новия процент от заплатата му. Разбира се, с течение на времето той може да нагласява тази цифра в зависимост от действителната доходност на пенсионния фонд или други имащи отношение фактори (например по-дълга очаквана продължителност на живота).
Независимо дали са наети от частни компании или от държавата, всички работници получиха възможността да излязат от разходопокривната система . Самонаетите работници не са задължени да участва в системата на ЛПС, тъй като те не бяха в правителствената разходопокривна система поради практическите трудности в страна като Чили да се наложи каквато и да е задължителна система за самонаетите хора. Пенсионната реформа обаче им позволява да се включат в системата на ЛПС, ако пожелаят, като по този начин се създават стимули за неформалните работници да станат част от формалната икономика.
Реформата на осигурителната система запази “мрежа за сигурност” (safety net). Работник, който е внасял най-малко 20 години, но чиято пенсия при навършване на пенсионна възраст е по-ниска от тази, която законът определя като “минимална”, има правото да получава тази пенсия от общите приходи на правителството след като неговата лична пенсионна сметка се изчерпа. (Хората без вноски в продължение на 20 години могат да кандидатства за по-ниска социална пенсия).
Правителствената програма за пенсии при инвалидност и смърт – източник на систематични злоупотреби поради липсата на стимули за контрол върху тяхното честно използване – бяха също напълно приватизирани. Всяка КУПФ трябва да предлага тази услуга на осигуряващите се при нея работници, като закупи чрез публично и прозрачно наддаване груповите покрития за застраховка живот и инвалидност от частни животозастрахователни компании. За това покритие се плаща чрез допълнителна вноска на работника от около 2 процента от заплатата, която включва комисионната на КУПФ за административни и инвестиционни разходи.
Ключова особеност на реформата бе промяната на значението на “пенсиониране”. Законовата пенсионна възраст е 65 за мъжете и 60 за жените (това бяха възрастите в предишната разходопокривна система и не бяха дискутирани или променяни в процеса на реформите, защото не са структурна характеристика на системата от ЛПС). В системата от ЛПС обаче, работници с достатъчни спестявания да купят “разумен анюитет” (дефиниран като 50 процента от средната заплата през последните години при условие, че е над “минималната пенсия”) могат да престанат да работят, да започнат да изтеглят парите си и да спрат да внасят вноски в сметките си. Разбира се, работниците могат да продължат да работят и след като започнат да ползват парите си. Един работник трябва да достигне законовата пенсионна възраст, за да може да получава държавната субсидия, която гарантира минимална пенсия. Но няма никакво задължение на дадена възраст да спреш работа, нито пък има задължение да продължиш да работиш или да спестяваш за пенсия след като си си осигурил “разумен” доход, както беше описано по-горе.
При пенсиониране работникът може да избира от три общи възможности за изплащане. В първия случай пенсионерът може да използва капитала в своята лична пенсионна сметка, за да купи анюитет от някоя частна животозастрахователна компания. Анюитетът трябва да гарантира постоянен доживотен месечен доход, индексиран към инфлацията (на чилийския капиталов пазар има индексирани облигации, така че компаниите да могат да инвестират по съответния начин), плюс наследствени пенсии за семейството на работника (съпруга и лица без родители под 21 години). Второ, пенсионерът може да остави средствата си в личната пенсионната сметка и да прави програмирани тегления, които са обект на ограничения, свързани с продължителността на живота на пенсиониращия се и неговото семейство. С тази възможност, ако умре, останалите средства в сметката стават част от неговото имущество и могат да бъдат получени от наследниците му почти без да се облагат с данъци. И в двата случая той може да изтегли наведнъж капитала, който е над нужния за придобиването на анюитет или програмирани тегления, равняващи се на 70 процента от последните му заплати. И трето, той може да избере всяка желана от него комбинация от предишните две възможности.
Системата на ЛПС решава типичния проблем на разходопокривната система по отношение на демографията на труда: при едно застаряващо население броят на работниците към един пенсионер намалява. При системата на лични пенсионни сметки работещото население не плаща данъци, за да финансира пенсиониралото се население. По този начин, за разлика от разходопокривната система, възможността за конфликти между поколенията и евентуален банкрут е избегната. Проблемът, пред който се изправят множество страни – големи нефинансирани държавни осигурителни задължения, не съществува при системата на лични пенсионни сметки.
За разлика от базираната в компанията пенсионна система, налагаща в повечето случаи загуби на работниците, които напускат компанията преди изтичането на определен брой години и водеща понякога до загуба на пенсионния фонд на работниците – като по този начин лишава работниците от тяхната работа и пенсионни права (както в печално известния случай “Енрон” в САЩ) – системата на ЛПС е напълно независима от компанията, наемаща работника. Тъй като системата на ЛПС е свързана с работника, а не с компанията, самата сметка е лесно прехвърлима. Тъй като пенсионните фондове трябва да бъдат инвестирани в търгуеми ценни книжа, ЛПС има дневна стойност и по тази причина е лесно да се прехвърли от една КУПФ в друга. Проблемът “закрепостяване към работното място” е напълно избегнат. Като не затруднява мобилността на работната ръка, системата на ЛПС спомага за създаването на гъвкавост на трудовия пазар, като нито субсидира, нито наказва имигрантите. След като системите на ЛПС се разпрострат по света, аз си представям и преносимост между държавите, която ще помогне на по-мобилните в международен план хора (като професионалистите или неасимилираните имигранти).
Системата на ЛПС също така може да приспособи гъвкави стилове на работа. Всъщност някои хора решават да работят само няколко часа на ден или да прекъснат временно професионалната си стаж – особено жените и младежите. В разходопокривната система тези решения създават проблем на попълването на празнотите във вноските и в някои случаи могат да доведат до липса на право на пенсия въпреки годините, в които са правени вноски в системата. Това не е така в схемата на лични пенсионни сметки, където неравномерните вноски не засягат правото да се вземат обратно сумата на (плюс възвръщаемостта на) направените вноски.
Преходът
Съдбоносно предизвикателство за държави, които вече имат разходопокривна система, е да проектират и приложат преход към система на лични пенсионни сметки. В Чили ние определихме три основни правила:
1. Правителството гарантира, че няма да бъдат засегнати от реформата пенсиите на тези, които вече получават пари от осигурителната система. Би било нечестно към старите хора да се нарушат вече направени обещания. Аз изказах това правило по следния начин: “Никой няма да отнеме чека на вашата баба.”
2. На всеки работник му беше дадено правото да избира дали да остане в разходопокривната система или да се премести в новата система на лични пенсионни сметки. Тези, които решиха да са извън предишната система, получиха “облигация на признанието”, която беше депозирана в новите им лични пенсионни сметки. Тази облигация беше индексирана към инфлацията и носеше 4 процента реален лихвен процент. На практика това бе държавна ценна книга с нулев купон, чийто падеж настъпва с навършването на законовата пенсионна възраст от работника. Облигациите могат да бъдат търгувани на вторичните пазари, така че да позволят на работника да натрупа нужния капитал за ранно пенсиониране. Точната формула бе в закона и бе широко и просто обяснена на хората. По този начин работник, който е плащал осигуровки с години, не трябваше да започва от нула при влизането си в системата на лични пенсионни сметки.
3. Всички новодошли в работната сила бяха задължени да се включат в системата на ЛПС. Това изискване осигуряваше пълния край на разходопокривната система веднъж след като последният работник, останал в нея, достигне пенсионна възраст. Оттам нататък, и то за ограничен период от време, държавата трябва да плаща пенсии само на пенсионерите по старата система.
За да даде равни възможности на всички тези, които биха се заинтересували от създаването на частно пенсионно дружество, законът определи шестмесечен период, през който нито едно частно пенсионно дружество не можеше да започне да функционира (нито дори да рекламира). Така отрасълът на частните пенсионни дружества е уникален с това, че има точнa дата на зачеване (4-ти ноември 1980) и точнa дата на раждане (1-ви май, 1981). Отбележете, че по този начин ние превърнахме деня на труда в ден, празнуващ даването на власт на работниците чрез избор на социално осигуряване.
Ние също сложихме край на изкуствено поддържаната от законодателите по цял свят заблуда, че и работодателят, и работникът внасят своя дял в осигурителната система. Както икономистите знаят добре, в крайна сметка всички вноски се плащат от пределната производителност на работника, а работодателите взимат предвид всички разходи за труд – независимо дали това са срочни възнаграждения или осигурителни вноски – при определянето на решенията им относно наемане и заплащане на труд. Така, чрез преименуване на вноската на работодателя в допълнителна брутна заплата, нашата реформа направи видно, без да намали разполагаемия доход на работниците, че в крайна сметка всички вноски се плащат от работника и той може да контролира собствените си пари. Разбира се, в края на краищата нивото на заплатите ще бъде определено от взаимодействието между пазарните сили.
Финансирането на прехода е сложен технически проблем, към който подходихме успешно, без да увеличаваме данъците, и който всяка страна трябва да разреши според собственото си положение. Ключовият поглед отвътре в това отношение е, че противно на широко подкрепяното убеждение “икономически” разход по прехода не съществува, защото няма загуба за брутен национален продукт в резултат на тази реформа (тъкмо напротив). Напълно различен и уместен проблем е как да се подходи към “касовата” цена на прехода за признаване и в крайна сметка премахване на необезпечените задължения, създадени от разходопокривната система.
Скритият разходопокривен дълг на чилийската система през 1980 бе изчислен от изследване на Световната банка на 80 процента от БВП. Както се посочва в това изследване “Чили показва, че страна със сравнително конкурентна банкова система, добре функциониращ пазар на дълг и значително ниво на макроикономическа стабилност може да финансира големи преходни дефицити без сериозно отражение върху лихвения процент .
Ние използвахме пет “източника”, за да финансираме фискалните разходи по прехвърлянето към система на ЛПС:
1. Използвайки заеми, разходите по прехода бяха споделени с бъдещи поколения. В Чили около 40 процента от разходите бяха финансирани чрез емитиране на правителствени облигации с лихвен процент на пазарните нива. Тези ценни книжа бяха закупени предимно от КУПФ като част от техните инвестиционни портфейли и този “мостов дълг” трябва да бъде напълно изплатен, когато бенефициентите на старата система не са вече с нас (повод за тъга за техните семейства и приятели, но, без съмнение, повод за облекчение за бъдещите финансови министри).
2. Тъй като нормата на спестяване, нужно в една система с дефинирани вноски (като тази на ЛПС) за финансирането на разумни нива на пенсиите, беше по-ниско от съществуващите осигурителни вноски, част от разликата между тях беше използвана като временен “преходен данък” (който постепенно бе намален до нула, намалявайки разходите по наемането на работна ръка и водейки до по-голяма заетост).
3. В счетоводния баланс на правителството има задължения – като например в социалното осигуряване и здравеопазването – но също така държавни предприятия, земя и други активи. Тъй като по същото това време приватизирахме държавни активи, особено компании, това беше един начин за финансиране на прехода, който имаше няколко допълнителни преимущества като увеличаване на ефективността, разширяване на частната собственост и деполитизиране на икономиката.
4. Нуждата от финансиране на прехода бе мощен мотив за ограничаване на безполезните държавни разходи. Преди реформата правителството преднамерено създаде бюджетен излишък и много години след това финансовият министър можеше да използва нуждата от “финансиране на прехода” като мощен аргумент за ограничаване на постоянния натиск от всички страни за увеличаване на държавните разходи.
5. Ускореният икономически растеж, предизвикан от системата на лични пенсионни сметки, значително увеличи данъчните приходи, включително тези от данъка върху добавената стойност.
Резултатите
Откакто системата започна да действа на 1-ви май 1981, средната реална възвръщаемост на инвестициите е 10,7 % годишно (за 21 години). Разбира се, годишната доходност показа колебанията, които са присъщи за свободния пазар – в интервала от минус 3 процента до плюс 30 процента в реално изражение. Важната доходност обаче е средната за целият трудов стаж на човека (40-45 години) или целият стаж плюс годините в пенсия (да кажем 55-60 години), ако човек избере възможността за програмирани тегления.
При системата на ЛПС (със задължителна норма на спестяване от само 10 процента) пенсиите са значително по-високи от тези при старата, администрирана от държавата система, която изискваше по-високи осигурителни вноски. Според едно изследване, средният пенсионер на КУПФ получава, след 15 години функциониране на системата, пенсия, равна на 78 % от неговия среден годишен доход за последните 10 години от трудовия му стаж. След пенсиониране работниците могат да изтеглят наведнъж своите “излишни спестявания” (над прага от 70 процента от заплатата). Ако тези пари се включат в изчисляването на пенсията, общата стойност ще бъде близо 84 процента от работния доход. Получателите на пенсии за инвалидност също получават средно 70 процента от работния си доход .
Пенсионните фондове вече са натрупали инвестиционен фонд, равен на 55 процента от брутния национален продукт и някои експерти прогнозират, че този процент ще се вдигне до 100, когато системата достигне пълната си зрялост. Този дългосрочен инвестиционен капитал не само спомогна за насърчаването на икономическия растеж, но също така стимулира развитието на ефективни финансови пазари и институции. Решението да се създаде система на ЛПС и след това да се приватизират големите държавни компании доведе до “добродетелна последователност”. То даде на работниците възможността да спечелят многократно от голямото увеличение в производителността на приватизираните компании, като им позволи чрез високите цени на акциите, които увеличиха доходността на техните ЛПС, да вземат голям дял от богатството, създадено от приватизационния процес.
Един от ключовите резултати на новата система тогава бе увеличаването на производителността на капитала и по този начин на темпа на икономически растеж на чилийската икономика. Огромните ресурси, администрирани от КУПФ, насърчиха създаването на нови видове финансови инструменти, като в същото време увеличиха ефективността на други, вече съществуващи, но не напълно развити. Друг принос на чилийската пенсионна реформа към стабилното функциониране и прозрачността на капиталовия пазар бе създаването на местни кредитни агенции и подобряването на корпоративното управление. (КУПФ назначават независими директори в компаниите, в които държат акции, като по този начин нарушават проявяваното самодоволството на заседания на бордовете).
Новата осигурителна система направи съществен принос за намаляването на бедността чрез увеличаване на размера и сигурността на пенсиите за старост и инвалидност и наследствените пенсии, чрез косвения, но мощен ефект на насърчаване на икономическия растеж и заетостта и чрез елиминирането на несправедливостта на старата система. Според общоприетата истина разходопокривната система преразпределя доход от богатите към бедните. Когато обаче се вземат предвид някои специфични относно дохода характеристики на работника и начина на действие на политическата система, тези системи в повечето случаи преразпределят доход към най-влиятелните групи работници, които очевидно не са най-уязвимите или най-бедните.
Въпросите около осигурителната система в Чили престанаха да концентрират енергията и фокуса на правителството, като по този начин се деполитизира голям сектор от икономиката и хората получиха повече контрол върху собствения си живот .
Не е изненадващо, че системата на ЛПС оцеля непокътната управлението на три ляво-центристки правителства в последните дванадесет години, защото тя наистина се превърна в “третата релса” на Чилийската политика. Не само че структурният дизайн не беше засегнат, но бяха направени технически подобрения, като например допускане на повече конкуренция в управлението на доброволни пенсионни спестявания и разширяване на избора на фондове от един на пет.
Когато системата на ЛПС бе въведена през май 1981, една четвърт от отговарящите на изискванията хора в работна сила се записаха още през първия месец на действие, а днес 95 процента от осигуряващите се чилийски работници са в системата на лични пенсионни сметки. Имайки възможност за избор, чилийските работници гласуваха почти единодушно за пенсионна система, основана на принципите на свободния пазар.
За чилийците техните ЛПС сега представляват реално и видимо право на собственост – те са действително основните източници на сигурност при пенсиониране и главният актив на типичния чилийски работник е не неговата употребявана кола или дори малката му къща (сигурно с все още неизплатена ипотека), а капиталът в неговата лична пенсионна сметка. Новата осигурителна система даде на чилийците собствен дял в икономиката. Типичният чилийски работник не е безразличен към поведението на капиталовите пазари или лихвените равнища. Той знае, че лоша икономическа политика ще повлияе отрицателно на размера на пенсиите му. Когато работниците имат чувството, че те самите притежават част от активите на своята страна, а не чрез партийни лидери или политбюро, те са много повече привързани към свободния пазар и свободното общество.
Голямото мнозинство от чилийските работници, които избраха да се прехвърлят към новата система, свободно решиха да се откажат от правителствената система, въпреки че повечето националните синдикални лидери и политици се обявиха против нея. Аз винаги съм вярвал, че обикновените работници живо се интересуват и отделят голямо внимание на въпроси, близки до техния живот като осигуряване, образование и здравеопазване, и вземат решения за благоденствието на своите семейства не според политическата си вярност и колективистки идеологии.
Основният урок от чилийския опит е, че единствените успешни революции, са тези, които вярват в човека и в чудесата, които хората могат да направят когато са свободни.
Епилог
Защо първо в Чили? Какъв бе политическият контекст? Как успяхте да го направите? Това са неизменно първите въпроси, които ме се задават, когато обяснявам чилийската осигурителна система по време на моите пътувания по света. Така че позволете ми да отговоря на тях накратко.
Всичко започна през 1956-а, когато Факултетът за икономически науки на Католическия университет в Чили подписа тригодишно споразумение за сътрудничество с Департамента по икономика на Чикагския университет. Споразумението бе подновявано два пъти за общо девет години. Получилият се изключителен обмен на идеи създаде най-добрия икономически факултет в Латинска Америка. През 60-те години стотици студенти като мен учеха щателно икономика и откриваха идеите за стопанска политика, основана на индивидуална свобода и частно предприемачество.
Скоро имаше критична маса от пропазарни икономисти с обща диагноза за икономическите проблеми на страната и сходни възгледи за нужните решения. Тъй като идеите имат последици, тази група започна да влияе на обществения дебат и получи названието “чикагските момчета”. Когато получих своята диплома по икономика в Чили през 1970 година реших, че, след 4 години интензивно и заслужаващо си обучение в един факултет, който от интелектуална гледна точка беше един “изцяло притежаван филиал” на Чикагския университет, би било обогатяващо да отида в друг университет за по-нататъшното си обучение. Така, нарушавайки традицията, аз отидох в Харвард за моята магистърска и докторска степен по икономика. Години по-късно, когато вече бях министър, някои вестници започнаха да ме наричат “чикагско момче”, но “харвардски мъж”. Аз наистина се гордея, че съм и двете.
По време на четирите ми години в Кембридж (Масачузец) не само задълбочих познанията си по икономика и други обществени науки, но и се потопих в симулиращия климат на свобода в американското общество. Търсейки истинските причини за успеха на Америка, аз станах страстен поклонник на бащите-основатели и техните две велики завещания към света: Декларацията за независимост и Конституцията на Съединените щати. Също така получих дълбоко вдъхновение от трудовете на мислители на свободата като Джон Лок, Адам Смит, Фредерик Бастиа, Фридрих Хайек, Карл Попър, Лудвиг фон Мизес и Милтън Фридман (в чиято книга от 1962 година Капитализъм и свобода за първи път прочетох за идеята за приватизиране на социалното осигуряване). През тези години аз се убедих, че само фундаментални икономически и политически реформи, основани на индивидуална свобода, могат да освободят моята страна от бедността и всички други форми на потисничество.
Междувременно идването на власт на комунизма в Куба и усилията на кубинското правителство да създаде, по думите на Че Гевара, “паралелен Виетнам” в Латинска Америка, доведоха до краха на демокрацията в Чили. Скоро след това новото правителство от военни реши да покани някои от “чикагските момчета” да помогнат за възстановяването на една разрушена икономика и истинската революция започна в Чили: радикално, всеобхватно и устойчиво движение към свободни пазари. Тази “чилийска революция” удвои историческия темп на икономически растеж в Чили (до средно 7 процента годишно от 1984 до 1998 година), драстично намали дела на хората, живеещи в бедност, и освободи силите, които донесоха либерална демокрация и върховенство на закона.
В края на 1974-а се изправих пред много тежък избор: да остана в Бостън, наслаждавайки се на академичния живот, който обичах толкова много, или да се върна, за да помогна за създаването на една нова държава от пепелта на старата. Когато се върнах, аз знаех, че пътят пред мен бе пълен с опасности и рискове. Почти веднага станах много активен в популяризирането на идеи за икономическа, социална и политическа свобода в обществения дебат. Две години по-късно, през май 1977 година, изнесох публична реч, в която описах възможното бъдеще за страната, ако бързо се придвижим към икономическа и политическа свобода. На следващия ден бях поканен от президента, когото не бях срещал преди това, за да повторя речта пред него и целия кабинет, и през декември 1978 година станах чилийски министър на труда и социалното осигуряване с две големи цели: създаване на нова социално-осигурителна система и реформиране на негъвкавия и възпрепятстващ заетостта трудов закон в страната .
Моите идеи за социално-осигурителна реформа тогава бяха част от една цялостна визия за свободния пазар и свободното общество в Чили. В министерството събрах един чудесен екип да ми помага в проектирането не само на новата система, но също така и на стратегията за прехода към нея. В продължение на десетилетия тези, които се стремяха към социално-осигурителна реформа се проваляха, защото техните планове бяха частични и с много недостатъци. Аз реших, че ние трябва да “хванем бика за рогата”. Моето мото беше “радикална реформа с консервативно изпълнение”. Спомням си, че често повтарях на екипа си, че няма нищо толкова приятно в живота колкото това да правиш нещо, което останалите смятат за невъзможно. Ние бяхме обединени с вярата в силата на идеите от нашето убеждение, че можем да направим нещо, което ще е от голямо значение за милиони чилийски работници.
През тези две години в министерството разделях моята седемдневна работна седмица поравно между трудната работа с моят екип, усъвършенстващ всеки детайл от проекта на реформата, и обучаването на хората за стойността и логиката на тези идеи. Имах безбройни срещи с работници в цялата страна и започнах седмично триминутно обяснение за реформата в най-гледаното време по една от телевизионните новинарски програми. Тези телевизионни изяви, подкрепящи реформата чрез най-простите и реалистични думи, бяха жизненоважни за изграждане на популярност на пенсионната реформа сред работниците.
Позволете ми да споделя две показателни случки относно изкушенията, с които един реформатор се сблъсква и трябва да отбягва. В един момент изглеждаше много вероятно пенсионната реформа най-накрая да бъде одобрена, тъй като идеята печелеше подкрепа отвсякъде. Но някои групи от специални интереси мислеха, че могат да разискват някои компромиси в последната минута. Един ден бях помолен да участвам сам в една среща при затворени врати с главните синдикални лидери в страната. След кръг от приветливи поздрави техният говорител обясни, че въпреки идеологическото им противопоставяне на реформата, те знаят, че най-вероятно тя ще бъде приета. “Ние дойдохме да ви подскажем, че нашата подкрепа може да ви бъде много полезна в бъдеще. В края на краищата, вие сте млад човек на 30 години, може би с обещаваща политическа кариера пред вас... Така че ние желаем незабавно да ви дадем своята публична подкрепа, ако сте разумен и промените един единствен детайл във вашия проект - вместо да давате на работниците правото да избират кой да управлява техните индивидуални сметки, това трябва да е изключително решение на ръководителите на синдикатите, към които принадлежат работниците.” Той продължи: “Работниците, господин министър, не знаят как да вземат решения от този вид. Ако може да стигнем до съгласие по това, ние ще сме много радостни да сме ви от полза в бъдеще”.
Трябва да призная, че бях изненадан, не само от наглото естество на предложението, но също и от олимпийското презрение, което показаха към свободата и достойнството на работниците. При формулиране на отговор, аз избрах хумористичен тон. “За съжаление, не мога да приема предложението, което ми представихте, защото съм загрижен за спасяването на душите ви”. “Как така, за бога?”, извикаха няколко от тях едновременно. “Точно както го чухте, господа. Както знаем, синдикалното лидерство в нашата страна винаги е било силно политизирано, но не и корумпирано. Ако избирането на управител става по решение на синдикален лидер – вместо по решение на всеки работник – вие ще бъдете притиснати от такъв натиск, че ще е трудно да поддържате своята честност. Управителите на пенсионни фондове, които биха желали да управляват пенсионните спестявания на големи групи, ще установят, че е много по-евтино да корумпират синдикални лидери, отколкото да се конкурират за сметките на свободния пазар чрез предлагане на по-добра възвръщаемост или по-ниски комисиони. Аз няма да приема това, защото това ще създаде изкушения, с които никой от вас не би искал да се сблъска.” Никой не се обади след това. Срещата бе бързо закрита, въпреки че не толкова сърдечно, колкото бе започнала.
Следващото посещение бе от председателите на най-мощните банки в Чили. Те ми казаха, че напълно подкрепят идеята за частни индивидуални пенсионни сметки, но искат системата да бъде управлявана само от банките. Един от тях дори изказа пламенен аргумент срещу позволяването на “чужди” финансови институции да управляват пенсионните спестявания на работниците. Както и в случая със синдикалните лидери, аз обмислих аргументите им, но отхвърлих позицията им напълно. Конкуренцията е от жизнено значение за осигуряването на добра услуга. И за мен беше изключено да ограничавам избора на работниците, за да предоставя на чилийските финансови бизнесмени монопол в управлението на системата. Аз знаех, че си създавам неприятели, но няма нищо по-опасно от размиване на последователността на една реформа, за да се угоди на онези със запазени интереси. Това не е само морална и интелектуална непочтеност, но също така много лоша политика.
Тези две срещи ми напомниха думите на Томас Джеферсън, които са се запечатали в съзнанието ми откакто ги прочетох за първи път: “Винаги, когато човек гледа с копнеж към публичната служба, в неговото поведение започва упадък”. Главната фраза тук е “гледа с копнеж”, с която Джеферсън разграничава необходимата роля на общественика и нелегитимното желание да се задържи службата заради самата нея. Този мъдър човек е видял нуждата за истинско лидерство, за да може една република да оцелее и просперира. Но той също осветява ясно разликата между лидерство и простото желание за власт.
На 4-ти ноември, 1980 реформата бе окончателно приета. Законът даде на пенсионните компании шест месеца, за да стартират, което би определило 4 май като дата. Изведнъж ме осени една идея: да преместя тържественото откриване на 1 май, международния ден на труда. Това е дата, която исторически има специално значение за работниците и която, за съжаление, се е превърнала в повод за протести, подхранвани от реториката на класовата борба. Но за Чили в бъдеще аз предвиждах, че този ден ще е ден за празнуване на реформа, която даде свобода и достойнство на работниците в страната.
След приемането на тази малка поправка, аз се забързах към кабинета, за да споделя добрата вест с останалата част на екипа. По средата на поздравленията се извиси глас сред шума: “Направихме го! Хванахме бика за рогата! Да живее Чили!”
Върнах се вкъщи много късно онази вечер. Бях изключително щастлив, но напълно изтощен. За да се отпусна, включих телевизионните новини. Обявяваха горещата новина, че Роналд Рейгън току-що е бил избран за президент на Съединените щати. Докато спях онази нощ, сънищата ми бяха изпълнени с надежда за Чили и надежда за целия свят. http://www.mediatimesreview.com/march03/Pinera.php

Брутният държавен дълг е бил 2.851 млрд. евро в края на януари, показва статистиката на БНБ. От данните се вижда, че това е нарастване с 11.54% на годишна база, а спрямо декември миналата година държавният дълг е нараснал с 50.3 млн. евро (1.8%).

В същото време Брутният външен дълг на България (държавен и частен) е достигнал 37.291 млрд. евро, като това е ръст от 20 млн. евро или 0.1% на годишна база. Спрямо декември обаче има спад с 414 млн. евро или 1.1%.

Главната причина за месечното понижение са плащанията на банковия сектор към задгранични кредитори. Те са били в размер на 486.2 млн. евро. Така външните задължения на банковия сектор са спаднали с 5.8% на месечна база.

Другите сектори на икономиката пък са формирали 12.03 млрд. евро (32.26%) от външния дълг към края на януари. Спрямо миналия януари задълженията им са спаднали с 86 млн. евро (0.7%), а спрямо декември с 4.7 млн. евро, което е незначително в процентно изражение.

повечето ти мерки са емоционални такива, а така както го сметнах коефициента на полезност на мерките е < 1,9 ; има и някои с нулев ефект, напр. т.27, т.30, т.37

Какво емоционално има лапачите в 1. да си ходят или пък малко контрол в митниците?

Не зная по какви коефициенти си смятала, зад казаното стоят пари.
Убягват ти ефектите в посочените от теб точки:

27. По-либерален режим за всички по-леки престъпления, образователни курсове в затворите, увеличаване на наказанията за по-тежки престъпления - при които има пострадали.

Просто е - Не виждам смисъл да държим някой в затвора за кражба на кутия вафли, 10 кила ориз, или 1 Хилти и да го издържаме (виж колко струва дневната издръжка на един затворник + всички други разходи) с пари на данъкоплатци, като с много по-малка сума може да го образоваме (повечето подобни индивиди са неграмотни несретници) и да му плащаме една минимална издръжка да стои под домашен арест така, че да му дадем шанс да си намери работа когато излезе и да плаща данъци вместо да краде. (разликата в парите ще е драстична). Домашен арест и задължение да ходи на училище, или курс за преквалификация, при всяко положение ще ни излезе по-евтино. Училището създава и известни трудови навици, както и учи на дисиплина, а точно от това имаме нужда.
Подобни методи работят в няколко страни в света и то доста успешно, а тук затворите са претъпкани с кокошкари, докато престъпниците ходят по улиците. Юлий Цезар го е казал: "Вместо да храниш някой, научи го да лови риба, ще ти е благодарен цял живот."
За по-тежки престъпления, при които има пострадали, по-строг затвор.
В момента с леките присъди при насилие, нанасяне на телесни повреди, изнасилвания, автопроизшествия с убити и осакатени, само поощряваме агресивните индивиди, създавайки им усещане за безнаказаност.
Агресията, хаоса и беззаконието плашат инвеститорите.

30. Национална реклама на България като туристическа, бизнес дестинация ...

Явно не си гледала реклами (национални) на страни като Испания, Франция, Турция, Гърция, Тайланд, Австрия и други по телевизиите на запад, щом ми задаваш този въпрос. Държавата събира такси от туризма в достатъчно голям размер за да си позволи да отдели и 10 пъти повече от сегашната смешна сума за национална реклама - Точно и за това е необходимо всичко да се стикова с туристическия бранш. Миналата година Сърбия има приходи от туризъм колкото България. Македония ни диша във врата с малко по малка сума. Конкуренцията е голяма. Да разчитаме само на добрата памет на немския пенсионер и тази на на младия алкохолик англичанин е слабо казано наивно. Хората трябва да знаят, че ни има и къде да ни търсят на картата. Нещо което всички наши съседки са осъзнали и облъчват с реклами не на отделни комплекси, а с цяло. Красавица танцуваща фламенко, море, планини със сняг, птички и пасящи крави, симпатичен къдрокос и мургав младеж с капки морска вода по тялото, все едно. Важно е да е да грабва от екрана и да изпразва кесиите. Ако имаш магазин на оживена търговска улица, няма ли да сложиш поне една реклама за да не те подминават пешеходците без да те видят?

37. Задължително влизане в Шенгенско пространство. Това ще ни донесе пари и инвестиции.

Съпругата ми се прибра тези дни от бизнес изложение в Москва. Шенген е въпрос който интересува всеки втори руски, украински, арабски и т. н. инвеститор.

Държавния дълг не е голям (за разлика от 97 ма), но частния е доста стряскащ. Тук не влиза и вътрешния такъв, който би уплашил и граф Дракула :) За това и е нужен един спешен закон за бързи фалити.

уф, все искаш ти да си прав, като някой овен си, все с рогата напред. Не си прав в случая, ама хич не ми се обяснява защо. Поздрави.

Ако ми обясниш с кое точно не съм прав, ще се съглася, но твоето ми прилича на емоционален възглас ;)

Какво трябва да се направи:

1. Незабавни действия по облекчаване на данъчното законодателство - да се премахнат всички идиотизми (разделно деклариране и внасяне на данъци, осигуровки и т.н). Уж ги внасяме разделно, а накрая като постъпят в бюджета, правителството си прави с тях каквото поиска. Само ни оскъпяват и усложняват живота ужасно и ни карат да си плащаме за това.

2. Да се направи работещо електронно правителство - да има супер лесен за употреба Web сайт, на който с разбираеми думи е описано какви са дължимите данъци отделно за физически и юридически лица на категории (под 10 служителя например да е изключително опростено, за да може хората да се оправят без задължителна нужда от счетоводител).

3. Да се намали цената на електронният подпис до 20 лв. еднократно и да се напправи 5% отстъпка за всички, които подават декларации и си плащат по Internet.

4. В сайта на електронно правителство, човек да може да се логне (използвайки електронният си подпис за допълнителна сигурност) и да може да види какви данъци дължи, какви декларации има да подава и какви са крайните срокове. Да не се изисква повече от 1 агрегирано плащане на месец за физически лица и малки юридически лица (да 10 човека).

5. Плащанията да се извршват от държавна система за разплащания, която да работи на себестойност (без никаква печалба). Към тази система да са включени и глобите от КАТ и всякакви други. Да не се ползволява никакво касово плащане на глоби за избягване на злоупотреба.

6. Плавно да се намалява заплатата на държавните служители, които на практика стават излишни след въвеждането на електронното правителство, като до 1 година се съкртят поне 30-40% от тях.

По-скоро смятам, че трябва да се съкрати бюджета на звената, които се занимават със събиране на държавните и общински приходи, доколкото тяхната натовареност ще намалее. Оттам шефовете да си правят сметка за щата.
Друго не ми е ясно - аз от години си плащам сметките през ePay - бързо, лесно и удобно, а таксата от 20 ст. на плащане изобщо не ме впечатлява. Обаче! Миналата година за първи и единствен път (!!!) от 5 години получих данъчно известие за апартамента и реших да платя и това през еPay. И какво? Получих потвърждение от ЦКБ - очевидно обслужваща банка на някой по веригата, както и ми беше удържана комисиона по тарифата на банката като за превод.
Питам аз - защо ЧЕЗ, Топлофикация, Вивател и пр. монополисти са се прежалили да направят фактурирането и плащането лесно и евтино, а Столична община - не? Добре, плащам си данъците, т.е. заплатите на чиновниците в общината, но защо трябва да плащам и заплатите на служители в банка, с която нямам и не желая да имам нищо общо?

Да има винетки за паркиране в градовете както е в Западна Европа - всеки да си плаща за паркирането на обществено място, да се плаща винаги когато не си в собственния си гараж, или си на публично място като улицата.

http://milom.blog.bg/biznes/2009/11/14/oshte-za-zdravnite-osigurovki.435979

http://milom.blog.bg/biznes/2010/03/08/zashto-10-zdravna-osigurovka.507021

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=163505&srcpos=7

срахотна статия.най-смисленото нещо, което някой е предлагал от много години насам,но нали се сещаш,колко тюфлеци ще бъдат засегнати.а измислените бизнесмени,в по-голямата си част,ще фалират.това статукво на див капитализъм ги облагодетелства и трудно биха се разделили с него.нещо спомена за синдикакти,че то имали такова животно?!

Народе, защо не си спомня никой вече как преди изборите пожарникарят и глудницата неграмотни сукалчета около него се пенявеха каква велика програма за излизане от кризата имат? КЪДЕ Е ТАЗИ ПРОГРАМА? Защо 8 м. се пънат да доказват колко лош бил Станишев, а забравиха за България? Мутри и неграмотници нямат място в управлението на държавата. Защо никой не пита как така сервитьорът на Костов подари на любовницата на пожарникаря банка и Цветелинка за една нощ стана милиардерка?

Аз да кажа нещо конкретно от моя бранш! Хубаво вдигнаха акциза на цигарите ама защо не се хванат и да прекъснат вноса на цигари без бандерол ? Хората сега масово започнаха да си купуват цигари без бандерол.... реално заради вдигането на акциза държавата не печели... НО АЗ ГУБЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

КОЙ ПЕЧЕЛИ.......... ???

Ако още не сте разбрали демокрацията не е измислена да служи на средностатистическия гражданин, а на една друга специална малка групичка от хора. Затова и никой от властимащите никога няма да предприеме подобни мерки, не че са толкова глупави да не се усетят, просто не е това целта на системата. А ние ще продължаем да си лаем за съжаление само по форумите.

http://www.investor.bg/?cat=5&id=95998