Шведският пример - нагледен урок по икономика


Безработицата възлиза на над 10 %. Опасността да се изгуби работното място - твърде голяма, заплатите смешни (240 лева е минималната и всъщност тази реална която се взема в около 1/3 от страната), цените на храните, тока, водата се качват, данъците (акцизи, такси и т.н.) също, а министърът на финансите ни се готви да качи още някой акцизи (на горивата например). Кой - при това положение - купува нови дрехи, нов автомобил, мебели, и дори храна? Кой влага пари в бизнес? Последиците от това въздържание са явни. 
Понастоящем настроенията в Европа се различават коренно от тази тук. В Европа автоматичните стабилизатори доказаха своята ефикасност. Нивото на безработица се запази сравнително стабилно, а в отделни страни като Германия, Австрия или Финландия безработицата вече спада.

Шведският пример 



Образцов пример за европейския начин на действия при кризи е Швеция. 
Тамошното, при това консервативно правителство за разлика от нашето пълно с "експерти" правителство, сключи през последните години извънредно споразумение със социалните партньори за да подсигури благосъстоянието. Правителството на Швеция  лансира една, за шведските порядки, твърде радикална програма. Фирмите и синдикатите се споразумяха за умереност в тарифните преговори, както и за поддържане на максимално-възможната сигурност на работното място. В замяна на това правителството осигурява социална мрежа за сигурност в екстрени ситуации. И сметката излезе вярна. 
Тази година шведската икономика ще отбележи ръст от четири и половина процента. Безработицата пада. Държавните финанси също са в много добро състояние.

А ние тук преговарям с "шейхове" и "ще строим" писта за Формула 1
 
 

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ

в БГ с изумление ,случайно установих,че много хора са на половин заплата,т.е. скритата безработица е огромна.С първите снежинки ще замръзне усмивката на всички.

Реалния брой безработни никой не го знае защото;
1. Бюрата по труда умишлено бавят и мотат кандидат безработните, като уговорката е да не се приемат повече от 10 човека на ден.
2. Много хора имали някога някоя жалка фирмичка не могат да се регистрират в бюрата по труда, защото изискването е човек да няма фирма, а закриването дори на не-работеща от 15 години такава отнема месеци и струва няколко стотин лева.

И Шведите някой ден ще клекнат. Проблемът е много по сериозен и се нарича хронична криза, а корените й не са във финансовите машинации, нито във огромния дефицит на САЩ. Трудът се обезценява в глобалното село. А когато се работи без пари няма кой да купува. Всеки се спасява поединично, прави реверанси на бизнеса и всичка са вкрайна сметка надупени. Когато трудът се продава под себестойността си , кой фалира? Финансовите капитали най-лесно мигрират, те са интернационалисти от преди сто и по-вече години, но вече се изнасят производства към развиващиете се икономики , а там трудът е по-евтин и ще остане такъв следващите 20-30 години. В същото време няма синдикати , които да подпрат спадането на доходите в световен мащаб. В Китай няма дори лява партия, както впрочем и у нас, а в Европа левите не са вече съвсем леви.
При това положение трудът поевтинява, пазарите се свиват и се стига до криза.
Когато Индия беше съвсем дива, а Китай маоистки,синдикатите смело се вдигаха и успяваха да повишат заплатите. Бизнеса нямаше къде да избяга и за да не фалира вдигаше цените, но понеже нямаше китайски стоки, хората щът не щът купуваха и така по спиралата нагоре, но икономиката вървеше и имаше ръст на производитлността,защото скъпият труд стимулира пестенето му. Сега вече не е така и ще става все по-лошо. Китай ще повтори пътя на Япония и ще залее светът със вече добри маркови китайски стоки на ниски цени. Какво ще правят шведите тогава след като се конкурират с китайските работници?