Търговия с роби - IV

Робите в Бразилия



Да се върнем обаче пак в Атлантика. Търговията с Бразилия е почти изцяло в ръцете на португалски или бразилски търговци, които кръстосвали океана между Африка и Бразилия.



Бразилия (основен вносител на роби), произвеждала основните стоки за Африка и директно търгувала с африканските пристанища, като по този начин не участвала в триъгълната търговия. В Бразилия робски труд се ползва дълго време преди да се ползва в британските колонии. Още в 1585 г. има 13,000 африкански роби. В Бразилия търговията с роби получава тласък в резултат на кралски ограничения и тези на църквата за поробване на индианците. Така, че от средата на 18 век роби влизат в Бразилия в огромни мащаби. От 1759 до 1803 г. според колониалните регистри от Ангола до Бразилия са превозени 642 000 негри.



Бразилски кораб за роби

В 1800 г. половината от общия брой бразилско население от 3,2 милиона жители е роби. В средата на 19 век, от цялото население от 7,5 милиона пак половината са роби. С развитието на земеделието, мините и добивите на руди и изкопаеми, нуждата от работна ръка била драстична.



При добиването на диаманти в Бразилия, масово бил ползван робски труд

За разлика обаче от северните народи бразилците нямали особено големи предразсъдъци спрямо цвета на кожата, за това и робите в Бразилия макар и пак на места третирани много зле, живеели малко по-свободно отколкото тия на Карибите или в Северна Америка, където особено след робския бунт в Хаити, белите живеели в непрестанен страх от черните си роби.



Черните роби избиват белите, при революцията в Хаити. 1791 г., немски гравюра на мед 



В продължение на 2 века около 290 000 африканци са заселени като роби в Гваделупа. След поредица от кървави бунтове през 1848 г. робите са освободени. Въпреки, че бунтове е имало често и в Бразилия, дори е имало независима робска държава в джунглите, бразилците не са имали този страх от робите си които са имали англичани, французи и американци

За разлика и от протестантската църква, католическата поемала духовното спасение на черните. Като се има предвид, че в британските владения Англиканската църква е като правило, напълно безразличен към робските духовни потребности и методистките мисионери започват да работят сред тях късно, в католически страни в Америка, черният човек се разглежда като обект за спасение още в първите години на робството.  



Духовенството в Латинска Америка и Бразилия е често най-добрия приятели на безпомощните роби, полага усилия, за да кръщава децата, насърчава брака сред възрастните, въпреки, че собствениците обикновено предпочитали обичайните свободно съюзи, тъй като брачната връзка с Римската църква е пречка, за да бъде продадени отделно. В Бразилия не е било рядка гледка робите заедно с господарите си да присъстват на вечерната молитва.



Липсата на отделни расови предразсъдъци, често позволявала на свободен негър или мулат да се издигне високо в социалната стълбица за разлика от забраните, които имало в САЩ. В страната и за разлика от САЩ или Карибите притежаването на роби не било нещо чак толкова необичайно и само за богатите. Доста от бразилците от средната класа, дори някой по-бедни имали по някой роб. Цените са се движили в доста широк диапазон, но не са достигали цените в Северна Америка, вероятно по причина, че доставките на роби за Бразилия не са били под забрана, предвид това, че договорът който Англия налагала за търговия с роби не важал на юг от Екватора. В Бразилия освен колонистите и местните класа, роби притежават и религиозни ордени, като бенедиктинските монаси, които третира своите роби с най-голямо внимание и известна лекота. Освен това имало роби които принадлежат и на правителството. В 1860 г. в годишния доклад на бразилския министър на финансите се споменава за повече от 1500 държавни роби.



Товарене на роби на кораб, който се готви за презокеанско плаване към Бразилия

Търговията в Бразилия, отбелязва постоянна характеристика: всеки нов продуктивен период в Бразилия, води до ускоряване на вноса на роби. Между 1575 и 1625 г. износа на захар, в годините 1701-1720, с началото на добиване на злато, през целия период 1780-1810, по време на новия селскостопанска бум, който включва отглеждането на кафе. Годините, отбелязани от криза или рецесия в колониална продукция бележат и отлив в търговията на роби и спад в цените им. Откриването и разработването на диамантени находища също не минават без роби. Добивите на бразилски диаманти са в такъв размер, че свалят почти двойно цените в Европа. Въпреки периодичните кризи, потокът от роби към Бразилия е колосален. В провинция Рио де Жанейро броя на робите надвишава този на свободните хора в началото и средата на 19 век. Въпреки, че през 30 те години на 19 век Бразилия подписва с Англия някой споразумения, то те реално не се изпълняват до към 1850 г. когато вносът на роби поне официално забранен. След тази година той продължава, контрабандно и точно това са годините в които се е правило състояние дори с едно плаване, ако робтърговецът е можел да пробие всички морски блокади и да реши проблемите си с местните власти. 



Пазар за роби в Пернамбуко 

В Бразилия е имало и селекция за пристигащите от Африка роби. Работата за която се купуват и поставят, често се определя от етнографската група, от която робите произхождат.  



Продажби в Рио де Жанейро

Някой племена са били предпочитани за полска работа тъй като са били работливи и лоялни към господарите си. Сенегалските роби, най-интелигентният от всички видове са търсени за висок клас домакинска работа, а също и за обучение в занаяти. Жителите на Конго и Ангола, поради това, че са смятани за тъпи, са били използвани до голяма степен за груб труд за които не се искат умения.



Икономиката в Бразилия е от полза за собствениците на роби. Оценките сочат, че възрастни роб може да изплати цената на покупката си в рамките на 2-3 години.



Собствениците на плантации, най-вече за производство на захар или кафе могли да реализират огромни печалби. Цени за роби варира значително, като за миньори мъже, които са били здрави, млади и силни, се е плащало най-високите цени. Бразилците и както споменах по-горе не са и имали този ужасяващ страх от черните какъвто е имало на карибските острови и в Северна Америка.



Обяд на императорското семейство на Бразилия

Бразилци от всички статуси притежават роби. Имало дори роби, които притежават други роби. За разлика от робството в останалата част от Америка, робите не са били ограничавани до ръчния труд на насаждения. Рядкото население и огромни територии означават, че робите са били допускани без проблем и за градски професии, включително някои, които са били изкусни и управленски.



Поради малкото жени в Бразилия тогава е имало обширна популация мулати от смесването на белите с робините. Робините също можело да се придвижат напред в отношенията с португалски и бразилски мъже и да повишават своя социален статус и като робини и като свободни ако са освободени.



Робинята Изаура и проклетия и господар Леонсиу са само персонажи от сапунка



Подобни отношения между чернокожи и бяло население в САЩ е било немислимо и заради пуританския морал в САЩ и заради расовата сегрегация която още тогава се е появила, както и поради страха на южняците от робски въстания.



Цена на робите в Зона да Мата 1820 - 1888 г. 

След пристигането си в Северна и Южна Америка, африканските пленници, които са оцелели от прекосяването на Атлантическия океан са били "освежавани" с вода и колониални храни като цитрусови плодове и обръсвани изцяло.



Цена на робите в Пернамбуко 1820 - 1888 г. 

Агенти поставят реклами в колониалните вестници и по кръчмите за продажбите, което обикновено започват няколко седмици след пристигането. Някой от продажбите са осъществявани на палубите на корабите, други на кейове или в къщите на агенти.



Цени на роби в Агресте 1820 -1888 г. 



Цена на робите в Минас Жераис 1820 - 1888 г. 

Много роби са били продавани чрез търг. По време на търгове, най-ценни роби, често възрастни мъже, се продават първи, след това, в продължение на няколко седмици или дори месеци, по-малко ценните роби. Последните продадени роби често са стари, болни или изтощени. Понякога в търга са включени членове на семейството или роднини, но разделяне по време на продажбата е почти неизбежно. Търговете  обикновено се състоят с африканци от различни етнически групи.  Някой купувачи нарочно купували роби от различни етнически групи, други плантатори особено искали да са по възможност от една с тези работещи в техните плантации. 




FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ