Икономиката на Хаити



През октомври 1937, Доминиканският президент и диктатор Рафаел Трухильо решава да вземе мерки, срещу кражбите на добитък и грабежите извършени от хаитяни, преминали границата и заселили се незаконно в Доминиканската република. За 5 дни около 20 000 хаитяни са убити от войниците на диктатора. Тези събития са известни като магданозеното клане, защото доминиканските войници искали от всеки да произнесе думата “магданоз”. Ако я произнесял на испански е доминиканец, ако е на френски, хаитянин. След събитията, Трухильо започва да развива граничните райони, за да ги свържат по-тясно с градските райони. Тези области са модернизирани с добавянето на съвременни болници, училища, казарми и жилищни проекти, както и магистралите, за да свържете граничните райони с големите градове.

Защо обаче разказвам всичко това за събития станали на територията на Доминиканската република щом говорим за Хаити?



Чужди войски в Хаити, в опит да се озапти местната администрация да не окраде всички помощи

Последващите събития са силно показателни. Под натиск на американският президент Франклин Д. Рузвелт, Доминиканската република трябва да плати обезщетение на семействата на убитите и прогонените обратно в Хаити. В САЩ също се събират пари за пострадалите хаитяни. В крайна сметка, за всеки убит се падат по $ 30. Бюрокрацията в Хаити обаче е така голяма и корумпирана, че реално до пострадалите от тези $ 30 на човек достигат едва по 2 цента.

От горното надявам се става ясно, защо Хаити е била една от най-бедните държави в света, а от това което ще напиша долу ще стане ясно и защо тя продължава да е такава държава.



По-опасна от природните бедствия е само бюрокрацията и вървящата с нея, винаги ръка за за ръка - корупция и бедност

В Хаити, процесът на бизнес регулациите е сложен, а митническите процедури са продължителни. Общата свобода за правене на бизнес е изключително затруднена от натоварващи регулаторни режими (така любими на нашите медии и политици – получаващи оргазъм при думата “регулация”).  Законите са така направени, че реално бизнес (законен) не е възможен, като идеята е, подобна на промените на законите в България последните 20 г., никой да няма сигурност, да зависи от благоволението на тези на власт и техните чиновници, така, че да не е възможно упражняване на икономическа дейност, освен ако не се плащат подкупи. За тези останали извън режима на рушвета – страх и натиск, че ако не слушкат винаги могат да попаднат под ударите на администрацията. Правителството налага тежък контрол върху бизнеса (дотолкова, че бизнес почти няма), и още по-тежък контрол върху чуждите инвестиции (дотолкова, че такива също практически не съществуват, с малки изключения). Не е чудно, че при такива условия корупцията е огромна и чиновници и държавници на всички нива искат подкупи от всеки, който ще почва бизнес, или ще инвестира, но пък трудно и почти никак не налагат ред и законност в страната.



Бизнес по хаитянски 

Започването на бизнес в Хаити отнема средно 195 дни, а получаването на разрешение за започване на бизнес – още средно 218 дни. Бюрократичните процедури са така създадени, че да губят време, пари и желание на всеки кандидат за официален бизнес, освен ако не смазва с подкупи администрацията. Закупуването на земя от държавата отнема около 5 години и 65 бюрократични. За регистрация на собственост (спорно понятие в Хаити) са нужни 683 дни. Защита на правата на собственост е силно компрометирана от слабото прилагане на законите. Повечето търговски спорове се решават от съда, ако изобщо се решат, а широко разпространената корупция позволява на спорещите страни да закупуват благоприятни резултати или не в зависимост от това. Контрабандата е основен проблем, но и без контрабанда голям процент от консумативите нужни за икономиката или живота на хаитяните просто ще липсват. Тъй като митническите процедури са сложни, тромави и със съмнителен резултат, то по-лесно е стоки да се внесат контрабандно, а и разходите тогава са по-ниски.



Бизнес в Хаити, само ако е незаконен. Тези жени слагат продукцията си на земята, защото нямат право да търгуват с нея, а така могат да избягат при поредната хайка на полицията или на някой от регулаторните органи в страната

В страната има и малко, но стегнати монополи и картели. Финансовият сектор остава силно картелиран, с 3 големи банки, които представляват около 80% от общата сума на активите. В страната като цяло има 12 банки.  Фондова борса реално не съществува.

Икономическата активност в страната последните години е имала едно единствено засилване и то бе около пирамидални схеми за измама с намеса на самото правителство при които изгоряха около 200 милиона Евро на “вложителите”.



При помощите хората са зависими от политиците и администрацията, при икономическата свобода, не

Икономическата свобода означава, че хората са свободни да търгуват, да произвеждат, да инвестират, да се ангажират в областта на предприемачеството - да участват в разделението на труда - без правителствена намеса, сигурни, че държавата или престъпни елементи не ще конфискуват плодовете на техния труд или тяхното щастието. Нещо което напълно липсва в Хаити, където законите и наредбите са така направени, че бизнеса и хората да са винаги в нарушение, за да могат да зависят от администрацията за насъщния си. В резултат на това, безработицата е около 40,6%, а общинските и държавни служби които уж контролират и следят за спазването работят толкова зле и хаотично, че големите разрушения в Хаити по време на земетресението се дължат на некачественото и евтино строителство, а многото жертви на, неадекватните и зле екипирани хаитянски служби за реакция - медицински, полицейски, противопожарни и т.н. Реално, ако не са парите на хаитянските имигранти които съставляват около 25-30 % от БВП на цялата страна Хаити да е спряла напълно да функционира, а вероятно голямата част от населението вместо само да гладува както е сега, да е измряло от глад.



Регулациите майка на мизерията 

Дълговете на държавата, на глава от населението са смешно малки (под $ 200 на глава от населението), но икономиката ако въобще я има е в такава разруха, че са непосилни за плащане и Хаити перманентно обявява замразявания по плащанията си

Помощите които се изпращат от цял свят не достигат до хаитяните или достига един съвсем минимален процент от тях. Останалата – огромната част от тях консумира или извършва спекулации с тях, хаитянската администрация.  За това и всякакви призиви последната една година за ревизия на помощите се посрещат на нож, както от страна на местните власти в Хаити, така и от страна на някой от тези които събират уж помощи за тази страна, дори в по-развитите страни.



Въпреки тупането в гърдите от страна на европейски и американски либерасти, до дечицата в Хаити почти нищо не достига. Войниците от чуждите контингенти и да искат не могат да са добри администратори, а администраторите не искат, дори да могат

Някой например чувал ли е какво стана с парите които БТВ събираше с СМС, “за дечицата в Хаити” след земетресението? Както местната администрация, така и знайни и незнайни благотворителни организации от цял свят, скубят всички помощи за страната. Какво въобще от тези милиарди стигна до Хаити, а от там какво стигна до местните, така и не е ясно. Ако съдим по резултата, едва ли нещо повече от репарациите след магданозеното клане преди 75 г.

По икономически свободи Хаити е на 174 място в света от общо 181 места. Да дадем малко цифри за 2012 г.

Правене на бизнес" (общото класиране) -174 място
Започването на бизнес – 180 място
Защита на инвеститорите – 166 място
Справяне с разрешителни за строеж – 139 място
Регистриране на имота – 131 място
Получаване на кредит – 159 място
Плащане на данъци – 118 място (изключително трудна, сложна и тромава система, непонятна за повечето хаитяни)
Разрешаване на несъстоятелност – 162 място – (подобно на България фалит е почти невъзможен)

Повече от очевидно е, че бедността на Хаити се дължи на липсата на свобода и капитализъм, а не на наличието им защото такива там няма. На прекаленото многото зле приложени регулации, а не на липсата на такива. На изолираността от световния бизнес, която Хаити сама си налага, с рестриктивни закони. Крайната трагедията в Хаити не е земетресението, това е липсата на икономическа свобода на тази страна. По-опасна от природните бедствия е само бюрокрацията и вървящата с нея, винаги ръка за за ръка - корупция и бедност.

В сравнение с Хаити, България е все още много напред в икономически свободи и макар, те от година на година да намаляват и тук, все още сме някъде по средата на класацията, заедно с "проспериращи държави" като,  Доминиканската република, Никарагуа, Тунис, Либия и Танзания. 

Р. Караджов

Още по темата - Хаити 



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ