Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
16.09.2012 18:28 -
Лихви IV
Автор: borsi
Категория: Новини
Прочетен: 6602 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2012 18:52
Прочетен: 6602 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 16.09.2012 18:52
Лихви IV
Тежка кредитна криза се материализира в Атина през 594 г. пр.н.е., което дава повод за основни реформи в кредитите, предписани от Солон
Може да се каже, че това е може би една от най-лошите дългови кризи в древната история. Лихвата скачва на 300 % годишно, но достига и до 48% месечно по отделни кредити, което е 576% годишна лихва. За днес това също ни изглежда много, но помислете какви са лихвените проценти при някой съвременните лихвари в България, както и това, че за разлика от сега тогава лихвите поне върху нещастните атиняни не били сложни, а се ползвала проста лихва. На гърците обаче и това било много. Селяните заплашват с бунт Атина тъй като, длъжникът по него време не само рискувал лично да стане роб, но и това заплашвало цялото му семейство. Гражданите не били по-добре тъй като, търговската дейност замирала по липса на пари. Робството за дълг се е превърнало в основен проблем, който заплашвал да унищожи гръцката държава. Солон не сложил максимални ограничения на лихвения процент, но робството за дългове е забранено. Тези които били поробени за дълг били освободени, а тия продадени в чужбина върнати за сметка на държавата. Много дългове били анулирани, а други били обезпечени със земя, когато това е възможно. Драхмата била обезценена с 25%, мерките и теглилките са увеличени по размер, кризата общо взето е била туширана, а лихвата спада. Реформите на Солон помогнали и лихвите се закрепили около 16-20% в сребро. Някъде по него време и Лидия започнала да сече златни монети, с което леко се снижил големия дефицит на пари. Недостигът на злато и сребро обаче, допринасял за избухването на някоя и друга криза и до скачане на лихвените проценти до 25-33%, като в кризата 510-508 г. пр.н.е. Втората е и годината в която обществения строй в Атина се променя и започва ерата на републиката. Интересното е, че тези социално-политически напрежения явно не са били само в Атика, защото година по-рано, в 509 г. пр.н.е. в древен Рим също е извършена революция и последния цар Тарквиний Горди е натирен от властта и заменен с република.
Така, може да кажем, че демокрацията е продукт на лошата икономическа конюнктура и въобще хората се заемат с политика, най-вече когато са гладни и без пари.
Защо избухнала пред-солоновата криза от 594 г. пр.н.е.? Не зная, макар да имам известни подозрения. Точно по него време се оживила значително търговията с маслини и вино. Много от селяните в Гърция вместо зърно се заели с маслини, зехтин и вино. Тъй като обаче, това изисква известни капиталовложения, то лихварите качили лихвата, което пък свило потреблението и търговията. Предполагам и няколко неуспешни години за реколтата са добавили към кризата. Дали съм прав? Не зная!
След 508 г. пр.н.е. лихвите започнали да спадат до около 12-16% годишно. Началото на 4 век преди новата ера се разразява голям банков скандал. Храмът на Атина на Акропола е опожарен. Разследването показва, че ковчежникът на храма и още няколко замесени лица са отпускали “помощи” за някой банкери, срещу солиден процент от приходите, когато се раздадат тези пари като заеми. Когато обаче 2 ма от банкерите банкрутират, служителите на храма подпалват светилището в опит да заметат следите си. Те обаче са заловени и изправени на съд. Около 483 г. пр.н.е. атиняните се докопват до сребро от което почват да секат монети. Между 440 г. пр.н.е. лихвите леко се качват до 18% годишно и с леки изменения остават такива до избухването на до пелопонеските войни, когато лихвите скачат до 22% за търговците и до 30% по време на война. При морските превози се повишават съвсем драстично до 60%, а в някой записки се говори за 100% лихва. В края на войната, около 410-404 г. пр.н.е. и няколкото следващи години, положението е най-зле, като освен частните заеми има и държавни заеми по които лихвата е 48% годишно. На заемите на държавите се гледало като много рискови, а гръцките градове са така бедни, че единствен начин някой да им даде назаем пари било гаранцията от някой богат гражданин, който да гарантирал с имуществото си връщането на заема. Някой от заемите били странни като например, заем даден на Атина в размер на 5000 драхми като държавата гарантирала до края на съществуването си да плаща по 500 драхми годишна лихва. Лихвата по този заем не е голяма, но като срок на плащане...... Около 380 г. пр.н.е. лихвите са 18 г. като тия за морски превози са 25% но в зависимост от някой рискови условия и зоната на плаване, то може да се качат и до 30%. Например ако корабът не се завърне в срок, или преди да е приключил благоприятния сезон за плаване, лихвите може и да се качат над обичайните 25%. 377 и 371 г. пр.н.е. се развили две последователни една след друга банкови кризи. Един от най-големите банкери в Атина се наложило да обяви банкрут и да разпродаде цялото си имущество. Кризата засегнала и други банкери. В протокол от храма в Делос от периода 377-373 г. пр.н.е. е видно, че само 2 от 13 заема на гръцки държави и градове са изплатени. Останалите кредитори явно са пили по една студена вода. Малко по-късно, в 371 г. пр.н.е., избухнала нова криза с още 3 големи банки, като един от банкерите избягал в чужбина с парите, което предизвикало възмущение сред гръцката общественост. Около 330 г. пр.н.е. лихвите отново са слезли до нива от 18% годишно за обикновени заеми.
Това, което е интересно в древна Гърция е, моралистично отношение към кредитирането. Банкерът се разглежда като хищник върху неуспехите на другите – нещо познато ни и от днес. Разглежда се като експлоататор, който живее от плодовете на парите си и от другите, а не лични усилия. Затова, банкери в началото са предимно бивши роби, но постепенно даването на пари срещу лихва става занятие в което се замесват и много от свободните граждани и аристокрацията. Принос на Атина е и морската застраховка, необходима за разширяване на морската търговия и банките.
Откъде се взели всички тези банкери в Атина? Предвид това, че монети в древна Гърция секли 1136 града, не е чудно, че все някой изявявал желание да се оправя в тази валутна лудница. След кризата от 371 г. пр.н.е. лихвите отново се нормализирали полека за няколко години до към 16%, като за тия с обезпечение от недвижим имот били 10-12%. След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.н.е. имало ново повишение на лихвите до 20-22%.
FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
Тежка кредитна криза се материализира в Атина през 594 г. пр.н.е., което дава повод за основни реформи в кредитите, предписани от Солон
Може да се каже, че това е може би една от най-лошите дългови кризи в древната история. Лихвата скачва на 300 % годишно, но достига и до 48% месечно по отделни кредити, което е 576% годишна лихва. За днес това също ни изглежда много, но помислете какви са лихвените проценти при някой съвременните лихвари в България, както и това, че за разлика от сега тогава лихвите поне върху нещастните атиняни не били сложни, а се ползвала проста лихва. На гърците обаче и това било много. Селяните заплашват с бунт Атина тъй като, длъжникът по него време не само рискувал лично да стане роб, но и това заплашвало цялото му семейство. Гражданите не били по-добре тъй като, търговската дейност замирала по липса на пари. Робството за дълг се е превърнало в основен проблем, който заплашвал да унищожи гръцката държава. Солон не сложил максимални ограничения на лихвения процент, но робството за дългове е забранено. Тези които били поробени за дълг били освободени, а тия продадени в чужбина върнати за сметка на държавата. Много дългове били анулирани, а други били обезпечени със земя, когато това е възможно. Драхмата била обезценена с 25%, мерките и теглилките са увеличени по размер, кризата общо взето е била туширана, а лихвата спада. Реформите на Солон помогнали и лихвите се закрепили около 16-20% в сребро. Някъде по него време и Лидия започнала да сече златни монети, с което леко се снижил големия дефицит на пари. Недостигът на злато и сребро обаче, допринасял за избухването на някоя и друга криза и до скачане на лихвените проценти до 25-33%, като в кризата 510-508 г. пр.н.е. Втората е и годината в която обществения строй в Атина се променя и започва ерата на републиката. Интересното е, че тези социално-политически напрежения явно не са били само в Атика, защото година по-рано, в 509 г. пр.н.е. в древен Рим също е извършена революция и последния цар Тарквиний Горди е натирен от властта и заменен с република.
Така, може да кажем, че демокрацията е продукт на лошата икономическа конюнктура и въобще хората се заемат с политика, най-вече когато са гладни и без пари.
Защо избухнала пред-солоновата криза от 594 г. пр.н.е.? Не зная, макар да имам известни подозрения. Точно по него време се оживила значително търговията с маслини и вино. Много от селяните в Гърция вместо зърно се заели с маслини, зехтин и вино. Тъй като обаче, това изисква известни капиталовложения, то лихварите качили лихвата, което пък свило потреблението и търговията. Предполагам и няколко неуспешни години за реколтата са добавили към кризата. Дали съм прав? Не зная!
След 508 г. пр.н.е. лихвите започнали да спадат до около 12-16% годишно. Началото на 4 век преди новата ера се разразява голям банков скандал. Храмът на Атина на Акропола е опожарен. Разследването показва, че ковчежникът на храма и още няколко замесени лица са отпускали “помощи” за някой банкери, срещу солиден процент от приходите, когато се раздадат тези пари като заеми. Когато обаче 2 ма от банкерите банкрутират, служителите на храма подпалват светилището в опит да заметат следите си. Те обаче са заловени и изправени на съд. Около 483 г. пр.н.е. атиняните се докопват до сребро от което почват да секат монети. Между 440 г. пр.н.е. лихвите леко се качват до 18% годишно и с леки изменения остават такива до избухването на до пелопонеските войни, когато лихвите скачат до 22% за търговците и до 30% по време на война. При морските превози се повишават съвсем драстично до 60%, а в някой записки се говори за 100% лихва. В края на войната, около 410-404 г. пр.н.е. и няколкото следващи години, положението е най-зле, като освен частните заеми има и държавни заеми по които лихвата е 48% годишно. На заемите на държавите се гледало като много рискови, а гръцките градове са така бедни, че единствен начин някой да им даде назаем пари било гаранцията от някой богат гражданин, който да гарантирал с имуществото си връщането на заема. Някой от заемите били странни като например, заем даден на Атина в размер на 5000 драхми като държавата гарантирала до края на съществуването си да плаща по 500 драхми годишна лихва. Лихвата по този заем не е голяма, но като срок на плащане...... Около 380 г. пр.н.е. лихвите са 18 г. като тия за морски превози са 25% но в зависимост от някой рискови условия и зоната на плаване, то може да се качат и до 30%. Например ако корабът не се завърне в срок, или преди да е приключил благоприятния сезон за плаване, лихвите може и да се качат над обичайните 25%. 377 и 371 г. пр.н.е. се развили две последователни една след друга банкови кризи. Един от най-големите банкери в Атина се наложило да обяви банкрут и да разпродаде цялото си имущество. Кризата засегнала и други банкери. В протокол от храма в Делос от периода 377-373 г. пр.н.е. е видно, че само 2 от 13 заема на гръцки държави и градове са изплатени. Останалите кредитори явно са пили по една студена вода. Малко по-късно, в 371 г. пр.н.е., избухнала нова криза с още 3 големи банки, като един от банкерите избягал в чужбина с парите, което предизвикало възмущение сред гръцката общественост. Около 330 г. пр.н.е. лихвите отново са слезли до нива от 18% годишно за обикновени заеми.
Това, което е интересно в древна Гърция е, моралистично отношение към кредитирането. Банкерът се разглежда като хищник върху неуспехите на другите – нещо познато ни и от днес. Разглежда се като експлоататор, който живее от плодовете на парите си и от другите, а не лични усилия. Затова, банкери в началото са предимно бивши роби, но постепенно даването на пари срещу лихва става занятие в което се замесват и много от свободните граждани и аристокрацията. Принос на Атина е и морската застраховка, необходима за разширяване на морската търговия и банките.
Откъде се взели всички тези банкери в Атина? Предвид това, че монети в древна Гърция секли 1136 града, не е чудно, че все някой изявявал желание да се оправя в тази валутна лудница. След кризата от 371 г. пр.н.е. лихвите отново се нормализирали полека за няколко години до към 16%, като за тия с обезпечение от недвижим имот били 10-12%. След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.н.е. имало ново повишение на лихвите до 20-22%.
FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
. . . ГРООЗНИ ОТВРАТ СЛУЧКИ У РОДИ...
21.09.2012 10:02
21.09.2012 10:02
...ГРООЗНИ ОТВРАТ СЛУЧКИ У РОДИНАТА...ПОЛИЦАИ ТЕПАТ ЖЕНИ ИЗНАСИЛВАТ БИЯТ И ДЕБЕЛЕЯТ...ПОЛИТИЦИ ЦИНИЦИ СПЯШТИ ПЕПЕЛЯШКИ...ПЕПЕЛЯНКИ БЕ...СМУЧАТ ОСЪРДНО КРОВ НАРОДА ЗАМАЯН ОТ ЗЛАТКИ къцета И ЛУДИ ТЕЛЕФОН РАЗБОИНИЦИ...БАЦЕ ИМА ЛОШ СТОМАК И СЕДИ ТУЖАН У ТОИЛЕТ...ЦЕЦО ВААРТИ ДЪРЖАВАТА КАТО ПРОСТИТУТКА НА ЛЪВОФ МОСЪ...!
...НЕ МОЕ ТАКА ДРУГАРКО КУРНЕЛИЯ...ЖАНА ДАРК ПАРЛАМЕНТОВА...!
цитирай...НЕ МОЕ ТАКА ДРУГАРКО КУРНЕЛИЯ...ЖАНА ДАРК ПАРЛАМЕНТОВА...!
Търсене