Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2012 17:42 - Суша, цени на зърното, климат и история
Автор: borsi Категория: Новини   
Прочетен: 3017 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 21.10.2012 02:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Суша, цени на зърното, климат и история

Засушаването в САЩ доведе до безпрецедентно увеличение в цената на зърнените фючърси. В момента цените на зърното са в застой и дори бяха в лек спад известно време, но рисковете ни най-малко не са отминали. От 15 юни до днес цените на пшеницата са качени с 34%, а при върховата си стойност от юли с над 46%. В момента всички погледи да вперени в прогнозата за времето. Едни по-сериозни валежи биха спасили света от повишаване на цените, а едно продължило засушаване би изстреляло пшеница и царевица с още поне 40-50% над сегашните нива.

image

Сегашни цени на пшеницата в Чикаго 

Много сериозен остава и проблема с фуражите (Сеното става ключова стока) довел до почти безпрецедентно покачване на цените на сеното. При продължително засушаване проблемът би се задълбочил. Тъй като влагата в САЩ продължава да намалява, условията стават самоподдържаща се - т.е. липсата на валежи означава, че има и по-малко влага, която да насърчи допълнителни валежи и завърта в порочен кръг. Сушата се очаква да продължи и да се засили в края на ноември за голяма част от страната. Сушите исторически са някои от най-скъпите американски метеорологични бедствия. Четири годишната суша от 1874 – 1877г. води до разходи за $ 169 милиарда по курса от 2012 г. и е може би на най-скъпото бедствие в в историята на САЩ. Разходите на голяма суша от 30-те, на 20 век, която разсели 2,5 милиона души, са неизчислими. Само сушата от 1988 струва $ 78 млрд. по курс от 2012, второто най-скъпо бедствие от 1980 г. насам, след урагана "Катрина".

image

Докога може да продължи засушаването в Северна Америка е трудно да се каже, но без никакви претенции за познания в тази област мога да спомена факт дочут от мен по един от научно популярните филми излъчвани по Discovery Channel относно измирането на ацтеките, малко след пристигането на испанците. От пандемията от едрата шарка (най-вероятно) донесена от испанците измират около 8 милиона в двете вълни пред 1520 и 1531 г., но следващите епидемии през 1541 и 1576 са напълно различни и много по-опустошители (вероятна хеморагична треска) и свързани с голяма суша поразила Северна Америка по него време. Това на което обърнах внимание бе температурите на водите на Тихия и Атлантическия океан. В годините когато Тихия океан е по-топъл, а Атлантика по-хладен сушата обхваща континента, като най-засегнати са северните части на Мексико и Средния запад на САЩ, а когато обратно, Атлантическия океан е по-топъл, а Тихия по-хладен има чести валежи и климатът става по-влажен. В момента обаче ситуацията е почти или напълно като по него време. Затоплен Тих океан и охладен Атлантически, създават предпоставки за суша, която не се знае колко време би продължила.

За България можем да кажем следното

Докато реколтата от пшеница бе сравнително добра и нашите производители успяха да се възползват от високите международни цени за да реализират добри печалби, то при фуражните култури на места положението е почти катастрофално. В Добруджа, главната житница на страната ни, дъжд не е валяло от 4-5 месеца, или поне не и сериозен такъв. Може ли да завали? Разбира се, но може и засушаването да продължи, като една продължителна суша няма да е прецедент в историята на Добруджа. Точно по времето на най-силното затопляне в Европа – около 1035 г. и по времето на норманските нахлувания, в областта започва поредица от промени в климата които довеждат до обезлюдяването на Добруджа за няколко столетия.

image

Използваните данни и карти са от книгата на Георги Атанасов Добруджанското Деспотство

image

От сравнително гъсто заселена в IX и Х век, областта в XI век е вече изоставена, като населението се съсредоточава основно около източниците на вода и поселищата са около тези реки които не са пресъхнали. В следващите ХII-ХV в. сушата като цяло се засилва и има дълговременни пролетно-летни засушавания, вцеляване на почвите и пресъхване на по-мал-ките реки. В резултат земеделците се принуждават да напуснат степните зони във вътрешността на Добруджа и Лудогорието и се насочват към територии с по-умерени температури, целогодишно течащи реки като Дунав, Провадийска, Батова, Ломовете, Тунджа, Камчия и др. Според някои учени това се свързва и с нивото на Каспийско море. Ако нивото на морето е ниско, то в Добруджа  е влажно и има валежи, но ако нивото на Каспийско море се качи (както е било тогава и в момента) то следват периоди на засушавания при нас. Гумильов забелязва, че нивото на морето се повишава рязко след Х и особено ХII-ХV в., следствие продължителни и силни валежи в лесо-степната зона. Това означава постепенно изместване на влажните атлантически циклони от юг на север, респективно постепенно засушава най-южната степ по Северното Черноморие, Бесарабия и Добруджа.  Засушаването тогава продължава и след захлаждането на климата и дори дори се засилва до началото на ХVI в. Още около 1143-1180 византийския историк Йоан Кинам описва областта като пустинна в която освен диви животни няма хора и земеделие, а по-късно в пътеписи на Андреа де Палацио от 1444 г. и на Донато де Лече от 1475 г., Добруджа се уподобява на безводна пустиня. По-късните турски историци също описват областта като пустинна и без вода на дни път, заселена само с диви животни и огромни стада подивели коне (мустанги). От това може да се прави извод, че захлаждането на климата осъществило се по него време може би се съпровожда със сурови зими и сухи лета, като периода започва още с края на затоплянето на климата осъществило се около  1000 та година.  Дали навлизаме в такъв цикъл не зная, но захлаждането на климата най-вероятно ще е факт още следващите години, след преминаване на пика на слънчевата активност. Това би довело до промяна във фермерската политика, както и до промяна на сортове и видове култури. Промяна която обаче, не би била възможна за кратки периоди от време, по причина, че и за самите фермери ще има нужда от настройка.

image

На долните графики направени през януари 2011 г. съм дал нива на пазара и засега те поне според мен не подлежат на корекция, затова ги оставям на внимание на любопитните от вас - Нива и цени дългосрочно - Пшеница, царевица, слънчоглед – Накъде с цените?  

Чисто технически в момента цените са във вид на известна консолидация от месец юли насам и въпреки известния спад се задържат на сравнително високи нива, като един пробив в северна посока би удвоил цените и само спад под долните нива на подкрепа би означавал по-дългосрочно понижение. Всичко това обаче е подвластно на климата и водата.

Подобна 15.04.2012  Цената на картофите пред покачване

image

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ 



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borsi
Категория: Бизнес
Прочетен: 6020732
Постинги: 957
Коментари: 3981
Гласове: 7086
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930