Инвестиционни банки и финансова криза



Като Министър на финансите на САЩ по времето на Бил Клинтън (Демократическата партия в САЩ, към която принадлежи и сегашния президент), Робърт Рубин оказва сериозен натиск за отмяната на закона Глас-Стийгъл* от 30-те години, който разделя търговското и инвестиционното банкиране. Това е основната причина за финансовата криза (Многото лица на финансовата криза) и фалита на банките, които вместо да се занимават със спестявания и даване на заеми, се впускат в спекулации  (тема от която повечето си нямат и представа, при риск от 90% - Толкова процента от спекулантите фалират първите години). След участието си във властта, Рубин става директор в Citigroup и се възползва от печалбите вследствие на липсата на закона Глас-Стийгъл. 



И в момента, въпреки цялата демагогия на социалисти и либерасти по света и в САЩ, въпреки заканите към богатите, нито Барак Хюсеинович – Обама, нито някой друг отварят и дума за връщане за златното правило - Инвестиционните банки да се отделят от спестовните. От 1999 г. нищо не пречи на банките да спекулират с парите на спестителите си, да прибират бонуси при печалба и да вдигат рамене с израза “такъв е пазара”, при загуба. В САЩ, законът Глас-Стийгъл (Glass-Steagall Act) е въведен заради сриването на пазара на акции през 1929 г., а е отменен през 1999 г. Само една година по-късно пазарът на акции се срива (спада 2000-2002 г.), а надуването на дериватния и имотен балон след 2003 г., пукването му в 2007 г. и последвалата финансова и икономическа криза, са пряко следствие на отмяната му.  Инвестиционните банки се отличават от търговските банки, които събират депозити и отдават корпоративни и търговски заеми. В последните години, разликата между двата вида банки е намаляла значително, особено след като много търговски банки започнаха да предлагат услуги, които са били винаги част от инвестиционното банкиране, за да могат да задържат повече клиенти чрез по-голяма гама услуги. Основна функция на инвестиционната банка е купуването и продаването на ценни книжа както за своите клиенти, така и за себе си. Банките поемат риск чрез trading, което се извършва чрез специален отдел трейдъри. Почти всички инвестиционни банки предлагат допълнителни услуги на своите клиенти - търгуването на деривати  (derivatives), книжа с фиксиран доход (fixed income), Форекс пазара (Forex - Foreign Exchange market), ценни книжа свързани със стоки (commodity and equity securities) и т.н. Ако някой се занимава с такава дейност, но не точно в инвестиционна банка, той също може да се нарича инвестиционен банкер, понеже дейността му по същество е абсолютно същата. 



Английска карикатура за пазара на акции и банките.  40-те години на 19 век. 

Всичко това е съвсем различна дейност от търговското и спестовно банкиране и резултатът от смесването е видим. Част от спестовните банки разбира се нямат намерение да завличат клиенти, но големия процент риск и липсата на кадри (шансът да се намерят добри трейдъри е само 10%) си казват думата. Както е казал един немски депутат по този повод - при кризата от 1874 г. в Германия "Когато се намесят дилетанти, нещата стават по-лоши отколкото с професионалните мошеници".
 
*Закон на Глас-Стийгъл (Glass-Steagall Act)- Американски банков закон от 1933 г., който разделя инвестиционната банкова дейност от дейността по депозитите, за да не се допускат спекулации и конфликти на интереси. 

Ползван източник:  wikipedia.org

Скоро след пристигането на "финансовата култура" в дома на българина, парите му изчезват
Най-големият банков фалит, в немската следвоенна история
Развитие на идеите - Как от едно безумие се печелят пари



FOREX, STOCKS, BONDS, FUTURES & OPTIONS EXCHANGES