Исландия след кризата

Заможни японски туристи в Рейкявик. Търговци купуващи риба, американци купуващи си якета. Това е гледката в столицата на Исландия, няколко години след като страната бе разтърсена от колосална за размера и банкова криза и силно обезценяване на кроната.



Нищо не е евтино, но цените са в обсега на възможностите. Кафенета Рейкявик са пълни с младите хора, а клубовете са пълни с хора които най-сетне могат да си позволят танци по цяла нощ танци. Alcoa повдига производството на алуминий до рекордни нива. "Топилни пещи работят на пълна скорост", казва министъра на финансите, а върху руините на старите банки изникват нови. Нормалността се връща.



Голямо залитане на Исландия към казино-капитализма през последното десетилетие едва ли е приключило напълно, но исландците залагат на традиционните си занимания, новата индустрия възникнала в страната последните 20 години и на туризма, който става все по силно перо в икономиката. Беше шок за тези 310 хиляди жители да видите своя валута, банки и пазар на имоти в лапите на глобалната катастрофа стоварила им се на главите само за 1 седмица, но нищо съществено не се е променя в тази страна износителка на банани. Исландския износ расте и въпреки, че кризата не е преодоляна напълно е много вероятно малката страна само след няколко години да гледа на нея, като на неприятен спомен. Услуги на държавата са непокътнати и все още можете да имат достойни условия за получаване на сърдечен в Исландия.




Безработицата е сравнително висока за местния стандарт, но много от тези които са загубили работните места в банковия сектор вече са намерили нова, а страната мина през рецесията без масови уволнения. От 4,90 % през септември на 2012 г. равнището на безработица в Исландия се увеличи до 5.20 % през октомври 2012. Исторически погледнато, от 1970 г. до 2012 г. в Исландия равнището на безработица е средно 2,2%, достигайки най-високи нива от 9.3% февруари на 2010 г. и рекордно ниското ниво от 0.1% през август 1972 г. Както обаче може да се види, това е доста под средното за Европа и много по-ниско от нивото дори официалното в България. Тези, които сочат към Исландия като на плашило и това което се случва с една малка страна уловени във финансова буря забравят, че това не е първото сътресение в тази страна и че местните винаги са се изправяли изтупвали са полепналия по дрехите им сняг и отново се залавят за работа.



Едно от тия сътресения е девалвация когато Великобритания напуска златния стандарт през 1931 г., кризата с имотите в Швеция 1989 г., банковата криза в Осло от 1990 г., сътресенията с паунда и дойче марката през 1992 г.   Сегашното падане на кроната бе голям шок за местните, но ако се облегнем спокойно назад може да видим, че случилото се не е кой знае какво. Ако това станеше в някоя друга страна, слединфлациония шок щеше да отнесе икономиката, но исландците просто продължиха напред крепени от това на което разчитат вече от 1000 г. плюс възникналата в страната силна индустрия. Падането на кроната засили и туризма към острова. Девалвация обаче е винаги нож с две остриета. Някои от домакинствата в Исландия държат ипотеки в Евро, швейцарски франкове, паунди и японски йени. Нивата на техния дълг се удвои и утрои буквално за една нощ със сгромолясването на кроната. Не малка част и от корпоративни заеми са в чужда валута, но за разлика от много от българските си колеги не малка част от износителите и вносителите са хеджирали сделките си. Тези, които обаче не бяха сторили това когато кроната се срути бяха и все още има между тях в бедствено положение. Исландия обаче, оправи външнотърговския си баланс и износа и се засилва. БВП все още е на нивата си от 2005-2006 г., но по мое мнение има тенденция за силен растеж следващите няколко години. Синдикатите се бяха съгласили с намаление на заплатите, парите за здраве и образование бяха намалени с 5 % , но за разлика от прибалтийските републики и Ирландия нямаше срутване на данъчните приходи, а безработицата след краткия си пик спадна макар и не до нивата си от преди кризата. По мое мнение Рейкявик е над най-лошото, въпреки, че така наречените рейтингови агенции все още говорят пренебрежително за Исландия.



Според мен, точно след няколко месеца ще дойде идеалното време за инвестиции в акции на фондовата борса там. Колкото до исладската крона тя е в консолидация и много зависи накъде ще избие по едно или друго време – дали към поскъпване или към още едно обезценяване.



Рисковете са все още растящите задължения на правителството както и опасност от пукане на северния имотен балон надул се в Швеция, Норвегия и Финландия, разглеждани като страни убежище от началото на 2009 г. насам. За разлика от Испания, Ирландия, България, Гърция, където имаше силен спад, цените на имотите  в Исландия спаднаха само с 12 % и отново се покачват макар да не са подминали като в Норвегия и Швеция върховете си от 2007 г. В Исландия цените на жилищата  се покачват почти в тандем с целия северен, имотен балон, а само в 2012 г. $ 1,13 млрд. са обърнати в крони и налети в пазара на имоти от чужди инвеститори.



Повишение на исландските цени на жилища се подхранва и от нов бум на ипотеките, които нарастват с близо 40% от дъното на кризата.  Заемането на пари е отново на мода в Исландия. Продажбите на нови коли спаднали почти с 90% в 2009 г. отново са във възход.

30.11.2012 Новият имотен балон в Исландия засегна водещ ипотечен кредитор
20.04.2010 Съжалявам, парите ви са в рая!
13.10.2008 Фалита на една малка страна

 

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ