Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
28.07.2017 11:44 -
За плажовете и цените
За плажовете и цените
В цените на плажовете в България има калкулирани много разходи, които трябва да се избият за сравнително краткия у нас сезон
Някому от всички обясняващи разликите между България, Румъния, Гърция, Турция и цените на шезлонг и чадър на плажа, идва ли въобще на ум, че в цената на чадър и шезлонга у нас има калкулирани разходи които често ги няма при комшиите или са на съвсем друго ниво?
В много случаи много висока концесионна държавна такса.
Общински такси за поставяне на спасителни вишки, указателни табели, съблекални и душове.
Някой знае ли, че има плажове в България чиито сезонни годишни такси (само държавните) са от над 1 милион лв. за сезон?!
Ако има и заведение на плажа, таксите и разходите скачат драстично, докато то се узакони.
То естествено отнема част от плажа, което повишава цената на останалото, но ако го няма, голяма част от клиентите се сърдят, че няма къде да изпият и една бира. Освен разбира се тези които които си носят бирата от вкъщи, хляб, сирене, домати, дини и лук.
Ако има фризери за сладолед се плаща и за тях.
Имаме ДДС от 20%.
Чиновнически проверки (и вървящите с тях понякога подкупи) през цялото лято.
Телевизионни екипи обикалящи през сезона да търсят обществен враг номер 1, във вид на бедни нещастници опитващи се да продават царевица или сладолед на плажа и обсъждащи цените на цацата.
Заплати на спасители, понякога на лекарски екипи, ежемесечни такси за поддръжка на касови апарати, такси за връзки с НАП, разходи по водене на счетоводство и други.
Не е рядка практика и плажът да се вземе от близък до властта човек, а после той, да го парцелира и раздаде на други под наем, включително и заведенията.
Това още оскъпява дейността.
Близкият до властите човек осигурява често и патронаж от набезите на чиновниците за своите клиенти наематели, което разбира се, също струва пари.
Държавата дълги години не осъзнава своята роля на собственик в туристическата индустрия, а гледа на него само като на овца която трябва да стриже и дои, всяка година все повече и повече, ако може и по една кожа да дава овцата, но на която често не се позволява да се храни!
В България има и доста изкривена представа още от времето на социализма, че плажът е само лукс, който не всеки да може да си позволи. Това е мисленето и на държавно на обществено ниво!
Плажът като място за почивка, подобно на плаванията с круизни кораби (популяризирани в 30-те години от нацистите в Германия), е измислен за бедните, колкото и невероятно да звучи.
С появата на железниците се появява и естественото желание на хора далеч от морето, да го посетят.
В 19 век ходенето на плаж набира популярност, но катализатор за процеса е Първата световна война.
След войната, под социален и профсъюзен натиск се търси евтин вариант за почивка, както на ветераните от фронта, така и на работническата класа, по време на годишната отпуска, която е новата социална придобивка за масите. Модата да се ходи на плаж, се популяризира така.
Да се ходи на плаж, е било лесно достъпно и евтино.
Дори тогава мургавата кожа се смятала за нисък социален статус до 1923 г. когато 40 годишната тогава Коко Шанел направила случайно слънчев загар (изгоряла без да иска от слънцето) на по време на круиз по Френската Ривиера.
На снимките един от обществените плажове в Ница (защото има и около 15 частни плажа) и разликите между частен и обществен плаж на Френската Ривиера.
На обществените плажове единствено удобство са тоалетни и душове.
Чадъри и шезлонги които да се ползват от приходящите там българи на аванта, там няма.
Цената на частните плажове варира от около 10 евро на ден до около 20 евро на ден за шезлонг, за 1 човек.
Допълнителни разходи се правят, ако имате нужда от чадър и други екстри.
Диво къмпингуващи като у нас там няма, а когато се появят във вид предимно на ромски лагери, френската полиция често действа с брутална и непонятна за българските политици и съдебна система жестокост, като гони натрапниците.
В цените на плажовете в България има калкулирани много разходи, които трябва да се избият за сравнително краткия у нас сезон
Някому от всички обясняващи разликите между България, Румъния, Гърция, Турция и цените на шезлонг и чадър на плажа, идва ли въобще на ум, че в цената на чадър и шезлонга у нас има калкулирани разходи които често ги няма при комшиите или са на съвсем друго ниво?
В много случаи много висока концесионна държавна такса.
Общински такси за поставяне на спасителни вишки, указателни табели, съблекални и душове.
Някой знае ли, че има плажове в България чиито сезонни годишни такси (само държавните) са от над 1 милион лв. за сезон?!
Ако има и заведение на плажа, таксите и разходите скачат драстично, докато то се узакони.
То естествено отнема част от плажа, което повишава цената на останалото, но ако го няма, голяма част от клиентите се сърдят, че няма къде да изпият и една бира. Освен разбира се тези които които си носят бирата от вкъщи, хляб, сирене, домати, дини и лук.
Ако има фризери за сладолед се плаща и за тях.
Имаме ДДС от 20%.
Чиновнически проверки (и вървящите с тях понякога подкупи) през цялото лято.
Телевизионни екипи обикалящи през сезона да търсят обществен враг номер 1, във вид на бедни нещастници опитващи се да продават царевица или сладолед на плажа и обсъждащи цените на цацата.
Заплати на спасители, понякога на лекарски екипи, ежемесечни такси за поддръжка на касови апарати, такси за връзки с НАП, разходи по водене на счетоводство и други.
Не е рядка практика и плажът да се вземе от близък до властта човек, а после той, да го парцелира и раздаде на други под наем, включително и заведенията.
Това още оскъпява дейността.
Близкият до властите човек осигурява често и патронаж от набезите на чиновниците за своите клиенти наематели, което разбира се, също струва пари.
Държавата дълги години не осъзнава своята роля на собственик в туристическата индустрия, а гледа на него само като на овца която трябва да стриже и дои, всяка година все повече и повече, ако може и по една кожа да дава овцата, но на която често не се позволява да се храни!
В България има и доста изкривена представа още от времето на социализма, че плажът е само лукс, който не всеки да може да си позволи. Това е мисленето и на държавно на обществено ниво!
Плажът като място за почивка, подобно на плаванията с круизни кораби (популяризирани в 30-те години от нацистите в Германия), е измислен за бедните, колкото и невероятно да звучи.
С появата на железниците се появява и естественото желание на хора далеч от морето, да го посетят.
В 19 век ходенето на плаж набира популярност, но катализатор за процеса е Първата световна война.
След войната, под социален и профсъюзен натиск се търси евтин вариант за почивка, както на ветераните от фронта, така и на работническата класа, по време на годишната отпуска, която е новата социална придобивка за масите. Модата да се ходи на плаж, се популяризира така.
Да се ходи на плаж, е било лесно достъпно и евтино.
Дори тогава мургавата кожа се смятала за нисък социален статус до 1923 г. когато 40 годишната тогава Коко Шанел направила случайно слънчев загар (изгоряла без да иска от слънцето) на по време на круиз по Френската Ривиера.
На снимките един от обществените плажове в Ница (защото има и около 15 частни плажа) и разликите между частен и обществен плаж на Френската Ривиера.
На обществените плажове единствено удобство са тоалетни и душове.
Чадъри и шезлонги които да се ползват от приходящите там българи на аванта, там няма.
Цената на частните плажове варира от около 10 евро на ден до около 20 евро на ден за шезлонг, за 1 човек.
Допълнителни разходи се правят, ако имате нужда от чадър и други екстри.
Диво къмпингуващи като у нас там няма, а когато се появят във вид предимно на ромски лагери, френската полиция често действа с брутална и непонятна за българските политици и съдебна система жестокост, като гони натрапниците.
| ☞ Противодействие срещу неблагоприятни движения в цените на електроенергията |
Къде шезлонг и чадър на плажа струват 36...
Време е за Закон за задължителното ползв...
Бачковският манастир – Райска градина
Време е за Закон за задължителното ползв...
Бачковският манастир – Райска градина
Няма коментари
Търсене
