Децата на революцията в Близкия изток – млади, гладни и безработни



Изумителната скорост, с която се развива обстановката по-малко от два месеца след първите протести в Тунис, разкрива колко неустойчива е властта на арабските режими.



Дни, преди да избяга от Тунис, при последното си телевизионно обръщение, отиващият си тунизийски президент Зин ал-Абидин Бен Али обеща 300 хил. нови работни места през следващите две години.



Египетският президент Хосни Мубарак направи почти същото в събота, на фона на нестихващите протести в Кайро и други големи градове: той обеща повече икономически възможности в страна, където половината хора живеят с по-малко от 2 долара на ден.



Обещанията, давани под обсада, имат и още една обща черта: признанието, че безпрецедентният гняв по арабските улици по същество е таена от десетилетия ненавист срещу икономическите дисбаланси, които облагодетелстват политическия елит и обричат милиони на мизерия.



Изумителната скорост, с която се развива обстановката по-малко от два месеца след първите протести в Тунис, разкрива колко неустойчив е моделът, прилаган от някои арабски режими, за да се задържат на власт.



До скоро на пръв поглед непоклатимият управленски механизъм, съчетаващ шуробаджанащина и репресивни политики, граничещи с полицейски произвол, които властите оправдаваха с борбата с ислямизма или разкриването на израелски шпиони, сега е подложен на сериозно изпитание.



Мубарак и други арабски лидери трябва само да се огледат по арабските улици. Населението на египетската столица Кайро е над 18 милиона, половината от които под 30 години – млади хора, които вече не приемат за най-висша цел в живота си получаването на скромна чиновническа работа в държавната администрация.



Сред облаци сълзотворен газ, един от от протестиращите в Кайро развява университетската си диплома и скандира с една дума това, което най-добре може да обобщи сложната мозайка на предизвиканото чрез ефекта на доминото недоволство – работа.
„Те не ни вземат на сериозно и не усещат гнева ни“, казва друг протестиращ - Садат Абдел Салам, строителен работник. „Това е въстание на хората и този път няма да замълчим“.

Икономическата несправедливост обединява протестиращите от самото начало.

„Режимите и лидерите са тези, срещу които е насочен гневът на хората, но в същност става въпрос за бъдещето“, казва Сами Алфарадж, директор на Центърът за стратегически изследвания в Кувейт. „Това са млади хора с университетски дипломи, които не могат да си намерят работа, или майките, които не могат да изхранват децата си“.



Въстанието в Тунис, което свали от власт президента Бен Али, пламна, след като 26-годишен младеж с университетска диплома се самозапали през декември в знак на протест срещу полицейското насилие и конфискацията на количката му за продажба на плодове и зеленчуци. Самозапалвания последваха и в Египет, Йемен и други страни от региона.

В Йемен, най-бедната страна на Арабския полуостров, спорадични протести принудиха президента Али Абдула Салех да направи бързи икономически отстъпки, сред които понижаване наполовина на данъка върху доходите и фиксиране на цените на храните и основните стоки.

В петък в Йордания хиляди протестиращи заляха улиците с искания за оставката на премиера Самир Рифаи и контрол върху повишаващите се цени и безработицата. Мнозина скандираха: „Рифаи, махай се, цените горят, йорданците също“.

Йорданският крал Абдула II се опита да успокои гнева на протестиращите, като обеща реформи. В същото време премиерът на страната обяви пакет от нови субсидии за гориво и храни на стойност 550 млн. долара.



Това, което подхранва бунтовете, е общо за много от страните в арабския свят: многобройно младо население, растяща средна класа от хора, които търсят повече възможности, и достъп до интернет и световните източници за новини като Ал-Джазира, която подкопава държавния монопол върху медиите.
Авторитарният режим в Сирия контролира напълно положението в страната и предприема последователни стъпки за либерализирането на сирийската икономика.
Управляващите в богатите страни от Персийския залив се радват на лукса на сравнително малобройно население, което често засипват с щедри подаръци. Този месец по случай отбелязването на няколко годишнини, включително ръководената от американската армия операция за прогонването на Саддам Хюсеин през 1991 г., емирът на Кувейт обеща по 1000 кувейтски динара (3559 щатски долара) и безплатни купони за храна за всеки гражданин на емирството.




Искрите на недоволството прехвърчат в цяла Северна Африка. По-рано този месец силите за сигурност в Алжир се сблъскаха с опозиционни активисти, както изглежда повлияни от събитията в съседен Тунис. В Мавритания млад бизнесмен почина, след като се самозапали в знак на протест срещу правителството.



„Чувствам се като в пиесата на Самюъл Бекет „В очакване на Годо“. Продължавам да се надявам, че утре отнякъде ще се появи работа“, казва Халед Капун, 33-годишен сириец, завършил английска литература в университета в Дамаск.



Източник: www.investor.bg  


THE SWEET - REVOLUTION: http://www.youtube.com/watch?v=f6eUkYRWdlM




FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ 

Протестите, разтърсили целия Близък изток и Африка, от Либия до Ирак и от Мавритания до Йемен, продължиха и днес, съобщиха световните агенции.
В Либия въстанието е на път да се превърне в истински и невиждан бунт срещу управляващия от 42 години либийски лидер Муамар Кадафи. По данни на властите за пет дни на бунтове са убити 65 души. По данни на Хюман райтс уоч жертвите са 84, от които 55 в Бенгази, бастиона на опозицията срещу Кадафи и в градовете Байда, Аджабия и Дерна.

Кадафи все още не е направил официално изявление във връзка с бунтовете, но Революционните комитети, стълбът на режима му, вчера заплашиха протестиращите с "мълниеносен отговор". Днес столицата Триполи остана спокойна, след като в последните няколко дни там манифестираха привърженици на режима. Достъпът до Туитър и до Фейсбук в Либия е невъзможен. Чрез тези мрежи опозиционери си предават съобщения за протести и се мобилизират. Свързването с други сайтове беше много бавно.

В Бахрейн протестиращите спечелиха символична победа и отново завземат централния площад "Перла" в столицата Манама. Кралството е със стратегическа важност за Вашингтон, който е разположил там Петия си военноморски флот, надзираващ морските пътища на петрола в Персийския залив, подпомагащ операциите в Афганистан и готов да действа срещу евентуална иранска заплаха. След като по призива на престолонаследника, принц Салман, армейските танкове и военните се изтеглиха от площада на "Перла", който окупираха от два дни, протестиращите се върнаха там и започнаха да издигат нов палатков лагер. Полицията се намеси за кратко, при което бяха ранени 6 души.

Опозицията отказа офертата на принц Салман за диалог и изиска оставката на кабинета. Синдикатите отправиха призив за обща стачка от неделя. От началото на протестите в Бахрейн загинаха общо 6
души. В Йемен един студент беше убит по време на битка в Сана между противници и привърженици на режима.

В Аден имаше нова нощ на размирици, в които загинаха 4 души. Протестиращите настояват за оставката на президента Али Абдула Салех, който е на власт 32 години и е съюзник на САЩ в борбата с Ал Каида. Общо 11 души загинаха в Йемен от началото на протестната вълна на 13 февруари. От тях 9 са в Аден. Десетки бяха ранени.
В Алжир около 200 души се опитаха да протестират срещу режима, но силите за сигурност ги отблъснаха. Депутат от партията Обединение за култура и за демокрация беше сериозно ранен при сблъсък с полицията.

В Тунис, откъдето започна протестната вълна в средата на миналия декември, днес имаше два протеста, единият в защита на светската държава, а другият срещу недипломатичността и агресивността на френския посланик. Днес в сила влезе и амнистия за хората, вкарани в затвора заради политическата или синдикалната си дейност. Вчера край столицата бе намерено тялото на полски свещеник с прерязано гърло. Това престъпление днес осъдиха правителството и главното ислямистко движение Енахда. В Мавритания в града Васала, граничен с Мали, протестиращи излязоха на улиците заради високите цени на храните, недостига на вода и произволните полицейски арести.


Протестът беше потушен със сила, има множество ранени и арестувани. В Джибути протестите отнеха живота на двама души - полицай и демонстранти. Вчера те бяха потъпкани със сила, след като протестиращите атакуваха и нанесоха щети на полицейски участъци и на сграда на женска организация.

Днес на места в столицата имаше спорадични сблъсъци на демонстранти с полицията. Протестиращите настояват за оставката на президента Исмаил Омар Гелех. Трима опозиционни лидери бяха задържани. В Иран властите предупредиха иранците да не откликват на призива на няколко опозиционни сайтове за големи протести в Техеран и други градове утре. В Мароко за утре са насрочени големи протести. В столицата на Ирак стотици сираци и вдовици протестираха с искане иракското правителство да се погрижи за тях.

В Сулеймания, в Иракски Кюрдистан, 10 души бяха ранени в протест, по време на който участниците се опитаха да атакуват офиси на партията на президента на Кюрдистан Масуд Барзани. Подобен протест в четвъртък беше потушен със сила.