Главният данъчен орган у нас не успява да събере 1 от всеки 5 лева, които гражданите и бизнесът дължат на фиска, сочат данните на приходната администрация, предоставени на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация. Медията получи информацията след няколко поредни мълчаливи отказа от страна на предишния ръководител на агенцията Галя Димитрова.  Mediapool  дори спечели дело с подкрепата по Програма Достъп до информация, но въпреки това пак не получи данните. Това наложи да се подаде ново питане до новия директор на НАП Румен Спецов и след близо месец данните бяха предоставени.
За последните 4 г. по сметките на НАП са постъпили суми в общ размер от 127.4 млрд. лв.. Несъбраният остатък от тази сума е около 25 млрд. лв. или 1/5 от дължимото на фиска. Агенцията изчислява събираемостта на 81% за 4 г.. Ако бяха събрани, тези пари щяха да са достатъчни за погасяване на по-голямата част от външния държавен дълг, посочват от медията. Българската администрация изостава от средния процент на събираемост на приходите в ЕС, който е около 85% годишно.
Ако ефективността на НАП бе сходна със средната в ЕС, в бюджета трябваше да постъпят около 5 млрд. лв. допълнително за последните 4 г. Това е един здравен бюджет! Особено показателни са данните на НАП за 25-те млрд. лв., които са вписани като задължения към фиска. От тях същинският дълг (главницата) е 14.6 млрд. лв.,а лихвите са за 11.2 млрд. лв.
Общо 20 млрд. лв. от този дълг са окачествени като несъбираеми или трудно събираеми, а само за 5 милиарда лева има някаква надежда да влязат в хазната. За последното десетилетие НАП е Гласували 1

събрала общо 250.6 млрд. лв.. Това е сума, която е 2 пъти по-голяма от сегашния брутен вътрешен продукт на страната.
Общата събираемост на декларираните задължения се подобрява през м.г.. Гражданите и бизнесът са декларирали 7 млрд. лв. или 28% повече задължения, в сравнение с 2017 г. Увеличен и делът на задълженията, погасени в рамките на годината, през която са декларирани – 97.3 % за 2020 г., при 96.3 % за 2017 г. Непогасени са задължения за 1.5 млрд. лв.
Агенцията признава, че данъчните злоупотреби често се осъществяват от дружества, които без да осъществяват действителна стопанска дейност отчитат оборот. С използване на верига от дружества се формират данъчни задължения, като отчитат големи маржове в цената, а следващите формират никакъв или минимален марж. Дружеството накрая на веригата ползва данъчен кредит за данък, който е начислен, но не е внесен.
При няколко дружества, участващи последователно във верига от фиктивни доставки, дължимият реално към фиска ДДС се мултиплицира в ревизионните производства и надвишава реално дължимия към фиска данък. Така се оказва, че НАП начислява данък от 10 млн. лв., който не може да бъде събран, но реалната му стойност е 5 пъти по-малка.

https://19min.bg/news/