Парите бягат от страната ни

Не исках да съм пръв и да ме обезглавят като лошият вестоносец, за това от няколко седмици не публикувах това си мнение. Най-после от БНБ излязоха с официални данни, а макар и със закъснение медиите вече го обявиха официално. Току що го чух и по Нова Телевизия, може би сте го чули и вие; http://www.novatv.bg/bg/news/view/7654/2010/05/18/Чуждите-инвестиции-ни-се-изплъзват
Чуждите инвеститори започват да изтеглят капиталите си от България. По предварителни данни на БНБ, само през март страната ни са напуснали близо 170 милиона Евро. 168,8 милиона Евро са изтеглените чужди вложения за миналия месец. За сравнение, през същия период на миналата година в страната са постъпили над 925 милиона Евро чужди инвестиции.



За мен обаче това не е бягство само на чужди инвестиции, а и на български. Ще попитате защо?
Много е просто:

Приказките, че България е незасегната или, че ще остане незасегната бяха само за наивници. 
Международният капитал е уплашен, нашия също. Близо 10-месечното закъснение в действията на правителството да предложи и наложи национална антикризисна програма доведоха до очевидното, ликвидиране на почти всякаква възможност.
През годините отразени на графиката долу, публикувана в блогът ikonomika.org голяма част от парите идващи в България и наречени "чужди инвестиции" бяха и са в около 40-50% парите на българите живеещи в чужбина. По един стар доклад на ЦРУ мисля, само проститутките ни живеещи и работещи в чужбина пращат към България около 600 милиона годишно. Тук слагаме и моряци, строителни работници и т. н. Всички те внасят и продължават да внасят пари в страната.
Предвид това, голяма част от чуждите инвестиции не само са спрели, а това значи и следното:

Имаме изтегляне и бягство не само на чужди, и на много български капитали.

Според мен главната причина за задълбочаването е разминаването между обещаното и извършеното и вече огромното недоверие не само на бизнеса, а и на много частни лица. Капиталите и инвеститорите чакаха едни решения, а получиха други. По-лошо е да се излъжеш в доверието си, от това да не си го имал. 

Обеща се намаление на данъци, а ги се качиха.
Обеща се намаление на бюрокрацията, подяждаща националния доход и внасяща хаос в страна, тя остана на същата си численост и като качество същият разпасан, неефективен башибозук.
Голямата грешка е, че бяха отблъснати малките инвеститори, които са като риба лоцман пред големите и са основната част от покачването на тази графика, защото са плътната маса пари, докато големите са само единици и инцидентно.
Първата черна лястовичка, че обещано и изпълнено ще се разминат бе отказа от борсова приватизация на Булгартабак.
Бе обещана такава за остатъците от държавните дялове и почти за година чиновниците така и не намериха начин или желание да го свършат. Не, че от български  чиновник, назначен по роднинска, партийна или приятелска линия може да се очаква друго освен да краде или мързелува, но нали кабинетът щеше да ги накара да работят?
Липсата на еврофондовете които така и не идват.  След като тях фондовете ги няма, кой би поел риска да вложи пари в страна чиято администрация и чиновници не са в състояние въпреки колосалния си брой на глава от населението да осигурят достатъчно прозрачна и ефективна процедира за да ги осигурят?
Липсата на тотално уважение или отношение към частни инвеститори от чужбина. Ето и една интересна статия по темата: “Ако знаехме през какво ще минем, нямаше да инвестираме в България” : http://dnevnik.bg/intervju/2010/05/16/901627_aleks_hairabedian_ako_znaehme_prez_kakvo_shte_minem/
Виж, за "инвеститори" от рода на Е.ОН, ЕВН, ЧЕЗ и подобни, дълги години отношението бе съвсем друго. Почти в прав текст – "Може да крадете на воля, ако включите и нас в далаверата и даже ще ви помагаме."
Нямаше логика да се качват цените на газ и електроенергия (повече от тези в САЩ), след като едно електроразпределително дружество няма разходите на подобно такова в САЩ, най-малко заради заплатите на служителите си! Въпреки това обаче, държавата ни разреши няколко покачвания от 2008 година насам. Това оскъпява продукцията ни, а тези сметки изсмукват капитал от икономиката който после потъва в някакви неясни схеми за източване на самите електроразпределителни дружества.
Необоснованото покачване на електроенергия и на газта, ни докара и инфлация, която ни отдалечи от Еврозоната.
Вдигането само на цените на стоки и услуги с административно определяни цени, само в 2009 г. е допринесло 0.69% към инфлацията, а вдигането на акциза върху цигарите е допринесло 0.31%. Т.е. държавата с тези две свои действия е допринесла за почти две трети от инфлациятапрез 2009 година. А сега сме 2010 и това покачване продължи.
Толкова за "лошите търговци и спекуланти", които надуват цени. Реално, лошата ни  държава надува цените. Още преди да се обяви, че няма да кандидатстваме в еврозоната стана ясно, че пак няма да влезем в запланувания график. Причина както винаги – Инфлация. (http://Borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=508748&df=8&dflid=3) 
Вдигането на някой данъци също бе сигнал с голям минус, а заплахата от качване на ДДС осезаема.
Не влизането ни в еврозоната, значи и следното;  Лихвите по кредити няма да падат, а напротив, могат дори да тръгнат отново да се качват.
Покачването на доларът също носи негативи, защото ако за страните  износителки на продукция падането на еврото е за добро, то ние като страна предимно вносителка  внасяме основно в долари, а слабия ни износът е предимно в евро. 
Положението се влошава и поради факта, че майките на чуждите банки в страната спряха финансирането на дъщерните си дружества.



Борисов се изправя пред проблеми които не очакваше

Политиците ни бе време да се усетят, че е по-важно мнението на пазарите, тези които реално работят и който носят всеки ден като пчели пари, отколкото мнението на другите политици или собствените им чиновници.
За мен е необяснимо това да даваш милиони на тютюнопроизводителите (които и без това ще си гласуват пак за ДПС, а не за ГЕРБ), а да нямаш пари за друго много по-важно?! Необяснимо е и защо не се извади до сега секирата и да секат наред всички излишни звена в администрацията. Като не носят пари и не обслужват никого, нека ги няма! Толкова е просто. Парите които бягат сега са същите тези които правителството ни събираше с по-високи данъци и акцизи за да се разплати с фирмите на БСП, Доган и т.н.
Да сте чули някоя от тези фирми, получила си от държавата парите за държавни поръчки да е реинвестирала? Аз не съм. Винаги ме е човъркал въпроса какво ли правят с толкова много пари и често си мислих, защо тия отрудени хорица да не обърнат левчетата си във валута и да ги изнесат по легален, или нелегален начин?
Активността на всичко останали намаля, а чиновниците растат в геометрична прогресия от 1997 година насам. Заплатите, компетентността, алчността и завистта им към изкараното от частния бизнес, или работещите в него затри страната ни! Колко често сте чули приказката – “Аз имам висше, а циганинът на строежа взема 1000 лева!” Да, но същия тоя който се възмущава не ви казва, че ще иде да мъкне вар и хоросан, нали, нито, че ще иде в частния бизнес, ще разкрива работни места, ще плаща данъци като частния предприемач на когото завижда?!
Спадът на Българска Фондова Борса тази година, е само само предизвестие какви страхове обземаха инвеститорите, а паниката и масовите разпродажби от няколко дни показателни.
Пазарите са по-големи от всички, и каквото и да каже един министър, ако пазарът казва друго, то вярвайте на пазара!

До сега ядохме чужди инвестиции и кредити, идва време да се плаща сметката  

Частния бизнес го няма да я плати, умрял е, скрил се е дълбоко, станал е от масата, изнася се в чужбина, или пък направо е награбил каквото може с помощта на приятели политици и се изнася.  
Кой остава всъщност?
Тези чиито заплати ни струват над 2-3 милиарда годишно, возят се в служебни коли, а държавата им дава пари за телефон, облекло, обзаведе им офиси и работни места за милиони и т. н. Същите тези които яздиха нормалния бизнес и наемите работници и крадоха от тях пари, за да ги подарят на приятелите си от "назначения" бизнес.
Няма как на една камила да се натоварят по няколко човека. Или камилата ще падне мъртва, или ще избяга, а падналите ще останат да прекосяват Сахара пеш.

Какво следва:

Приток на чужди инвестиции, млн. евро, тримесечно:



Графика: http://ikonomika.org

Както казах горе, спадът е много по-голям, защото парите на българите от чужбина все още идват макар и намалели. Което значи, че ако говорим за наистина чужди инвестиции в най-чист вид, означава много по-големи числа, или бягство на други български капитали.

По мои сметки:

Ако спада на чужди инвестиции не спре след втората половина на 2010 то той ще продължи минимум до 2012 г. Дано греша. Защото ако съм прав, то около 400 милиона Евро ще започнат да напускат страната всяко тимесечие? Може и повече.
- 230
- 400
- 635
Много слабо вероятна.
- 866
Както се вижда от графиката вече сме под нулевата линия и копаем на юг.
Скоро с тоя темп ще бъдем с по около 400 милиона Евро всяко тримесечие на минус, защото бягство на 230 милиона на тримесечие, са оптимистичния ми вариант.  
От тук следва; Колко са валутните резерви на страната ни? Колко са постъпленията от износ на продукция или туризъм? Колко валута на тримесечие ни е необходима за внос на горива, лекарства, храни (голямата част от храната която ядем е вносна)? Колко валута има в наличност в банките? Дали тези които атакуваха еврото, Гърция и нейните облигации, няма да насочат взор насам, след като приключат там? Знаем, че едрите хищници следват стадата и нападат изоставащите, болните и хилавите. А сме последните в Европа и това, че нямаме все още големи държавни дългове няма да ни опази. Големите частни дългове много лесно могат да се превърнат в държавни, а ние изпуснахме срока да вземем евтини кредити в Евро или долари от чужбина. Вижте само при какви лихви минаха гръцките облигации.  Още много въпроси има.
Спирам да пиша обаче. По понятни причини няма да пиша нито дали, нито кога, нито как, но дори да не виждате часовника, то броячът му вече тиктака. Нужни са крути незабавни мерки и висок професионализъм за да се обезвреди бомбата.  
Въпросът е дали ги имаме. В момента имаме бели якички, но въоръжение с кирки. 

На Гърция има кой да помага, на нас не.

България е малка и бедна страна, с два фалита зад гърба си само за 20 години, силно уязвима, без големи частни капитали, или средна класа и за това бе нужно да сме много по-внимателни. От тук нататък дами и джентълмени, господ да пази България.






FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ  От А до Я в инвестициите и търговията: http://Borsi.dir.bg/_wm/pbasic/?df=21741
 

Ами нормално, като ни видяха сеира и далаверите, че и кризата ги поудари, ще се изтеглят! Какво да правят тук? Те хората правят нормален бизнес, не като нашите "бизнесмени", да се чудят от къде и кой да измамят!

5282 са кредитните милионери у нас. Толкова са отпуснатите заеми над 1 млн. лв., става ясно от статистиката на БНБ.
От тях 113 са на физически лица. Те са усвоили общо 202 млн. лв., или средно по 1,78 млн. лв.

202 000 000 " усвоени" лева и над 5000 кредитни милионери!
От МВР твърдят: "За периода 1990-1995 г. само ДСК е раздала 70 млрд. лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми."
Ето Ви например за сведение и нещо за финансовата помощ от Япония:
http://www.bg.emb-japan.go.jp/bg/bg_jap_relations/subsidy_for_bg/index.html

Решение? Изход?

Би ли могла да се сметне легловата база по Черноморието?
Умножена по два месеца пълно натоварване?
По 20 лева на легло?
И колко е дължимото ДДС?
Няма да питам къде е?
Поздрави!

Terminal 1, Terminal 2.....

2,1% месечна и 8,1% годишна инфлация на производството отчете Националният статистически институт (НСИ) през април.


Общият индекс на цени на производител през април 2010 г. се увеличава с 2.1% спрямо предходния месец.

По високи цени са регистрирани в добивната промишленост - с 5.4%, в преработващата промишленост - с 2.3% и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.9%.

В преработващата промишленост по-съществено увеличение на цените се наблюдава при производството на основни метали - с 8.0%, при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 4.5% и при производството на тютюневи изделия - с 3.3%.

Общият индекс на цените на производител през април 2010 г. се увеличава с 8.1% в сравнение със същия месец на 2009 година.

В преработващата промишленост нарастването на цените на производител е 12.2% спрямо април 2009 година. По съществено увеличение е регистрирано при производството на основни метали - с 42.3%, при производството на тютюневи изделия - с 20.7% и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 6.3%, а намаление се наблюдава при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - със 7.1%, при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 6.0% и при производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 2.4%.

Индексът на цени на производител на вътрешния пазар през април 2010 г. е с 1.9% над равнището от предходния месец.

Увеличение на цените има в добивната промишленост - с 6.3%, в преработващата промишленост - с 2.0% и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.7%.

В преработващата промишленост по-значително увеличение на цените спрямо предходния месец се наблюдава при производството на основни метали - със 7.3%, при производството на тютюневи изделия - с 4.2% и при производството на хартия, картон и изделия от хартия и картон - с 1.9%, а намаление е отчетено при производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 1.2% и при производството на химични продукти - с 1.1%.

Индексът на цени на производител на вътрешния пазар през април 2010 г. нараства с 5.6% в сравнение със същия месец на 2009 година. Цените се увеличават в добивната промишленост - с 23.9% и в преработващата промишленост - с 9.9%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано намаление - с 6.4%.

Увеличение на цените в преработващата промишленост спрямо април 2009 г. е отчетено при: производството на основни метали - с 32.3%; производството на тютюневи изделия - с 25.4%; производството на превозни средства, без автомобили - с 4.8%. Намаление на цените се наблюдава при: производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 8.1%; производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 6.4%; производството на хранителни продукти и производството на метални изделия, без машини и оборудване - с 2.9%.

Еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен заяви, че има “известни съмнения“ в статистическите данни за финансите на България и смята да извърши проверка.

България е първата страна от Европейския съюз, в която ще бъде изпратена проверяваща мисия на Евростат, предаде БТА. Тя ще извършва на място проверка на данните за бюджетния дефицит, външния дълг и другите основни макроикономически показатели.

"Възнамеряваме в скоро време да изпратим мисия (за проверка)", заяви днес Оли Рен, цитиран от Франс прес, след среща на финансовите министри от ЕС.
Тази мисия би могла да бъде една от първите в рамките на новите одитни правомощия, които се очаква да получи европейската статистическа служба Евростат, допълва АФП. Именно обявяването на новите правила за одит стана причина за споменаването на България като страна със съмнителна статистика.

Рисковата премия за България се покачи рязко след като вчера стана ясно, че България ще бъде първата страна в ЕС, чиито бюджет ще бъде проверяван от Евростат, в рамките на новите правомощия за одит и разследване на европейската статистическа служба. По този повод еврокомисарят Оли Рен заяви, че намира за съмнителни българската фискална статистика и прогнози.

Новината изстреля нагоре оценката за риска на България с около половин процентен пункт. Вчера цената на петгодишните суапи за кредитен риск (CDS) на България - един от измерителите на риска, достигна 400 базисни точки (т.е. 4%), съобщи финансистът Красимир Катев.

Според него е обидно, че тази оценка надвишава с 10-15 базисни пункта премията на CDS на Унгария - страната, която предупреди, че дефицитът й може да надхвърли 7% и мнозина започнаха да сравняват с Гърция.

Суапите за кредитен риск са вид застраховка срещу неплащане по дълг (в случая по държавния дълг на България) и се приемат за пазарна оценка на риска. Тъй като цената на външното финансиране включва и премия за риск, то покачването на тези котировки води до увеличаване на лихвите по заемите, които държавата и фирмите ни биха могли да привлекат.

По данни на Блумбърг вчера цената на българските CDS e била 370.83 точки - това е най-високо ниво от миналия юли.

Повечето коментатори определиха решението на Брюксел като реакция на противоречивите сигнали, идващи от българското правителство, което само постави под съмнение данните за предишните бюджети. МФ и НСИ, които ще бъдат обект на проверката, заявиха, че са я очаквали.

Кредитният рейтинг на страната, лихвените проценти, инвестиционната активност, фискалният резерв, валутният борд, разколебано доверие към фискалната дисциплина на страната ни са част от променливите, които могат да претърпят негативно развитие от новината за по-високия бюджетен дефицит за 2009 г. и препратките към Бюджет 2010.

Нека да припомним, че точно преди седмица стана ясно, че след ревизиране на Бюджет 2009 „бюджетната дупка" на начислена основа скочи почти двойно - от 1.9% от БВП (както е посочено в Конвергентната програма на България 2009 - 2012, представена пред Комитета по икономически и финансови въпроси към ЕК преди няколко месеца и приета благосклонно от еврочиновниците) на 3.7% - процент, който надхвърля установеният 3% допустим праг, според Пакта за стабилност.

Обяснението на финансовия министър Симеон Дянков, цитиран от в. Дневник, за тази разлика е, че в данните за Конвергентната програма са влезли ангажименти, известни на кабинета към 30 септември 2009 г., а за въпросните 150 договора и анексите към тях („виновници" за по-големия дефицит) се е разбрало едва миналия месец.

Дали това отговаря на истината, или просто правителството реши да свали картите, предвид отложеното и без това намерение за кандидатстване за членство във ВМ II, остава тайна. Каквато и да е истината обаче едва ли можеше да име по-неподходящ момент за разкриване на подобни скрити данни, на фона на скандала с Гърция.

Новината от понеделник, че ЕК не е уведомена официално за проблема с бюджетния ни дефицит внесе известно успокоение, засега. В нея се посочи още, че всички страни-членки трябваше до 1 април тази година да представят в статистическата служба на ЕС, Евростат, данните за дълга и дефицита си през 2009-а. На 21 април се очаква Евростат да оповести тези данни и оценката си за тях и от ЕК предпочитат да изчакат тази дата.

Новината за ревизирания бюджетен дефицит е много неприятна и според Георги Ангелов, старши икономист в Отворено общество, и според Кирил Гарчев, главен дилър в Булброкърс, като само за броени дни образът на България се преобрази от „бюджетния отличник" в ЕС до „втората Гърция", или пък „новия евро-тарикат", а защо не пък и в „скорошен клошар"?

„Стегнатата фискална политика е била винаги аргумент на България, а сега изтъкването на този аргумент ще става по-трудно", коментира за Profit.bg Георги Ангелов. От ситуацията, според експерта, могат да произтекат сериозни, негативни последици за страната, ако не се реагира навременно. „Като ефекти могат да се очакват понижаване на кредитния рейтинг, по-високи лихви, по-малко инвестиции и кредитиране", добави икономистът.

Освен посочените по-горе последици от новината за дефицита, икономистът изтъкна и още няколко. На първо място Конвергентната ни програма може да не бъде одобрена. Второ - да влезем в процедура по свръхдефицит. Трето - Европа може да ни наложи и глоби поради надхвърлянето на границите за бюджетен дефицит.

Тази вероятност, смята Георги Ангелов, не е за изключване, защото България не е Гърция и ако ЕК реши да се прояви като безкомпромисна и иска да даде пример за това, България може да се окаже подходящата страна, подобно на спрените ни по-рано средства по предприсъединителни програми.

Няма да закъснее и наказанието от пазара, посочи страши икономистът на Отворено общество.

Kирил Гарчев също не гледа положително на случващото се, като смята, че сигналът, който се изпраща към инвестиционната общност и външнополитическите партньори е еднакво негативен, независимо каква е причината - като резултат на добре прикрити анекси към договори, поради неспособността на новото правителство бързо да се ориентира в дълбочината на проблемите, или просто разлики в методологията за оценка. Той също споделя и мнението, че в бъдеще "чувстителността" към новините от България също ще се засилва.

„За съжаление от началото на годината новините, които излизат във връзка с фискалната позиция на страната са единствено негативни", коментира за Profit.bg главният дилър на Булброкърс. „Разбира се, кулминацията на събитията дойде през изминалата седмица (поне на първо време), когато стана ясно, че дефицитът за предходните две години и особено за 2009 ще бъде ревизиран, като за последната надхвърля дори максимално допустимия праг от 3.0% според Пакта за стабилност".

Според експерта асоциацията, която изниква незабавно на преден план, особено в сегашната обстановка, е с потенциалната втора Гърция.

„Добре знаем, че чуждестранните инвеститори не се колебаят дълго със задълбочен анализ на данните, преди да „поставят етикет", както се видя и този път - поне според излязлото в Reuters", сподели дилърът. „Несигурността и загубата на доверие имат пряко отражение върху риска, а той от своя страна влияе комплексно върху инвестиционната активност".

Известна доза успокоение обаче можем да потърсим в коментара по темата, който направиха икономистите от УниКредит Груп, заявявайки, че България е в добра фискална позиция за излизане от кризата.

Според анализа им положителна роля за бъдещото възстановяване на икономиката на страната ни ще играят по-ниското равнище на държавен дълг и значителен излишък в публичните финанси, в сравнение с много други пазари в Европа и региона на ЦИЕ.

„Това позволи на страната да използва фискалната политика по-агресивно и за по-дълъг период от време, без да подлага под съмнение фискалната устойчивост", коментираха за Profit.bg експертите от банката. „Нещо повече, докато другите страни ще трябва агресивно да затягат фискалната си позиция от тази година, България все още има известна възможност за отпускане на фискалната политика".

Като се спомена думата оптимизъм Георги Ангелов смята, че все още има минимален шанс да се поправи ситуацията и Бюджет 2010 да е по-стабилен, без да се надскача допустимата граница за дефицит.

„Това, което трябва да следим през следващите седмици е как правителството ще убеди европейците, че ще наложи контрол над ситуацията", посочи още той. „То трябва да ги убеди да приемат Конвергентната ни програма".

Ако това не се случи и повярва ли веднъж пазарът, че не можем да се придържаме към стегната фискална политика, според Георги Ангелов има реалната опасност да попаднем в негативна спирала, от която се излиза много трудно.

Кирил Гарчев също е на мнение, че занапред ще се засилва „чувствителността" към новините от България.

„Към момента пазарите са заели изчаквателна позиция - нямаше съществена реакция нито при котировките на държавния дълг, нито при CDS, но в бъдеще "чувстителността" към новините ще се засилва", смята дилърът. „И само, за да споменем богатия набор от потенциални последици - кредитният рейтинг на страната, лихвените проценти, инвестиционната активност, фискалният резерв, валутният борд, които макар и извън непосредствена опасност са променливите, които ще търпят негативи".

За да не се стигне обаче до всичко това старши икономистът на Отворено общество Георги Ангелова бе кратък с формулировката си за главната задача пред правителството - „Изходът от ситуацията е един - бързи мерки за стабилизиране на Бюджет 2010". В противен случай правителството може да се провали със стратегическата си цел по пътя към еврозоната.

Официално се отказваме да подаваме документи за ERM II, защото с този свръхдефицит не изпълняваме изискванията. Това заяви премиерът Бойко Борисов на пресконференция.

Вчера финансовият министър Симеон Дянков е информирал ЕК и Европейската централна банка, че българското правителство се ориентира към ревизия на бюджетите за 2008-а и 2009-а година.

„По нашите оценки нашият дефицит за 2009-а година скача от 1.9 на 3.7 %", коментира Дянков. Няма опасност за стабилността на финансовата система и на банковата система за 2010 г., увери той. Ако не бяхме водили консервативна фискална политика, сега щеше да има опасност за стабилността на финансовата система.

По предварителни данни се очаква дефицит от 200 млн. лева за март, каза още той. Той каза, че това е по-малко от очакваното във връзка с разплащанията на стари задължения. От средата на март ДДС-то е на нормално ниво.

Той бе категоричен, че изходът е ефективна фискална политика и да се работи по всички мерки набелязани мерки.

Маастрихтският критерий за еврозоната е 3% дефицит. Освен критерия за дефицит през 2009 г., страната ни не покрива и критерия за дългосрочните лихви.

Има голяма вероятност към България да тръгне наказателна процедура за свръхдефицит за 2009 г.

Всеки седми кредит- разсрочен или плащан със закъснение

През първо тримесечие на 2010 година БВП възлиза на 14 050 млн. лева по текущи цени. Преизчислен в Евро БВП е съответно 7 183.6 млн., като на човек се падат 952 Евро

Брутният външен дълг (по предварителни данни) в края на декември 2009 г. възлиза на 37.6 млрд. евро (111.1% от БВП), като нараства с 626.5 млн. евро в сравнение с края на 2008 г. (36.97 млрд. евро, или 108.4% от БВП), сочат данните на Българска народна банка (БНБ). Най-много намаляват задълженията на сектор Банки (намаление от 701.5 млн. евро, 7.7%).

В сравнение с края на ноември 2009 г. (37.14 млрд. евро) дългът нараства с 465.1 млн. евро. В края на декември 2009 г. дългосрочните задължения са в размер на 24.59 млрд. евро (65.4% от дълга), а краткосрочните - 13.01 млрд. евро (34.6% от дълга).

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на декември 2009 г. е в размер на 2.81 млрд. евро (8.3% от БВП), като нараства спрямо края на 2008 г. с 209.6 млн. евро (8.1%). В сравнение с края на ноември 2009 г. (2.8 млрд. евро) дългът на сектора нараства с 8.8 млн. евро.

Външните задължения на сектор Банки възлизат на 8.38 млрд. евро (24.7% от БВП), като намаляват със 701.5 млн. евро (7.7%) спрямо края на 2008 г. В сравнение с края на ноември 2009 г. (8.08 млрд. евро) дългът на сектора нараства с 298.4 млн. евро.

Дългът на Други сектори възлиза на 12.08 млрд. евро, като нараства спрямо края на 2008 г. със 105.3 млн. евро (0.9%). В сравнение с края на ноември 2009 г. (12.02 млрд. евро) дългът на сектора нараства с 59.1 млн. евро.

В края на декември 2009 г. вътрешнофирменото кредитиране, възлиза на 14.34 млрд. евро, като се увеличава с 1.01 млрд. евро (7.6%) в сравнение с края на 2008 г. В сравнение с края на ноември 2009 г. (14.24 млрд. евро) дългът на сектора нараства с 98.8 млн. евро.

Към края на миналата година в евро е деноминиран 88.6% от брутния външен дълг, а в щатски долари - 6.5%. Спрямо декември 2008 г. се наблюдава увеличение на дела на еврото с 2.8 процентни пункта и намаление на дела на щатския долар с 0.1 процентни пункта.

През януари - декември 2009 г. са извършени плащания по обслужването на брутния външен дълг в размер на 6791.4 млн. евро (20.1% от БВП) при 7047.5 млн. евро (20.7% от БВП) за същия период на 2008 г.

През януари - декември 2009 г. са получени кредити и депозити от нерезиденти в размер на 6.45 млрд. евро (19% от БВП) при 12.93 млрд. евро (37.9% от БВП) за същия период на 2008 г. От получените кредити и депозити през отчетния период 2.92 млрд. евро (45.3%) са задължения по вътрешнофирмено кредитиране, 1.7 млрд. евро (26.3%) са получени от сектор Банки, 1.29 млрд. евро (20%) от Други сектори и 533 млн. евро (8.3%) от сектор Държавно управление.

Нетният външен дълг в края на декември 2009 г. възлиза на 19.42 мллрд. евро (57.4% от БВП), като нараства с 65.3 млн. евро (0.3%) в сравнение с края на 2008 г. (19.35 млрд. евро, 56.7% от БВП).