Някой рискове пред банките в България

Ако слушаме или четем новините в страната, можем да останем с впечатление, че живеем на някаква друга планета в която законите на парите не важат и дори целият свят да се срути нашата банкова система е сигурна и непоклатима като хеопсовата пирамида. Така ли е обаче всъщност и какви рискове се крият пред нейната сигурност?!

Задълженията на населението към банките са 18,6 млрд. лева към 30.09.2011 г., което е около 24% от БВП. Задълженията на частния бизнес към банките са 32,6 млрд. лв. Една не малка част от кредитите се погасяват, но други не или се погасяват само лихвите по тях. Лошите и преструктурирани кредити стигат вече 21,56% в края на септември 2011 г. Надолу ще цитирам един колега с инициали Crux и тъй като нямам какво да добавя към това което е написал, ще го копирам точно:

“Относно стабилността на нашите банки,искам да споделя един общоизвестен факт, който се премълчава, а той е, че; на повечето кредитополучатели от доста време им се разсрочват кредитите и плащат само лихвите по тях и евентуално, много малка част от главница. По-този начин банките прибират лихвата (печалбата) по отпуснатия заем, а дали някога ще си приберат главниците, или ще станат горди собственици на непродаваеми имоти?

Банките не могат да бъдат собственици на недвижими имоти, поне не и за дълъг период от време

Ако не се лъжа, при придобиване на имот вследствие на лош кредит, банката е длъжна да се освободи от имота в рамките на 1 година, в противен случай трябва да провизира върху цялата остатъчна сума на лошия кредит. Срокът вече няколко пъти беше удължаван, което говори, че придобитите от банките имоти са огромни количества. Трикът с регистриране на дъщерно дружество за недвижими имоти засега сработва, но реално само отлага проблемите във времето. Ако до година-две цените на имотите не се възстановят до нивата от 2007-2008 г., а това няма как да се случи, банките ще берат големи ядове....”

Причината за силния ръст на “печалбата” в банковия сектор през септември е спадът с 28,3% (на годишна база) на обезценките на кредити и вземания до 109 млн. лева - Инвестор.бг. За цялото деветмесечие на 2011 г. обезценките са за 953 млн. лв., тоест почти 1 милиард.  Цените обаче продължават да вървят надолу, което означава, че финансовите институции или трябва да търсят бърз изход от обезпеченията, или трябва да проявят максимална гъвкавост при сделките с проблемни активи.



Ако на банките ни спешно се наложи да намерят пари, от къде биха ги осигурили?

Банките не могат да правят „продажби на пожар” защото няма пазар. Биха могли да пуснат облигации, но кой ще ги купи и какво количество може да поеме пазарът? Техническото време както за продажби, така и за облигации е изключително дълго, а време може и да няма.

"Трезорите постепенно се превръщат в крупен собственик на редица семейни хотели, спа-комплекси, ресторанти и заведения. Вече управляват и търсят купувачи за малки предприятия като мандри, производствени цехове. На търгове се продават хиляди апартаменти, гаражи и вили. По закон, когато заложеното и секвестираното имущество не може да покрие на 100% тегления жилищен заем, длъжникът продължава да дължи на банката разликата между погасеното и главницата" – (БТВ)

От къде обаче този длъжник може да намери пари за разликата от оставащата сума и дали няма просто да си вдигне бохчата и да се изнесе в друга държава? Опита за връщане на крепостното право също не върши работа, от една страна институции в Европа строго смъмриха правителството за тия иде, от друга дори длъжниците да останат като крепостни тук да си доработят разликата и лихвите то при този липсващ пазар на труд, връщането на голяма част от кредите дори да опитваме средновековни методи е невъзможен.

От къде обаче идва най-големия риск за банките. За мен това е структурата на депозитите в тях. Идея заради която въобще започнах да пиша този текст.

Депозитите в банките от български домакинства, към 30. 09.2011 г. са 30,53 млрд. лева. Но ....! Една трета от българите нямат заделени дори 1000 лв. за непредвидени разходи. Не само това, няма и изгледи скоро да влеят пари в банковата система. Повече от 50 % българите не плащат редовно сметките си за парно и вода. Близо ј не плащат, поради невъзможност - останали са без работа, болни са или са претърпели инцидент. А какво остава да спестяват в банка. За огромна част от населението това е невъзможен лукс. Заедно с депозитите на гражданите обаче има и още - Депозитите на фирмите, които са над 21 млрд. лв. В банките има или би следвало да има над 51 млрд. лева. Според анализ на “Уникредит Булбанк” тенденцията е големите депозити да се увеличават, а семействата, които държат малко пари на влог, да ги теглят - Дискусия, организирана от “Инвестор.БГ
Разходите на банките в същото време, за изплащане на лихвите са големи. Само за 2011 г. сумата на платените лихви по депозити на граждани е над 1 млрд. лв. За фирмените депозити лихвите са по-малки, но пак са внушителна цифра.  От една страна те имат свито кредитиране, от друга една голяма част от кредитите са или обезценени или никога няма да бъдат върнати, а от трета са принудени да плащат огромни лихви само и само за да задържат вложителите си.  

А кои са те? 4.8% от домакинствата държат 68% от тези 30,53 млрд. лева.

За фирмите депозити нямам данни и не съм и търсил, но едва ли положението е по-различно. Тоест, една малка част от населението и фирмите имат по-голямата част от парите на депозит. Подобно е съотношението в някой страни в Латинска Америка, място което с изключение на 1-2 държави не се слави

И точно тази малка група и тази неравнопоставеност ме притеснява

Ако положението в страната продължи да е такова, банките ще се принуждават да плащат лихвите които са около 1-2 млрд. лева. годишно. В същото време; за последните 3 години спестяванията на тази малка група граждани са се увеличили с над 8 млрд. лв., което прави грубо, обратно наливане в системата на по около 2.6 млрд. лв. годишно. При фирмените депозити растежа спрямо 2008 г. е сравнително малък, около 0,5 2.6 млрд. лв. В същото време обаче дребните вложители теглят, така че тези 2,6 плюс малкото фирмени са по-малко. За сега обаче балансът е на плюс. Какво обаче би се случило ако кризата се задълбочи и богато платените държавни и корпоративни служители спрат да спестяват? А ако лихвите в Западна Европа започнат да се качват, което рано или късно ще се случи в един момент? Тогава една не малка част би се насочила към държави със стабилен банков сектор, като Швейцария например, защото дори лихвите тук да са по-високи, то сигурността ще изкара част от парите в нашите трезори и ще ги насочи на запад. А ако някой подплаши тази малка група богати вложители и компании? На фона на цялото население на страната това са шепа хора. И ако както казва Мариян Йорданов от Инвстор.бг “...при 4,6% от домакинства, следователно 1% от хората у нас ги контролират....” какво би се случило ако този 1%, в най-добрия случай 2 % реши да изтегли парите си от банковата система? По причини, сигурност, страх за бъдещето, страх да не остане последен на опашката с вложители ...

Силната поляризация на депозитите е тази която крие не малък риск, защото паниката или желанията само на една шепа вложители може да катурне цялата система, дори всички останали да останат спокойни. Дори голямата част от малките вложители да изпаднат в паника овладяването и не би било проблем, но ако част от тези 1-2 % богати да реши да тегли спестяванията си, положението за банките може да стане зле.

 


FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ 

Проблемът според мен е в типа на банките у нас - те са основно търговски, а не инвестиционни, т.е. те нямат за основна цел да стимулират бизнеса у нас, което от своя страна да доведе до нови работни места, по-високи доходи сред населението, по-високо потребление на стоки и услуги и от там обратно - повече пари в банковата ни система.
Банките се хвърлиха масово в блатото на ипотечното кредитирането, защото това е основното богатство, неунищожено в годините на преход. В момента обаче, няма свободен капитал, който да го изкупи от тях.
Вторият проблем довел до тази банкова криза е лиспващият закон за фалит на физически лица ( който от целият ЕС липсва само в България и Румъния ). По този начин се позволи високо-рисковото кредитиране от тяхна страна, даващо кредити на лица без никаква възможност да ги изплащат.
Така се прехвърля проблема от страна на банките към страната на държавата, която трябва да гарантира сигурността на влоговете в тях чрез надзора на БНБ.
Надзор, който е напълно илюзорен и ще се разсее в момента, в който фалират първите 2-3 банки у нас, които ще изчерпят целият ресурс на гаранционният фонд по кредитите.