Вълната и нейния пазар са изключително важени за Английската средновековна икономика.
Вълната е важна за икономиката в Англия още от 11-ти век и доминира в английския износ, в търговия, от края на 13-ти век до спада на цените на суровината в края на 15-ти век.

Вълната е на чело при създаването на Англия като европейска икономическа, а от там и политическа сила.



Значението и се отбелязва с много исторически документи и писма.  

Огромния откуп на Ричард Лъвското сърце например, вмество в злато, е платен с 50 000 чувала английска вълна. (По обратния път към Европа от кръстоносния поход, Ричард бил пленен през декември 1192 г. около Виена от Леополд V, който го обвинил в смъртта на Конрад, негов братовчед. Ричард бил предаден на Хенрих VI – император на Свещената Римска Империя, който го затворил в замъка Дюрнщайн. Императорът поискал откуп 150 000 златни марки – двугодишният доход на английската корона, от тях 100 000 марки трябвало да бъдат платени предварително (Джон Безземни и Филип II предложили 80 000 марки за това Ричард да остане пленник, но императорът не приел тяхното предложение). Елеонора Аквитанска събрала исканата сума във вълна и на 4 февруари 1194 г. Ричард бил освободен.)

Значението на търговия с вълна лични и от заседанието напарламента в 1297, където се заявява, че "вълната представлява половината от богатство на Англия, или "половината от стойността на цялата земя".



До края на 13-ти век, много силно индустриализираните райони на Европа, не са могли да съществуват без износа на английски вълна.

Спирането на експортната търговия на Англия е могла да доведе цели райони и държави до ръба на глад и икономически банкрут. От търговията със сурова вълна, както и мита, дължими върху износа и, се финансират войните на Едуард I и позволяват на англичаните да се конкурират с по-големите ресурси на Франция по време на 100 годишната война.

В действителност, това оживление и този бум е възможни и покрай въведени за финансиране на войната форуърдни договори в края на тринадесети век (колкото и да ни е чудно днес). Например сред тях е пакет от договори за предварително закупуване на вълна, поет от манастири, производители на вълна, за продажбата на продукцията на своите стада, за до двадесет години в аванс (!) с чуждестранни (италиански - конкретно флорентински търговски дружества) в замяна на огромни суми от свеж капитал, част от които отивали и в кралската хазна за покриване на нуждите покрай войната.
Предполагам, че голяма част от финансовите инструменти, използвани в средновековната икономика са мотивирани от незаконосъобразност на лихвените плащания по кредити (лихвата е била незаконна и неморална според църковните схващания и на места наказуема от закона) по онова време.
Създава се необходимост от сравнително сложни сделки, които изплащат косвено лихва или горница върху даден заем или дадена стока.
Имало е примери не само за вълна, а и за несъществуващи заеми върху пшеница, направени при цени по-ниски от тези, преобладаващи в момента, а мига при погасяването, се смятат по реална пазарна стойност. Друг пример за фиктивни сделки се наблюдава, когато собственици на земя прехвърляли законното право на собственост за период от време, върху имота си, на името на някой "финансист" в замяна на пари в брой.

Tакива и подобни споразумения може да се разглеждат като използваните от съвременните финансисти с много малка разлика. Някой опции са са били платими при някои обстоятелства, като правата за упражняването им са били ползвани или не според интереса на страните в сделката.  
"Предварително договори" (подобни на фючърси) за продажба на вълна в Англия преди около 700 години са били сключвани много често.
Инструменти, сходни с форуърдни договори, са широко използване в 13-ти и 14-ти век. Манастири често продават своите вълна на италиански търговски компании, за договорените цени при доставка към датата, на която договорът е бил подписан. Италианци например, са изкупили лъвския дял от вълната в 1294 година. Като са изкупили вълната на 49 от общо 74 манастира, а с много от тях се сключват договори и за по-късна доставка. По този начин и самите търговци се застраховат от покачването на цените, а и са търгували с тези документи както в Англия така и в родната им Италия.

Италиански търговски компании, най-вече Bardi и Peruzzi от Флоренция (ангажирани и в обменния курс на парите от него време) са имали и споразумение да събират и папските данъци в Англия.



Не се и съмнявам, че част от папските пари са отишли в търговията с вълна и спекулациите с договори за бъдещи доставки.
Много от договорите за вълна, посочват и точните валутни курсове, датите на замяна на парите, в деня на доставката.
Италианските търговци са в челните редици на развитието на тези ранни деривати пазари.
Предварителни споразумения за продажба покупко-продажба не само на вълна, но на стъкло, житото и други стоки, също са документирани, като купувачите често са италиански търговци.
В интерес на истината подобни инструменти са ползвани не само в Англия. В Италия те също са били доста широко разпространени, но покрай търговията с вълна са добили голяма популярност на острова.

Трансферът на инструменти върху риска (превозите са били в голямата си част по море) също вече са съществували по това време. Морско застраховане например е било ползвано в Генуа и Венеция през 12-ти век. Само въпрос на време е било канторите да започнат да предлагат такова и в Англия.

Времената са били опасни за всички.
За търговците, за благородниците притежаващи голяма част земята, селяните и фермерите обработващи тази или собствена земя, за занаятчиите и първите манифактуристи. Нуждите от дериватни и застрахователни инструменти са били големи. Самите процеси на търговия и продажбата са били далеч по-рисковани от днес. Транспортиране е изпълнено с опасности, включително пиратство, или кражба и конфискация от корумпирани служители по сушата. Родена от това е необходимостта за поне малка сигурност в много несигурния свят на средновековието. Производителите на вълна са готови да се откажат от някои от евентуални, но несигурни в бъдещето приходи, но чрез продажби на бъдеща и още не произведена продукция, да си осигурят известна сигурност и финансиране "още днес".
Търговците за които това е бизнес, от друга страна имали финансовите средства за си позволят рисковете по търговията с вълна, но често ги диверсифицират с голям брой различни производители, или с други стоки.
А рискове е имало и то не малко. Както политически така и създадени от човешката лакомия.

Нека напишем и кратка история на една криза от него време.
Началото й е породено от проблеми с ликвидността, предизвикани от невъзможност за изплащане на дългове. Ще говорим за последствия от евентуалните фалити по него време и не пропускаме (естествено) лобизма на финансовите кръгове по него време за държавна намеса (нищо ново).
Историята е интересна.
В 1294 година италианското банкерско семейство Рикарди изпълнява ролята на бирник и посредник на английската корона. Предимно при нейните задгранични операции, но и вътре в страната, където са замесени в много сделки за своя сметка.
При едно прехвърляне на вземания от папски данъци, обаче, банкерите се оказват в цветущо финансово здраве на хартия, но декапитализирани на практика.
Натрупали прекалено много „активи" на хартия, които не могат да превърнат лесно в ликвидност, едно поради конюнктурата (Ех колко я обичаме при криза тази дума), второ поради срока на различните доставки с които са ангажирани. Истината в един миг лъснала. Банкерите поискали държавна намеса, отсрочка и помощта на английската корона, и опитали да прехвърлят проблематичните си вземания от Папата към на краля, с аргумента, че кралят на Англия е в по-добра позиция да ги събере. Какви са били аргументите на банкерите Рикарди? Твърде познато - „Нашата банка е твърде големи, за да фалира, а фалита и ще има ужасни последици за всички, за Англия също!!" - Едуард I (Същия оня от филма "Смело сърце" на Мел Гибсън), крал на Англия обаче е безскрупулен когато стане дума за пари, интересите на Англия и короната.



Решил, че никой не е по-голям от дълговете си, конфискува активите на банкерите и се опитва да събере парите които е трябвало да получи от банкерите срещу концесията им чрез още данъци. От затруднения (Закъсал един вид с парите за бюджета) го измъкват други италиански търговци и банкери, използвали възможността да плячкосат останките на фамилията Рикарди, да сложат ръка на договорите и на занижени цени както и да завържат полезни връзки с короната.

Като цяло, контрактите вълна, продавани по предварително договор предлагани в Англия са повишили значително цените и сами по себе си! Те самите (тези контракти) се явяват в следствие на търсенето, но и с тяхната поява цените растат, защото много търговци от Фландрия и Италия вкарват астрономически суми в Англия за високо доходната по него време търговия с вълна. Част това злато обаче отиват не само за отглеждане на овце, а и в строителството или захранват с капитали вноса към Англия на други стоки.



Колко е бил активен пазарът може да се види при неговите спадове в нормалната за всяка икономика цикличност. През 1453 при вълнения в Англия, е четена петиция пред парламента и страстен апел за помощ от страна на държавата (защо ли и това ни е познато), вследствие депресията на вълнения пазар по него време.
Фискалния контрол на вълнения пазар помага на финансите на Едуард III и на успешни кампании срещу французите по време на първата фаза на сто годишната война.  
Англия започва периода като износител на вълна за суровина, но след време се превръща в износител и на качествени вълнени платове. Пика на износа на сурова вълна е бил по време на 13-ти и 14-ти век, с около 40,000 - 45,000 чувала изнасяни годишно.
После, постепенно износа спада на 33000 чувала през 1355 и само 9706 чувала в 1476 година.
Короната с решението си за данък върху износа на сурова вълна насърчавани (съзнателно или не) развитието на производство на вълнени платове, като по този начин голяма част от индустрията се появява за да заобиколи финансовите ограничения върху износа и да увеличи печалбите за търговците.

Така, износа на вълна намалява през 15-ти век, но за сметка на износа на готова продукция като се увеличава драстично от година на година.
За по-малко от 100 години английската текстилната индустрия се ражда. 


От А до Я в инвестициите и търговията. FOREX, фондови, стокови борси

www.Borsi.dir.bg