Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
20.02.2012 09:39 -
Капитализъм или корпоратизъм?
Автор: borsi
Категория: Политика
Прочетен: 1592 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2016 21:38
Прочетен: 1592 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 17.03.2016 21:38
Капитализъм или корпоратизъм?
Тесни корпоративни интереси обвиняват капитализма за провали, които не са му присъщи
Бъдещето на капитализма отново е поставено под въпрос. Ще успее ли той да преживее кризата в настоящата си форма? Ако не, сам ли ще се трансформира, или правителствата ще осигурят прехода? С термина „капитализъм” някога се определяше икономическа система, в която капиталът е частна и търгуема собственост, като собствениците му имат възможността сами да преценяват как да го използват най-добре и може да се съсредоточава в ръцете на креативни предприемачи с идеи и иновативни мислители. Това пише в своя публикация Саифдеан Амус, професор по икономика в Ливанския американски университет и Нобелов лауреат по икономика.
Тази система на лична свобода и индивидуална отговорност оставя на правителствата много малко лостове за влияние върху процеса на вземане на икономически решения: успехът означаваше печалби, провалът – загуби.
Корпорациите пък могат да съществуват само докато свободните индивидиди доброволно потребяват техните продукти и също така биха могли да се изпарят бързо в обратния случай. Капитализмът постигна своята слава през 19-ти век, когато чрез него се създаде капацитет за безспирни иновации. Обществата, които приеха капиталистическата система се сдобиха с неоспорим просперитет, радваха се на удовлетвореност от труда, постигнаха ръст на производителността и организираха масова приватизация. Сега капиталистическата система е компрометирана. Държавата съсредоточи отговорност и правила да следи всичко – от доходите на средната класа до печалбите на големите корпорации и индустриалния напредък. Тази система обаче вече не е капитализъм, а се доближава по-скоро до икономическия ред, налаган от Бисмарк в края на 19-ти век.
По различни начини корпоратизмът задушава динамиката, която иначе води до увличаща работа, бърз икономически ръст, по-големи възможности и включване на по-широк кръг хора в икономиката. Той подкрепя летаргичните, неефективни и непродуктивни, но с добри връзки фирми, за сметка на динамичните нови фирми с желание да навлязат на пазара
Корпоратизмът фаворизира цели като индустриализация, икономическо развитие и превес на държавата над индивидуалната икономическа свобода и инициатива. Днес авиолинии, производители на автомобили, селскостопански компании, медии, инвестиционни банки, хедж фондове и много други до някаква степен се считат за твърде важни, за да бъдат оставени да се борят със свободния пазар. Като резултат те получават протегнатата ръка на правителството в името на „обществения интерес”. Щетите от корпоратизма са видими навсякъде около нас: неефективни корпорации, които оцеляват въпреки огромната си неспособност да служат на клиентите си, мудни икономики с бавен ръст на производството, недостиг на атрактивна работа, ограничени възможности за младите, правителства, фалирали заради опитите си да прикрият тези проблеми и увеличаваща се концентрация на богатство в ръцете на онези, които са с достатъчно добри връзки, да са от правилната страна на корпоратистките сделки.
Това преминаване на силата от собствениците и иноваторите към представителите на властта е антитеза на капитализма.
Апологетите на корпоратизма и онези, които се възползват от него обаче имат наглостта да пишат всички тези провали на сметката на „безразсъдния капитализъм” и „липсата на регулация”, които според тях изискват по-строг надзор и регулация. А те на практика означават повече корпоратизъм и фаворизиране. Изглежда невероятно, че толкова разрушителна система е утойчива. Корпоратисткият модел не е понятен за по-младите поколения, израстнали с интернет - най-свободният пазар на стоки и идеи. Успехът и провалът на компаниите в интернет са най-добрата реклама за свободния пазар – социалните мрежи например изгряват и залязват почти неусетно в зависимост от това как обслужват клиентите си. Мрежи като Friendster и MySpace извлякоха допълнителни печалби, нарушавайки личното пространство на потребителите си и незабавно бяха наказани. Потребителите им просто се насочиха към по-сигурни техни конкуренти, каквито са Facebook и Twitter. Няма нужда от правителствена регулация, за да бъде осъществен подобен преход. Всъщност, ако трябваше модерните корпоратистки държави да организират такъв, днес вероятно те щяха да спасяват MySpace с пари на данъкоплатците и да агитират, че ще се осъществи „реформа” на настройките за сигурност. Интернет, като преобладаващо свободен пазар на идеи, не е бил жертва на корпоратизма. Хората, израстнали с неговата децентрализация и свободна конкуренция на идеи трябва да приемат за странни намеренията за държавна подкрепа на големи компании и сектори. Много от традиционните медии често повтарят стария рефрен, че „каквото е добро за компанията X, това е добро и за Америка. Едва ли обаче ще видите подобни текстове в Twitter.
Легитимността на корпоратизма се подкопава заедно с финансовото здраве на правителствата, които разчитат на него
Ако правителствата на съумеят да прогонят корпоратизма, те ще се заровят в дългове и ще стигнат до банкрут. След това от дискредитираните останки на корпоратизма може да се възроди капиталистическа система. Тогава думата „капитализъм” отново ще носи истинското си значение, а не това, което корпоратистите му дават, търсейки как да се скрият зад него, или което социалистите критикуват, завършва Нобеловият лауреат.
Източник: investor.bg
FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
Тесни корпоративни интереси обвиняват капитализма за провали, които не са му присъщи
Бъдещето на капитализма отново е поставено под въпрос. Ще успее ли той да преживее кризата в настоящата си форма? Ако не, сам ли ще се трансформира, или правителствата ще осигурят прехода? С термина „капитализъм” някога се определяше икономическа система, в която капиталът е частна и търгуема собственост, като собствениците му имат възможността сами да преценяват как да го използват най-добре и може да се съсредоточава в ръцете на креативни предприемачи с идеи и иновативни мислители. Това пише в своя публикация Саифдеан Амус, професор по икономика в Ливанския американски университет и Нобелов лауреат по икономика.
Тази система на лична свобода и индивидуална отговорност оставя на правителствата много малко лостове за влияние върху процеса на вземане на икономически решения: успехът означаваше печалби, провалът – загуби.
Корпорациите пък могат да съществуват само докато свободните индивидиди доброволно потребяват техните продукти и също така биха могли да се изпарят бързо в обратния случай. Капитализмът постигна своята слава през 19-ти век, когато чрез него се създаде капацитет за безспирни иновации. Обществата, които приеха капиталистическата система се сдобиха с неоспорим просперитет, радваха се на удовлетвореност от труда, постигнаха ръст на производителността и организираха масова приватизация. Сега капиталистическата система е компрометирана. Държавата съсредоточи отговорност и правила да следи всичко – от доходите на средната класа до печалбите на големите корпорации и индустриалния напредък. Тази система обаче вече не е капитализъм, а се доближава по-скоро до икономическия ред, налаган от Бисмарк в края на 19-ти век.
По различни начини корпоратизмът задушава динамиката, която иначе води до увличаща работа, бърз икономически ръст, по-големи възможности и включване на по-широк кръг хора в икономиката. Той подкрепя летаргичните, неефективни и непродуктивни, но с добри връзки фирми, за сметка на динамичните нови фирми с желание да навлязат на пазара
Корпоратизмът фаворизира цели като индустриализация, икономическо развитие и превес на държавата над индивидуалната икономическа свобода и инициатива. Днес авиолинии, производители на автомобили, селскостопански компании, медии, инвестиционни банки, хедж фондове и много други до някаква степен се считат за твърде важни, за да бъдат оставени да се борят със свободния пазар. Като резултат те получават протегнатата ръка на правителството в името на „обществения интерес”. Щетите от корпоратизма са видими навсякъде около нас: неефективни корпорации, които оцеляват въпреки огромната си неспособност да служат на клиентите си, мудни икономики с бавен ръст на производството, недостиг на атрактивна работа, ограничени възможности за младите, правителства, фалирали заради опитите си да прикрият тези проблеми и увеличаваща се концентрация на богатство в ръцете на онези, които са с достатъчно добри връзки, да са от правилната страна на корпоратистките сделки.
Това преминаване на силата от собствениците и иноваторите към представителите на властта е антитеза на капитализма.
Апологетите на корпоратизма и онези, които се възползват от него обаче имат наглостта да пишат всички тези провали на сметката на „безразсъдния капитализъм” и „липсата на регулация”, които според тях изискват по-строг надзор и регулация. А те на практика означават повече корпоратизъм и фаворизиране. Изглежда невероятно, че толкова разрушителна система е утойчива. Корпоратисткият модел не е понятен за по-младите поколения, израстнали с интернет - най-свободният пазар на стоки и идеи. Успехът и провалът на компаниите в интернет са най-добрата реклама за свободния пазар – социалните мрежи например изгряват и залязват почти неусетно в зависимост от това как обслужват клиентите си. Мрежи като Friendster и MySpace извлякоха допълнителни печалби, нарушавайки личното пространство на потребителите си и незабавно бяха наказани. Потребителите им просто се насочиха към по-сигурни техни конкуренти, каквито са Facebook и Twitter. Няма нужда от правителствена регулация, за да бъде осъществен подобен преход. Всъщност, ако трябваше модерните корпоратистки държави да организират такъв, днес вероятно те щяха да спасяват MySpace с пари на данъкоплатците и да агитират, че ще се осъществи „реформа” на настройките за сигурност. Интернет, като преобладаващо свободен пазар на идеи, не е бил жертва на корпоратизма. Хората, израстнали с неговата децентрализация и свободна конкуренция на идеи трябва да приемат за странни намеренията за държавна подкрепа на големи компании и сектори. Много от традиционните медии често повтарят стария рефрен, че „каквото е добро за компанията X, това е добро и за Америка. Едва ли обаче ще видите подобни текстове в Twitter.
Легитимността на корпоратизма се подкопава заедно с финансовото здраве на правителствата, които разчитат на него
Ако правителствата на съумеят да прогонят корпоратизма, те ще се заровят в дългове и ще стигнат до банкрут. След това от дискредитираните останки на корпоратизма може да се възроди капиталистическа система. Тогава думата „капитализъм” отново ще носи истинското си значение, а не това, което корпоратистите му дават, търсейки как да се скрият зад него, или което социалистите критикуват, завършва Нобеловият лауреат.
Източник: investor.bg
FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
Доставчиците на пшеница се борят за поръ...
Някой рискове пред банките в България
SP500 Daily update
Някой рискове пред банките в България
SP500 Daily update
Няма коментари
Търсене